„Сцената на Народен театър „Иван Вазов” ни извиси“. Така коментира преди време гостуването на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в столицата неговият директор Петко Койчев. Две години по-късно спокойно можем да кажем: „Под игото – 1894-та“ извиси театралния дух на София.
Да се движиш по гръбнака на документалистиката, да вложиш с изключителен заряд собствената си интерпретация на събитията и отново да останеш верен на фактите – това изключително творческо постижение напълно достойно заслужи аплодисментите, отекващи дълго под открито небе.
Постановката развива на три плана събитията между 1892 и 1894 г., когато е издаден романа “Под игото”, реалността около издаването на самия роман и спомените на майката на Иван Вазов - Съба.
Сцената на „Театър пред театъра“ обаче добавя и един четвърти план - въвеждането на зрителите в пространствено-времеви континуум, където образите от пиесата заживяват в една среда заедно с публиката.
Документалната нишка на драматургичния текст съвсем органично се слива с намиращите се в непосредствена близост емблематични места от София и ги превръща в естествен реквизит на спектакъла – будката и книжарницата на Чипев, домовете на Вазов, Шишманов, Гешов... Реализмът така или иначе е неминуем, благодарение на ерудитска находчивост на автора Гергана Змийчарова и режисьора Петринел Гочев.
„Самонаписа се.“ Така казва за пиесата си Гергана Змийчарова. Това „самонаписване“ обаче е резултат на изключително задълбочено изследване на многобройни архивни документи, банкови извлечения, преса от периода около 1894 г., кореспонденция между исторически личности, свързани с издаването на романа „Под игото“. Особено силно са изведени и спомените на майката на писателя Съба Вазова.
Самопретвори се. Това можем да кажем за спектакъла и то съвсем очаквано, предвид благодатната сплав между екипа, доказала се вече в неедно представление.
И този път експресивната духовност на Петринел Гочев се подема с лекота от импозантния талант на актьорите, за да преведат аритмиите на времето през пулсациите на героите. Да накарат абсурда да разсмее, страха да разплаче, идеала да усмихне, прагматизма да заболи – овладени с ювелирна прецизност, тези похвати са само малка част от снаряжението на габровската трупа. Затова не е никак изненадващо умелото превеждане през същността на въздигането и принизяването, възторга и отчаянието, идеализма и цинизма – същата реалност на същата тази твърд и под същите тези звезди.
Болката и ужасът излизат извън собствените си предели, пресъздадени от титаничната Надежда Петкова, която помита останалия в ъгълчетата на зениците ни образ на Костанда от „Свекърва“, за да ги впери широко и завинаги в Съба Вазова.
Неизменна част от трупата на Гочев са и: Петко Петков, Стоян Руменин, Димо Димов, Светослав Славчев, вече познати на публиката със своето силно присъствие и безкомпромисни превъплъщения.
Малкият-голям талант Валентин Петров отново изпълва пространството на сцената и извън нея с изключително актьорско въздействие. Неговото вещо сценично интониране и мъдрото градене на образи, в контраст с крехкия му опит, са забележителни.
Великолепни са и всички деца и младежи от габровската театрална школа „Котешката къща“, които участват в спектакъла. Особено очарователни са и изпълненията на живо на младата пианистка Адриана Кънева.
Сценографията на Гергана Лазарова – Рънкъл, заедно с музиката, създадена специално за спектакъла от „Студио Елисей“, и хореографията на Светлана Цвяткова с лекота заиграват времето и пространството в изключителна и многопластова динамика, за да преведат зрителя през паметта и преноса. За да знае на какво точно е стъпил – както споделя същината на режисьорското си търсене Гочев.
И тази амалгама - между живака на интелектуалната дързост и златната цена на идеализма, между свободата и оцеляването, между вярата и безверието, между бляна и ограниченото мислене, между културата и безпросветността - споява сцена, публика и заобикалящите ги неми свидетели на историята в едно запомнящо се преживяване.
Зрителят не излиза от представлението дълго след края му, защото то продължава да се играе около него. На същата тази твърд и под същите тези звезди, днес дерзаещи автори и мечтаещи издатели се борят със същите тези демони на нелепостта, безвкусицата и безпътието. Изправени пред същите грамади от отчаяние и безсмисленост, пред същия този изнурен и обиден народ.
Остава утехата, че все още нищо не е обречено, щом има кой да (по)чете Вазов.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)