Писането на поезия е талант, или го имаш, или не, каза Стефан Цанев

Снощи поетът представи новата си стихосбирка "Небесна гледна точка", издадена от "Жанет-45"

Искра Ангелова 12 април 2024 в 15:04 4849 0

Стефан Цанев на представянето на книгата си

Снимка Искра Ангелова

Стефан Цанев на представянето на книгата си "Небесна гледна точка"

Снощи в Дома на архитектите нямаше никакви архитекти. Беше пълно с читатели на поезия. Бяха дошли, за да чуят и видят на живо един от най-добрите български поети Стефан Цанев. Великолепен, автентичен, смел и актуален, той продължава да пише, въпреки че му остават, по думите му, 12 години до това да го наричаме "вековен". Почти столетник, Стефан Цанев беше с изрядно изгладена риза, дънки и изправена осанка, а поведението му, както е обичайно за големите творци и изключителните таланти, беше скромно и обрано. "Мигрант" е в Балчик, далеч от големия град, където, взирайки се в природата и звездите, постепенно е придобил съвършено друг, нов възглед за света, вдъхновил и новите му стихотворения от книгата "Небесна гледна точка", разказа той.

"Писането на поезия е талант, с който човек или се ражда, или не," простичко заяви Стефан Цанев и сравни този божи дар със способността да пееш или не. Един от най-даровитите ни поети каза, че ако един човек може да пише стихове, той се ражда с тази способност. А ако я няма, то дори и да напише нещо, от него поезия няма да се получи. „Това го казвам, защото съм свидетел през дългия си живот на много нещастни хора, много интелигентни, много добри, които се мъчат да постигнат нещо, което е непостижимо за тях. А е трудно да им го кажеш пряко, защото така им причиняваш огромна болка“, каза поетът.

АКО НЯКОЙ ПРОТЕСТИРА,
АКО Е ОПАСЕН,
ако искате да укротите някого –
не го хвърляйте в затвор,
спестете си оковите,
не повтаряйте грешката на Средновековието:
не произвеждайте светци.
Не окови – пари му дайте,
не тъмница – оградете го с вещи,
не присъди – дайте му звания,
ордените не пестете!
Дори да не иска – насила му давайте
и публично
издигайте го нагоре,
нагоре –
от пост на пост го качвайте нагоре:
като стъпала на ешафод!
Ако не загуби главата си и там,
а слезе с усмивка лека –
викайте в петте посоки на света:
Ето човека!

Приятно беше да чуем историята за майка му, "селянката", както я нарече, която през детството му, когато той е бил много болнаво дете, е била заклет читател, вечно приведена над книгата на "мрачната светлина" на газената лампа. Тя била с полусредно образование, което е било рядкост за онези години и е четяла денонощно, разказа писателят. "Ако съм се заразил за четенето на книги, това го дължа на нея," каза той. "Жените са изиграли много важна роля в моя живот," призна Стефан Цанев.

"Много благодаря, че България има Стефан Цанев, защото това е много важно, тъй като поне няколко държави ни знаят благодарение на него," каза издателката Божана Апостолова. Тя разказа как го е следяла като млада и си е записвала какво чете и как е облечен. И подчерта, че не е поискала нито стотинка нито на него, нито на другите автори, които издава, а той отвърна, че благодарение на тази щура жена е успял да живее и да се издържа като професионален писател.

„Стефан Цанев е един велик поет, в чието време имаме честта да живеем, да четем неговите стихове“, каза Светлозар Желев, ръководител на Националния център за книгата в НДК.

Докато разказваше за своя възторг от проекта "Поетите", от младата им публика и от завладяващото им изпълнение на поезия, Стефан Цанев каза, че цял живот освен писател, е работил единствено като драматург в театъра, защото това е един друг свят, друго живеене и хората там са от съвършено друг сой. Актьорите. Освен че и жена му е актриса.

Актьорът Владимир Пенев също разказа за "Поетите" - проект, разчитащ на популярността на лицата в него, каза той, които публиката разпознавала основно от сериала "Под прикритие". Владо Пенев подчерта, че по този начин те, актьорите се опитват да възпитават други ценности, произнасяйки стихове на български поети, защото - заради тяхната популярност - хората ще им се доверят много лесно и бързо. Той даде пример с Кралското георграфско дружество в Лондон, близо до Роял Албърт Хол, където първия път на тяхното представяне публиката дошла по анцузи и с баници, с храна в ръце, а втория - с фракове и дълги рокли. "Т.е. има някакъв смисъл това, което правим," каза Владо Пенев. Той избра да изпълни три стихотворения от Стефан Цанев – „Автобалада“, „Отдалечавам се“ и „Актриси, връщам се при вас отново“, като накрая се просълзи. Произведение от „Небесна гледна точка“ прочете и поетът Стефан Цанев.

Отдалечавам се

Стефан Цанев

Отдалечавам се, отдалечавам се и все по-чужди

ми стават земните неща, все по-нищожни, смаляват се,

тъй както се смаляват и изчезват подробностите

на пейзажа земен, наблюдаван от излитащ самолет,

отдалечавам се, най-първо хората изчезват,

смалили се до мравки, след тях автомобилите,

двуизмерни стават къщите като рисунки в детска книжка,

градовете заприличват на мравуняци, отдалечавам се,

отдалечавам се от близки и приятели, от децата си,

и от враговете си се отдалечавам, отдалечавам се

и избледняват в паметта ми лица и имена на политици,

на спортисти, на артисти и поети, и все по-нелепи

ми изглеждат битките за власт и слава, за богатства,

отдалечавам се, от всичко земно се отдалечавам

и като Сократ на шумния пазар започвам да разбирам

от колко много неща съм нямал нужда, освен

тояжката, на която се подпирам, и накуцвайки,

се отдалечавам, отдалечавам се, отдалечавам се...

Дълго след края на официалната част в залата се извиваше опашката за автографи. Сред публиката бяха журналистката Еми Барух, синът на Божана - издателят и народен представител от ПП-ДБ Манол Пейков, поетът Емил Рахнев, актрисата Росица Данаилова-дъщеря, и др. Всички бяха притихнали и си говореха шепнешком, в една особена тишина, защото пред големите таланти мълчат дори тълпите.

Странно
Стефан Цанев

Ах, случи се нещо ужасно!
Под покрива на съседния дом се засели
една непозната птица.
Може би лястовица или врабче -
никой не обърна внимание на това в началото,
а после
нямаше значение.

Птицата носеше сламки, пера и кал
и градеше гнездото си, пеейки
с голям ентусиазъм.
Никой не обърна внимание на това в началото,
а после
нямаше значение.

Една сутрин птицата донесе някаква връв.
Или конец.
И зазида единия край в гнездото си.
Никой не обърна внимание на това в началото,
а после
(в десет)
нямаше значение.

В десет
птицата се обеси!
Крилата и дълго се съпротивляваха.
Съседите дълго наблюдаваха.
И очакваха нещо да се случи.
А птицата умираше мълчаливо и мъжествено.

Кой направи примката?
Кой направи примката?
Странно,
че никой не обърна внимание на това в началото.
Страшно
беше после значението!

Мъжете не пускаха бременните си жени до прозорците.
Майките затваряха децата си в кухните.
Бабите търсеха библиите,
забутани някъде под одъра или сред другите книги.

А обесената птица се полюшваше на вятъра -
като махало на часовник.
И движението на времето стана осезателно.

И си мисля, мисля,
на земята става нещо неестествено -
щом и птиците
започнаха да се самообесват!



Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Предизборно със Светльо Витков