Първите шест филма от Балканския конкурс на 22-рия София Филм Фест вече са потвърдени

„Балканският конкурс“ на София Филм Фест по традиция включва едни от най-успешните филми, произведени в региона през последната година. И тази година имаме удоволствието да споделим с публиката балканско кино от класа, представено от неговите автори. Представяме първите 6 потвърдени филма от програмата:

„Синът на София“ („Son of Sofia“, 2017) на Елина Псику е сред големите победители от „Трайбека“ 2017, където печели наградата за най-добър чуждестранен филм. Сюжетът на копродукцията на Гърция, България („Чучков брадърс“) и Франция пренася зрителя в навечерието на летните Олимпийските игри в Атина през 2004-а, където 11-годишният Миша пристига от Русия, закопнял за прегръдката на майка си София, но е посрещнат и от нов баща.

„Балкан ноар“ („A Balkan Noir“, 2017, Швеция-Черна гора) на родения в Босна, но живеещ в Швеция Дражен Кулянин е едновременно впечатляваща семейна драма, и силен и динамичен трилър. Това е вторият филм на режисьора, след дебюта му „How to Stop a Wedding“, който през 2014 г. получава Голямата награда на кинофестивала във Варшава. Световната премиера на „Балкан ноар“ също е там, а „ScreenAnarchy“ коментира, че Дражен Кулянин предлага „филм, който може да бъде описан като балканска версия на „Град на греха“ на Франк Милър“. Сюжетът пресъздава силно драматична история - докато са на почивка в Черна гора, дъщерята на Нина и Оскар изчезва. Пет години по-късно майката продължава да търси улики, за да стигне до похитителя и той да получи заслуженото наказание. Вече разделени, Нина и Оскар пишат книга за преживяното. Тя отправя упреци към него, че е погребал дъщеря им без тялото й, докато Оскар просто се опитва да продължи живота си.

Словенският режисьор Янец Бургер не за първи път участва в Балканския конкурс на София Филм Фест. След „Соната без думи“ (с осем приза от Националния фестивал на словенското кино - 2010) през 2011 година, сега той се включва в програмата с „Иван“ („Ivan”, 2017), този път с девет награди от Словенския филмов фестивал, сред които за най-добър филм, сценарий и най-добра женска роля на Маруша Майер. Критиката сравнява играта на актрисата с ролята на Емили Уотсън в „Порейки вълните“ на Ларс фон Триер. В „Иван“ Маруша Майер влиза в образа на самотна майка, принудена да направи невъзможен избор между мъжа, когото обича, и нейния новороден син. Дефиниран жанрово като драма с елементи на трилър, филмът поставя много и сложни социално-етични въпроси, без да предлага еднозначен отговор.

„Каталина“ („Catalina“, 2017) на Дениал Хасанович е копродукция на Полша, Босна и Херцеговина и Хърватия. Филмът е разказ за колумбийка, студентка по право във Франция, която пристига в Сараево, за да напише проучване за Трибунала за военни престъпления. Неочаквано обаче тя се озовава в центъра на интимната трагедия на новата си приятелка - местна жена.

Седем години след завършването на трилогията „Яйце – Мляко – Мед“, посветена на героя Юсуф с „Мед“ (отличен със „Златна мечка” и наградата на екуменическото жури в Берлин ’10), турският режисьор Семих Капланоглу се завръща още по-амбициозно в киното. Заснет изцяло на английски, с международно актьорско участие на три континента, новият му филм „Зърно“ („Grain / Bugday“, 2017, Турция-Германия-Франция-Швеция-Катар) е антиутопичен научно-фантастичен епос, вдъхновен от 29 стиха от Корана. Постапокалиптичната история е се случва в свят, в който оцелелите са разделени между останките от градовете и селскостопанските райони. И двете групи се управляват от корпорации, а населението е елитарно. В териториите, наречени „Мъртви земи“, генетично несъвместимите имигранти страдат от суша и епидемии. Филмът духовно и естетически се родее със „Сталкер“ на Тарковски.

В „Основи на убийството“ („The Basics of Killing“, 2017) словенският режисьор Ян Цвиткович фокусира вниманието върху разпада на идиличната връзка между родителите в едно семейство. Причината е загубата на работа и последвалите финансови проблеми. С течение на времето товарът, който родителите не могат дълго да носят, пада все повече върху раменете на децата. Това е история, която се случва всеки ден в Словения, но може да се случи и навсякъде другаде. За онези, които познават феномена, разказът изглежда болезнено. За другите – историята е предупреждение.

Следете новините ни в GoogleNews