Откриват паметна плоча на Стойо Крушкин - основателят на първия бг оркестър в САЩ

Потомци на Стойо Крушкшн - човекът, основал първия български оркестър отвъд Океана, издигат паметна плоча в негова чест. 

Официалното откриване на паметната плоча ще се състои на 21 септември от 10.00 часа на ул "Цар Иван Асен Втори" 59. Именно на този ден през 1957 г. умира именитият военен музикант.

Стойо Крушкин оставя името си в аналите на родната военна духова музика, а също и в историята на американския град Стилтън и щатите Пенсилвания и Калифорния като основател на оркестър „Bulgarian Balkan Band“. Крушкин заминава за Щатите след като оцелява в Балканската война. 

Историята на Стойо Крушкин

След Освобождението за означаване на понятията „оркестър” и „диригент” са използвани най-различни термини, но под влияние на руската терминология най-напред се въвежда терминът „музикантски хор”.

В заповед № 256/17 от 1910 г. на министъра на войната е отбелязано, че „назначението й помага за нравственото и военно възпитание и обучение на войника в мирно време, за поддържане бодростта му при изпълнение на трудните походи, а във време на боя - за въодушевлението и насърчението му в критичните моменти.

Попълването на военните музики с музиканти става чрез приемане на доброволци (завършили най-малко ІV отделение в общообразователните училища) и новобранци (със задължителна 3-годишна служба). Ако тези младежи имат добър успех, „могат да бъдат приемани на свръхсрочна служба в музиката и да получат подофицерско звание ако се отличават с добро поведение, усърдие и точност в службата, служат за пример на другарите си по изпълнението на тази служба, владеят много добре своя инструмент и изпълняват Дисциплинарния устав и вътрешната служба”.

Пример за такова поведение е Стойо Иванов Крушкин, име, което ще остане в летописа на музикалната ни култура.

Роден е в с. Бистрица, Софийско през 1882 г. На 23 април 1898 г. е приет на служба като музикантски ученик в Лейбгвардейския на Негово Царско Височество ескадрон. Като ученик-музикант той изучава маршове, концертни пиеси за оркестър, овертюри и валсове за духов състав и салонен оркестър.

От 1 януари 1900 г. той е назначен за музикант ІІІ разряд с 60 лв. годишна заплата.

За „добро поведение, знание на службата и старание към музикантското изкуство” е произведен в звание „ефрейтор” на 8 април 1900 г., „мл. унтер-офицер” на 14 февруари 1901 г. и повишен в разряд на 1 май 1901 г.

Изслужил срока на действителната военна служба, Крушкин е уволнен в запаса на армията през 1902 г., на която дата е зачислен в ескадрона като волнонаемен хорен музикант.

В периода 1902-1904 г. той проявява „усърдие и успех в музикантското изкуство, акуратност по службата и добро поведение”, за което получава повишение в заплатата, а от януари 1906 г. е произведен в звание „старши унтер-офицер”.

Свързал живота си с музиката, той непрекъснато се усъвършенства, за което е повишен в чин „вахмистър”.

От 1912 г. Стойо Иванов заминава в 30-дневен домашен отпуск, прекратен в края на същия месец за участие в крепостните маневри на войската. Съгласно Предписание № 174 на кавалерийската инспекция при Военното министерство „на 3 септември един сборен ескадрон от полка, заедно с музикантския хор, заминава да придружи Негово Величество Царя на предстоящите крепостни маневри около гр. Шумен”.

Във връзка с обявената обща мобилизация на въоръжените сили в България на 17 септември 1912 г. и предстоящата война с Турция, Лейбгвардейския на Негово Величество полк формира допълнителен ескадрон и започва мобилизиране по предварителен план.

От 1 октомври 1912 г. „свръхсрочнослужещия вахмистър Стойо Иванов заминава с Общата главна квартира на Действащата армия и музикантския хор, за да вземе участие във войната”.

За отлична служба по време на военните действия Княз Борис Търновски го награждава със сребърен медал „За заслуга”. По-късно е награден със знака за 10-годишна непрекъсната и полезна служба.

В продължение на години, творческата му енергия, разностранния му талант, безкрайното себеотдаване и любов към музиката правят името на Иванов известно не само в офицерските среди, но и извън България.

По спомени на негови наследници, в годините след войната съдбата го отвежда в Америка, където създава оркестър „Bulgariаn Balkan bаnd”, заедно със съдружника си и приятел Христо Серафимов. Репертоарът му е разнообразен, съобразен с аудиторията, но не губи и народностната си основа.

По-късно Иванов се връща в България.

След Първата световна война настъпват съществени промени в организационната структура и числения състав на оркестрите. Съгласно Ньойския мирен договор от 1919 г. общият брой на военнослужещите не трябва да надминава 20 000 души. При това положение към 1921 г. освен оркестрите при Лейбгвардейския конен полк, флота и Военното училище остават да функционират още 8 оркестъра. Една година по-късно разформираните оркестри са отново възстановени.

През 1922 г. Стойо Крушкин е приет на свръхсрочна служба в музикантската команда – музикант ІІ разряд.

Една година по-късно се уволнява от служба по собствено желание, но до края на живота си остава отдаден на музиката, а неуморният му труд като музикант е достоен за подражание.

Следете новините ни в GoogleNews