"Онези отдолу": Кошмарът на (не) всеки родител

Ирен Данаилова 17 март 2016 в 19:28 5381 0

Кадър от филма.

Ако търсите вълнуващ и заплетен сюжет, „Онези отдолу” не е вашият филм. Защото, да си го кажем направо, дебютната лента на Дейвид Фар е повече от предсказуема. И колкото и парадоксално да ви се стори твърдението ми - наистина е интересна за гледане.

Историята на „Онези отдолу” е разказана в едва загатнат Хичкок стил, което предполага красиви кадри и напрежение до последната минута. Кейт (Клеманс Поези, позната ни като красавицата Фльор Делакор от „Хари Потър”) и Джъстин (Стивън Кембъл Мур) са средностатистическо английско семейство, което живее в модерно лондонско предградие и очаква първото си дете. Когато Джон (Дейвид Мориси) и Тереза (Лаура Бърн), заможна двойка, също чакаща отдавна желаното си бебе, се нанасят в апартамента отдолу, бъдещите майки бързо се сближават. Четиримата решават да вечерят заедно, но нещата приемат (не)очакван обрат и нощта завършва с фатален и нелеп инцидент.

Трагедията на едно семейство е на път да се превърне в кошмара на друго, когато Тереза изрича думите: „Не заслужаваш това нещо в себе си!”. Кейт е на ръба на полудяването, а съпругът ѝ през цялото време не вижда онова, което е очевидно за публиката.

Майсторството на оператора Ед Ръдърфорд е сред ключовите елементи, които грабват зрителя и успяват да му предадат по най-добрия начин паниката и параноята на един изтощен родител, а визуалните ефекти подчертават контраста между двете двойки. Сиво-сините тонове са „запазени” за семейството на Кейт, докато при „онези отдолу” цветовете са ярки като сигналната окраска на отровен хищник.

„Онези отдолу” е една съвременна мрачна приказка за два апартамента, две семейства, две бебета и две трагедии. Обратите във филма не са трудни за предвиждане, защото стриктно следват правилата на психодрамата, което по един странен начин не отнема удоволствието от гледането му.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови