"Окабелени мечти" бе част от документалната програма на София Филм Фест, която не е за изпускане и подценяване, макар да не е винаги с най-добрата рекама.
Имахме удоволствието да се срещнем с режисьора му Мартин Рейнхарт, който бе гост на СФФ за двете прожекции във Френския институт и ДНК. Изненада се, че има такъв интерес към продукцията и почти свенливо сподели, че филмът е плод на дванадесетгодишен интензивен труд, благодари ни и ни пожела приятно гледане.
Двучасов микс от киноархиви от края на XIX до 40-те години на XX вeк потапя зрителите в пътуване назад във времето, до зараждането на добре познатите ни днес средства за масова комуникация и медии – телефона, телевизията и киното. Като в мрежа от мечти се редуват конкретни исторически моменти и избрани игрални фрагменти, които ни насочват към влиянието на технологиите върху обществото. Историите ни поднася магичният глас на Тилда Суинтън, която макар само като voice-over присъства много силно в лентата.
Освен технологична, революцията е и социална. Виждаме как виртуалността елиминира социалното разделение, расата и физическите характеристики.
Производителите експериментират, пускат нови продукти, учените се надпреварват кой ще изобрети пръв печелившата иновация.
"Окабелени мечти" ни показва истории за конкретни изобретения, които често са експериментално и случайно постигнати. Наблюдава се как обществата, неподготвени всички новости, които започват да им предлагат медиите, се лутат да създадат интуиция към всичко това, без инстинкти да се пазят. Именно затова повечето избрани фрагменти са комични, дори абсурдни като човешко поведение и реакции. Освен този похват, екипът е използвал и помощта на базовата психоанализа при избраните откъси от филми, която ни помага да разчетем и ние по-ясно тандема „Човекът и медиите“ в тези времена. Наблюдава се най-вече еуфория към новото, вълнение – дали си на „ти “ с модерните времена, да живееш с радио и телевизия се превръща в „лайфстайл“.
В началото обещанията за по-добър живот са били повече от страховете за контрол и манипулация, които идват много по-късно като масова осъзнатост. Антиутопичният свят на Оруел, който предупреждава за тоталния контрол, остава някъде встрани от рояка нови и нови изобретения на цивилизацията, носещи духа на модерното, актуалното, глобалното.
Дистанциите и географията остават в миналото. Само с един клик вече прекосяваме хиляди километри. Връзката между хората заздравява, става по-бърза, ефективна и честа. Отварят се нови работни места, нови хоризонти за развитие.
Радиото оптимизира повсеместното информиране по бърз начин, ефективността на работния процес влияе върху културата. Телевизията става неизменна част от всеки дом. Телефоните помагат да сме винаги с любимите ни хора.
Днес вече животът изглежда невъзможно без присъствието на медиите и хиперсвързаността на глобално ниво. Ежедневието ни се организира от тези компоненти. Раждаме се с готов опит.
Въпросът е можем ли да откажем да сме част от мрежата? Да откажем да се „логнем“?
Технологиите стават все по-достъпни, малки, леки. В домовете ни, в джобовете ни, в телата ни.
Бъди модерен, бъди актуален, бъди свързан.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Ловец простреля 22-годишен младеж край Самоков
ГЕРБ и ''Демократична България'' продължават преговорите и утре
БАБХ: Резултатите от лабораторията в Монпелие са категорични - има чума във Велинград
Защо сега се иска имунитетът на Бориславова: Едва сега излязла експертиза в прокуратурата