По думите на Наполеон ¾ от победата зависи от духа на сражаващите се. Капитан Георги Радков е ярко потвърждение на този постулат. Неговият образ е във фокуса на деветия епизод на поредицата „Нашите пълководци“ на ЗАД „Армеец“ и сдружение „Българска история“. В рамките на общо 10 късометражни филми тя представя някои от най-паметните български военачалници, които са символ на изключителен героизъм и патриотичност. Радков е един от тях. Под негово ръководство българското флотско командване успява да защити от морски атаки от страна на Русия важният зърнопроизводителен център Балчик.

Действието се развива през есента на 1916 г., когато за кратко време Трета българска армия успява да освободи цяла Добруджа и то въпреки помощта, която оказва на Румъния нейният съюзник Русия. От самото начало на Първата световна война руският военноморски флот обстрелва българското черноморие - за руските военни България е предател на славянството и ударите срещу нея са акт на справедливо възмездие. Първите удари българското командване успява да отбие като позиционира около града батарея с две 100-мм морски оръдия и личен състав от 37 души. Успехът не е никак малък, а на всичко отгоре и като се вземе предвид, че Георги Радков досега не е командвал полева батарея и не е изучавал морски бой, който има своя специфика.

Той е роден през 1889 г. в Разград в семейство на офицер. Той завършва Военното училище в София, а натрупва и богат боен опит като артилерист във вече трета война. Капитанът обаче е командвал полева батарея и изобщо не е изучавал морския бой, който си има своя специфика. Въпреки това Радков е прехвърлен в бреговата артилерия, където се сблъсква с мощта на руския военноморски флот.

Третото поредно руско нападение срещу Балчик носи белезите на наказателна акция с цел да се нанесат максимални поражения върху цивилни обекти. На 13 декември 1916 г. руският крайцер „Памят Меркурия“ и два ескадрени миноносеца, под командването на един от най-опитните и решителни офицери от руския черноморски флот, се появяват пред Балчик.
Срещу руските военни кораби застава една батарея, чийто личен състав никога не е участвал в морски бой. При това оръдията са неподвижни и веднъж открили позицията си се превръщат в статична мишена, докато противникът може да маневрира.

Всички осъзнават, че е достатъчен един точен залп на крайцера, за да унищожи българските артилеристи.
Въпреки, че шансовете са на страната на противника, батареята смело влиза в артилерийски двубой, който трае почти час и половина. Капитан Радков остава хладнокръвен пред заплахата хората му да унищожени във всеки момент, а бреговите артилеристи са силно мотивирани да отмъстят заради разрушенията в Балчик. Техните оръдия отбелязват между три и пет попадения в руския крайцер.

В битката се включват български и германски водосамолети, които на три пъти уцелват с бомби „Памят Меркурия“. Опасността от единствената българската подводница допълнително отклонява вниманието на противника.
Разклонявайки обстрела си върху много обекти, руските кораби на практика са възпрепятствани в основната си задача. Руските снаряди убиват четирима цивилни в Балчик и нанасят значителни материални щети. Но те щяха да бъдат много по-големи, без героичния отпор на батареята на капитан Радков. Българските попадения в „Памят Меркурия“ принуждават руската ескадра да се оттегли.

По този начин една българска брегова батарея се противопоставя на цял отряд неприятелски бойни кораби, които многократно я превъзхождат по брой оръдия, далекобойност, скорострелност и тегло на снарядите. В резултат на паметния артилерийски двубой руският флот преустановява обстрелването на Балчик и Каварна. След този паметен успех, какъв е пътят на капитан Радков, вижте в деветия епизод на „Нашите пълководци“: