Най-добрите бисери от тазгодишния Панаир на книгата

OFFNews 30 декември 2016 в 10:51 14046 0

Димитър Риков от "Софтпрес" за поредна година събра бисерите от Коледния панаир на книгата, дочути на щанда на издателството.

1. Възрастен господин към колежката на касата:
– Онова за книгите, дето е на четвъртия етаж, къде е?
Как да отговори човек?


2. Съпруга към спътника в живота си:
– Виж, тук се предлага „Нашата мечтана сватба“ за 12 лева.
– А, бе, за 12 лева… ние за нашата колко изръсихме.


3. Детенце сочи новата рисувателна книга на Джохана Басфорд „Зимна феерия“:
– Мамо, искам да ми купиш тази книга! Моля те!
– За какво ти е? – недоумява майката.
– Ами за да ми минават по-лесно часовете по английски.


4. Весели тийнейджъри:
– Дали да му купим на шега „Завладей българките“, а?
– Ама той е гей!
– Ами… ще е ироничен подарък.


5. Баща и дъщеря оглеждат рисувателните коледни картички на Джохана Басфорд.
Таткото:
– Виж, може да я вземем за майка ти.
– Защо?
– Много е нервна и проклета напоследък. Може пък оцветяването да я успокои.
Зад него изплува като привидение бледа жена с остър поглед – от онези погледи, дето дупчат гофрирана ламарина за части от секундата.
– Ти тръгвай веднага! – процеди и подбутна момичето в посока изхода. Тънката й ръка сграбчи китката на мъжа си и го повлече след детето с думите: – С тебе после ще се разправям.


6. Пунктуален индивид с душа на разказвач:
– Колко тираж е тази книга? А кога е отпечатана? А къде? Колко се продаде първия месец? Колко имате в склада? На кои търговци сте я дали? При какъв процент отстъпка?
Проявих нездрав интерес и започнах да му отговарям. Неточно, разбира се. Очаквах определена реакция, но не и следното:
– Браво на вас! Ето сега ще ви разкажа притчата за златната монета. Защото не ги знаете вие тези неща и не разбирате от книги!
Уви… Разказа я.


7. Майка на около 50 и син на около 25 години.
Той:
– Искам да си взема „Животът ми като геймър“!
Тя:
– Ама тя е за деца. Ти си твърде голям.
– Човек никога не е твърде голям за каквото и да е… освен за гърнето.


8. – Имате ли църковното календарче с други картинки?


9. Усмихната възрастна дама:
– Извинете, може ли да платя с карта? Не че ми трябва да знам…
– За съжаление не можете, но отвън, при входа на НДК има банкомат.
– Не мога да ползвам банкомат. Внуците ми забраниха.


10. Леко разсеян господин обикаля от единия до другия край щанда и коментира тематичната всеобхватност на книгите:
– В единия край раци, в другия – сватби… Луда работа.


11. Настоятелен дядо с разклатена вяра в способностите си на внука си:
– Какво можете да предложите за дете втори клас?
– Имаме много книжки с приказки. Моля, разгледайте, пред вас са.
Намръщено разгръщане и коментар с раздразнение:
– Ама то детето е втори клас, още не може да чете, защо ми предлагате приказки?


12. Взискателна дама, за която всичко ново е трагедия:
– Не, не, не… Не. Нямате книги. Не. Тук изобщо няма книги. Панаирът на книгата в зала „Фестивална“ е десет пъти по-голям. Отидете някой път да видите.
Не спорим за мащабите. Само за сегашното време. Все пак от 1989 година насам във „Фестивална“ не е имало панаир на книгата.


13. Колеблива дама на преклонна възраст:
– Коя ще ми препоръчате от вашите книги?
– Имаме различни романи…
– Я! Имате „Ще се видим в Париж“, колко е хубаво в Париж!
– Имаме и „Вила в Сицилия“, „Цигуларят от Венеция“… Къде ви се пътешества с помощта на книгите?
– Ох, навсякъде, но най-много в Париж.
Циничен минувач на средна възраст с непочтително отношение към възрастни дами коментира под мустак:
– Кат’ та гле’ам, си за „Орландовци“.


14. Някъде на втория етаж се състоя непринудена, но пък поучителна среща между двойка шумни съпрузи и един нравоучителен свещеник:
– Моля, пазете тишина в храма! – укори ги дядо поп.
В отговор на втрещените физиономии на мъжа и жената, които тъкмо крещяха един на друг в коя посока е издателството, което търсят, божият човек поясни:
– Книгите са светилището на духа. Говорете по-тихо в техния храм.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови