Никой не би могъл да обуздае бурните аплодисменти на публиката в края на прожекцията на родния „Докато Ая спеше” в кино "Люмиер", на които успяха да се насладят хора от екипа на филма, които седяха в залата.

Това е вторият пълнометражен филм на режисьора и сценарист Цветодар Марков (познат на родните кинолюбители с „HDSP: Лов на дребни хищници”) и една от осемте нискобюджетни продукции, финансирани по програма на Националния филмов център, които доказват, че не са нужни милиони, за да постигнеш блестящ резултат.

"Докато Ая спеше" започва с изпълнението на Асен (Стефан Денолюбов) в театралната постановка по Шекспир „Ричард III”, където той играе главната роля вече пет години. На всяко представление актьорът взима седемгодишната си дъщеря Ая (дебют на Ая Мутафчиева, дъщеря на Христо Мутафчиев), която гледа от апаратната и произнася заедно с него запомнените наизуст реплики. За нея Асен е не просто баща, а смел рицар в блестящи доспехи, който вечно ще я защитава от злото. За публиката Асен е лицето на театъра, всички го обичат и уважават заради големия му актьорски талант, но както се оказва, има един човек, който няма да му отдаде заслужените овации – това е директорът на театъра (в ролята Емил Емилов), който е решил, че артистът вече не може да допринесе за театъра и трябва да бъде премахнат.

След уморителната вечер Ая заспива в театъра и това е моментът, в който по шекспировски започва да назрява драма – истинска Война на розите, но не между Едуард и Ричард, а между Асен и директора, между Асен и двуличието, липсата на морал и ценности и малките души, с които е пълен светът. Актьорът разбира, че директорът е решил да прекрати дългогодишната постановка за английския крал и на нейно място да сложи друга – „Вуйчо Ваньо” по Чехов.

Това е пиеса, която Асен дълго време е желал да постави на сцена и в последните три години е работил с режисьора Абрашев (Георги Кадурин) за нейното реализиране, само че в главната роля сега ще влезе Боян (Юлиян Вергов) – прочул се в киното актьор, за когото директорът смята, че ще привлече повече публика. Тази новина идва изненадващо за Асен, който се е подготвил да защитава работата на свой колега пред пенсия, без да знае, че и неговата собствена позиция е застрашена. Въпреки че не са съгласни с това решение, нито колегите на Асен (в ролите Добрин Досев и Стефан Мавродиев), нито режисьорът на театъра застават в негова защита от страх да не последват съдбата му.

Репортерите, които идват, за да заснемат интервю за новата постановка с известния актьор, също не обръщат внимание на несправедливостта, която се разиграва пред очите им, въпреки че точно това е работата на истинската медия, а новата млада колежка Вяра (Ели Колева) е лековерна и недорасла девойка, която се лута между различните страни на стълкновението.

Единствена истинска опора на Асен се явява съпругата му Мила (Ирини Жамбонас), която въпреки че проявява нетърпение към упорството и отказа му да се прибере вкъщи, преди да е защитил позицията си, отвръща на обясненията му в любов и му казва, че ще го чака. Това може да видите в една от най-прекрасните и стоплящи сърцето сцени в съвременното кино. Филмът напомня, че семейството е това, което остава наша подкрепа, когато светът ни обърне гръб.

На фона на цялото действие се открояват малки моменти, в които режисьорът е скрил по-големи послания. На огледалото в гримьорната на актьорите е написано: „Не ти си важен, важно е това, което правиш”. Това е сентенция на починалия вече преподавател по „Актьорско майсторство и режисура” в НАТФИЗ, проф. Крикор Азарян, за когото Марков казва, че е един от преподавателите, от които е взел най-много, макар да не е бил в неговия клас. Като че в негова памет е избраната във филма постановка „Вуйчо Ваньо” на руския писател и драматург, чиито пиеси проф. Азарян неведнъж е поставял на сцена и както сам е нарекъл себе си: „Аз съм дете на Чехов”.

Актьорът Стефан Денолюбов, познат още с ролята си на майстора Жоро в „Етажна собственост” и с участието си във филмите „Урок” (2014) и „HDSP: Лов на дребни хищници” (2010), пресъздава блестящо персонажа си, за което и получава награда „Златна роза ’15 за най-добра мъжка роля. Останалите актьори също изиграват убедително героите си, с което карат зрителя да повярва на изградения на екрана свят, да се възмути срещу неправдата или засрамен да замълчи и да се свие в креслото си. Музиката във филма е на известния кавалджия Теодосий Спасов.

Творбата е издържана във всяко отношение и заслужава да бъде гледана. За съжаление, няма други негови прожекции в рамките на фестивала, но ако видите името ѝ в програмата на някое кино, не се двоумете и на момента си купете билет.

Докато Ая спеше, баща ѝ загуби работата си, пожертван заради слабостите на другите. Докато Ая спеше, нейният смел рицар се изправи срещу малодушието и закърнялата ценностна система на хората днес, но не успя да ги победи. Докато Ая спеше, Асен не изневери на себе си и отстоя истината, в която вярваше. А когато Ая се събуди, той отново беше нейният грижовен татко, който много я обича и който винаги печели всички битки в сънищата ѝ.

Още по темата

16/03/2016

Култура

Порция Брадли Купър с щипка вдъхновение в „Повелителят на кухнята“

16/03/2016

Култура

"Бъди модерен, бъди актуален, бъди свързан"

15/03/2016

Култура

„Глобалната ферма”: Как изглежда България през погледа на една американка

15/03/2016

Култура

"Аномалиса": Изкуството да обичаш