Mystica: Мистично е да вървим по Пътя заедно!

Аз съм. Прероден. Oratorio. Спомени. Липсващ път. Пет заглавия от седем думи за пет песни. Една българска прогресив метъл банда се завръща с мистичен нов албум – Oratorio. В тъканта на музиката им се гонят, преливат и говорят Тя и Той, умиращи, виновни, кървящи във времето на големите сбогувания, на големите раздели, на закъснялата осъзнатост, във вечното търсене на Онова Ново утро, което, както те пеят, „винаги идва“, ако Той я чака на кръстопътя, ако Тя го чака Там, където двамата ще намерят посока заедно.

Групата е създадена през 1992 г. от Росен Колев – Ventus (китара) и Светозар Каратанчев (вокал) под името „Агония“. Три години по-късно музикалната компания Joe Music издава албума им „1876” по стихове на Иван Вазов и Христо Смирненски.

През 1999 г. Росен Колев, основател, композитор и китарист, прекръства бандата на Mystica и търси нов състав. Преродената Mystica включва една от песните на „Агония“ - „Спартак“ в дебютния си албум Dreams in Real Forms (“Сънища в реални форми“). Песента е в класацията „Rock Топ 7“ на рок радио „Тангра“ и се задържа там в продължение на две седмици. Промоцията на Oratorio е на 8 ноември в София.

Mystica! Коя е Mystica? Кои са ветераните?

Росен: Ние сме шестима ентусиасти със сходни възгледи и отношение към музиката. Въпреки ежедневните ни ангажименти и различните ни професии, ни обединява желанието да творим и да споделяме творчеството си... От днешния състав на групата с най-дълго присъствие сме аз - Росен Колев (китари) и Соня Спасова (клавири). Във времето преживяхме доста промени – турболенцията на дните „изхвърли“ някои, но пък привлече други съмишленици. И така, днес сме и със Станислав Чокарски (бас китара), Shultsi (вокали), Далия Чорбаджийска (вокали) и Христомир Събчев (барабани).

„Мистика“ е от старогръцкото μύστης – този, който е посветен, преминал инициация, навлязъл в тайните. Коя е Terra Mystica за вас? В какво сте посветени?

Росен: Необяснимите явления са вдъхновявали човека от най-древни времена. Неслучайно мистични практики и ритуали са част от историята на всяка цивилизация и култура! В това число и в българския фолклор. Във всеки от нас е заложено влечението към мистиката, тя вдъхновява творците и дава тласък на изкуството. За нас Terra Mystica е точно това Вдъхновение, което претворяваме в музиката си, през призмата на нашите възприятия и светоусещане.
Перипетите в историята на групата (от финансово, междуличностно или чисто битово естество) не спряха нашата амбиция и новият ни албум е доказателство. Това е нашето Посвещение!...

Новият ви албум е със заглавие Oratorio. Oratorium - „място за молитва“, производната от него „оратория“ е музикална композиция за оркестър, вокали и хор. Защо избрахте това заглавие?

Соня: Отговорът на въпроса „Защо избрахте това заглавие?“ е донякъде мистичен. Една сутрин китаристът ни Росен се събудил с тази дума в ума си. Като Знак, идващ отнякъде другаде. Замислил се над нейното значение и решил, че е подходящо заглавие. Обсъдихме и единодушно се съгласихме, че смисловата натовареност на ORATORIO (като място и музика за мистично преживяване и свързване с други светове) отразява точно посланията на музиката ни.

Дайте ключ към абревиатурата на заглавието „I.M.”

Росен: Всяка наша песен започва съществуването си като музика и ритъм, а впоследствие се създава и текстът. Така се роди работното заглавие на първата песен от албума ни „I.M.”, тъй като Шулци асоциира първоначалните рифове на китарата и ритъма на барабаните със стила на Iron Maiden. И така, известно време това парче го наричахме „Мейдънското“... Впоследствие, при създаването на текста и синхронизирането му с музиката, остана водеща линия изразът „I am!“, в смисъл „Аз съм!“.

Шулци: „I.M.” или... I'm... Аз съм... всеки един от нас вижда света през собствените си очи. Усеща нещата по свой собствен начин, живее по собствените си правила и разбирания. Затова светът е многоизмерен, шарен и пъстър. Независимо от цвета на кожата и религията, на възприятията ни, ние същевременно сме еднакви и напълно различни. Всеки един е главното „Аз“ в собствения си живот и ключът към своето щастие, а заедно правим силата на човешкия вид. Осъзнаем ли това, спрем ли да се самоунищожаваме в жаждата си за власт и богатства... спрем ли да унищожаваме собствената си планета, само тогава можем да избегнем „... last man in the world...”!

Текстовете ви са творение и отражение на...?

Соня: Шулци!... Той е нашият поет.

Шулци: Текстовете са отражение както на реалния свят, така и изпълнени с много фантазия, приказни вълшебства и несбъднати мечти... Искаме всеки да открие своето послание в тях... Не слагаме рамки и ограничения.

“И тук стоя пред теб, на ръба, без душа, със сърце от камък, изглеждам различен, но съм същият... ще те намеря... сега горд да се изправя, последният човек на този свят...“ (цитирам ваша песен).
Кога сърцето се вкаменява? Наближаваме ли глобално сценария с последния човек?

Шулци: Вече споменахме, светът се самоунищожава - богатите искат да са все по-богати и вследствие на това бедните стават все по-бедни... В алчността си толкова сме се самозабравили и не осъзнаваме, че ако продължаваме така, няма да има утре! Безпощадно изсичаме горите, дълбаем в недрата на Земята, замърсяваме безцеремонно атмосферата!... Излетяхме в космоса, за да грабим и унищожаваме и там... Повярвайте, планетата няма да търпи още дълго това - съвсем скоро ще сложи край на... безполезното ни съществуване...

Как би изглеждал апокалиптичен свят, в който са останали само Тя и Той?

Шулци: Светът на Тя и Той - това е Светът на влюбените. Свят, в който залезът е приказен, а утрото - изпълнено с надежда. Свят, в който усмивките са истински, а цветовете - пъстри и ярки... Дори и в апокалитичното той е спасение и обител. От нас зависи да живеем така, че светът да стане по-красив!... И да има утре!

„Навсякъде, където търсех Светлина, попадах на лъжи... Загубих себе си в кули от пясък, сред облаци от прах и ветрове...“ (пак ви цитирам).
Кога човек губи себе си? Кои са кулите от пясък, в които се себепогубваме?

Шулци: Нима всеки от нас не се е сблъсквал с повратностите на съдбата?... Нима всеки един от нас, самозалъгвайки се, не е градил пясъчни кули, които са изтичали между пръстите му като пясъчен часовник? Нима всеки един от нас не е събарян от бурните ветрове на живота? Важното е, след всичко това да намерим сили отново да се изправим на крака, да не оставаме обезверени от несгодите, а да намерим някого или нещо, в което да повярваме!... Да избършем сълзите си, да се поучим от грешките си, да превъзмогнем болката и да продължим по стръмния път към върха.

Лъжите, предателствата, неистинното, игрите. Те ли вкаменяват сърцето или го каляват и учат на непобедимост?

Шулци: Можеш да бъдеш предаден само от хора, в които вярваш! И това наистина боли... Понякога хората така се оплитат в собствените си лъжи, че дори на тях им е трудно да осъзнаят кое е истина и кое лъжа... Нашият призив към всички е: Бъдете истински! Бъдете смели! Вярвайте и се борете за мечтите си! Не предавайте любимите си, не предавайте приятелите си, не правете това, което не искате да ви се случи на вас!

„Сам си. Животът ти приключи. Всичко се случи погрешно. Завинаги... Почувствай, болката е истинска“.
Той и Тя в албума ви са в свят-бездна, в който страданието изгрява вместо слънце. В него се отразяват страх, смърт, болка, агония, заблуда, осъзнаването за „късно е“. Кой е Той? Коя е Тя?

Шулци: Той и Тя са всъщност всеки един от нас... Спътникът ни може да е както реален човек, така и мечта, блян, цел или посока. Важно е да намерим Пътя към това, което търсим и да дадем всичко от себе си - както да го постигнем, така и да го задържим до себе си.

Много често, когато успеем и постигнем нещо, се оказва, че не е точно това, което сме си представяли. За съжаление реалността често се разминава с мечтите ни и всичко се оказва сапунен балон, понесен от вятъра. В такива моменти изграждаме характера си. Силата, която намираме в себе си, за да преодолеем разочарованието и да продължим напред с гордо вдигната глава.

Успяваме ли?

Шулци: Успяват само тези, които никога не се предават! Успяват тези, които се борят до край за убежденията си!... Ще дам един пример - в България много трудно се прави изкуство, без значение какво. Дали си художник, актьор, танцьор или музикант, всички сме на ръба на оцеляването!...

Повечето от нас сме принудени да работим от сутрин до вечер, за да издържаме семействата си и да имаме сравнително нормален начин на живот. И след минимум осемчасов работен ден в офиса, в магазина или на строежа, когато всички се прибират по домовете си да почиват, ние влизаме в своите ателиета, танцови зали или репетиционни и започваме да творим. Да рисуваме своите картини, да разучаваме стъпките на новия танц или да пишем своите песни...

Много е трудно, някои се отказват, и само тези, които наистина вярват в своята кауза, въпреки сериозните лишения, успяват да оцелеят. Да се самопродуцираш и да издадеш албум, или пък да организираш концерт, изложба или спектакъл в България изисква немалко лични средства, усилия и нерви... Затова подкрепяйте родните творци!... Повярвайте ми, те има какво да ви покажат и с какво да ви впечатлят! Ъндърграунд бандите у нас са на много високо ниво.

Групи, които може би никога не сте чували, ще ви удивят с уникален саунд и авторски композиции. Излезте някоя вечер, отидете в някой клуб, където свири непозната за вас група и сами ще се убедите в това. Само така ще си помогнем да има изкуство в България.

„Мечтал ли си, когато вярата ти кърви? Крачил ли си там, където няма път?“

Шулци: Да! Трудно се върви там, където няма път. Но си припомнете Колумб, Галилей и Амундсен, даже и Гагарин. Всички те са пионери на своето време, всички те са постигнали нещо немислимо до този момент. Затова не се страхувайте да преследвате мечтите си, колкото и налудничаво да звучат те на другите. Само така човекът би могъл да се развива и да достига нови хоризонти!...

Обложката на новия ви албум е с графичен дизайн на Иван Маслев. Мистична и кодирана в символи. Антични колони и капители на храмове, огнени вихри над прадревни стъпала, взряни в звездно небе, догарящи свещи и непознат, гневен, затворен в каменни стени не-цял и може би недосътворен Човекът... Как да четем символите?

Соня: Концепцията за художественото оформление на обложката претърпя няколко метаморфози, а крайният резултат е дело на съвместната ни работа с дългогодишния ни приятел Иван Маслев! Петте сфери символизират познатите ни четири измерения и мистичното пето - духовното! Петте сфери олицетворяват и четирите елемента или стихии - ЗЕМЯ, ВЪЗДУХ, ОГЪН и ВОДА, и първопричината или първоизточникът на всичко - ДУХЪТ. Всички тези елементи съставляват света, световете, и са в непрестанен кръговрат. Те са и неизменна част от нас, хората... Тези класически елементи са и универсални и се откриват в древните вярвания за сътворението на вселената. 

Албумът включва пет песни, съответно за всеки един от елементите, символизиращи и различни аспекти на човешкия живот: ВОДА - елементът на любовта, този, който ни обединява и обвързва с другите и с вселената около нас; ОГЪН - свързва се с енергията, волята, страстта; ЗЕМЯ –насочен към практическите знания, мъдростта и кръговрата в природата; ВЪЗДУХ - отнасящ се до ума, мислите, духовните ни възприятия и сетива, до нашия светоглед; ДУХ – мистичният аспект на света и на самите нас като души в тела.

Кое ви пали мистичната светлина по Пътя? Най-мистичното преживяване?

Росен: Всички наши действия, решения или избори, които взимаме, живеейки живота си, са Пътят, който изминаваме. Всичко има значение, знак е, и всеки избор ни провокира къде сме, дали сме на правилния път, дали не сме сгрешили посоката.

Соня: Мистично е да сме всички заедно по Пътя!... И ако можем да продължим така, ще се радваме центробежните сили да задържат положителната енергия, която ни обединява!... А относно избора и провокацията – всеки ден, в който взимаме житейски решения, ни води до днешния. А днешният ден е прекрасен и изпълнен с предизвикателства, уроци, прозрения. И това го прави мистичен!...

Първият ви албум е по стихове на Христо Смирненски и Иван Вазов. Последният е изцяло на английски. Какво се промени в годините?

Соня: Идеята да се комбинира музикално звучене в стил метъл с фолклорни мотиви и текстове на български литературни класици Росен реализира през 1995 година. Тогава създава групата „Агония”. „Агония” издава албума „1876“, озаглавен и посветен на стихосбирката на Иван Вазов „Епопея на забравените“.

Текстовете на песните включват и стихове на Христо Смирненски, както и авторски текстове с патриотично послание. Патриотичната насоченост на албума провокира и друга българска метъл група да използва този подход.
След известно време Росен събира нов екип, с който стартират проекта MYSTICA в стил progressive metal и с текстове изцяло на английски език.

Как оцелява българска банда на родна сцена?

Трудно е... Но не си позволяваме да критикуваме страничните обстоятелства. Не се отказваме и продължаваме да намираме начини да реализираме нашите послания и прозрения чрез музиката. Има ли воля, има и Път.

Промоцията на албума ви?

Промоцията е планирана за 8 ноември в клуб Live&Loud. Ще има изненади! Очакваме ви!

Следете новините ни в GoogleNews