'МузАтелие' – културна информационно-творческа стая

Как пловдивското село Труд съхранява традициите на дантелата кене

Светла Божилова 24 април 2021 в 08:59 4662 0

През 2020 г. Народно читалище „Светлина – 1929“ – с. Труд стартира изпълнението на проект „„МузАтелие“ – културна информационно-творческа стая” , финансиран по Програма за развитие на селските райони. Основната цел на проекта е да се съхрани и популяризира културното наследство в селото по съвременен и атрактивен начин, така че да обогатява знанията и събужда интереса на деца, младежи, родители, жители на с. Труд и гости от община Марица и извън нея.

Проектът предвижда да се извърши проучване, което включва изследване и събиране на материални и нематериални ценности и факти, разкази, легенди за местните занаяти и по-конкретно за шитата дантела „кене“, както и влиянието им върху обичаите, традициите, облеклото и фолклора в селото и община Марица. При проучването ще се издирват данни за традиционни местни занаяти от писани и неписани източници – запазени в читалището архиви, публикации, снимки, ще се проведат срещи с възрастните жители на селото и самодейци от читалището. Акцент в проучването е събиране на информация за техниката на шитата дантела „кене“ и набиране на местни доброволци, които да я представят и предадат уменията си по време на ателие „кене“.

Малцина извън тесния кръг на майсторките, етнографите и музейните куратори знаят, че с това име е известна една от най-фините и изящни видове шита българска дантела. Тя се изработва с обикновена игла от тънък памучен или копринен конец. Техниката е стара, разпространена в Средиземноморието и привнесена в българските земи от Изтока още през ранното Възраждане. По сведения от Янка Константинова, 83-годишна жена от с. Труд и ръководителка на клуб ,,Българка” към читалището, по време на турското робство търговците, които пътували на гурбет към Индия и други страни, носели армагани на своите съпруги. Така дантелата е внесена в България. Кенето е разпространено в облеклото и бита не само на българите – християни, а така също и на турци, гърци, арменци и други. В Пловдив то се разпространява най-много сред арменската общност.

Кенетата са с ширина между 2 и 5 см. Изработват се от разноцветни памучни или копринени конци. Предназначението им е да украсяват краищата на забрадки, покривки, месали за хляб, както и ръкавите на ризите с различни фигурки. Основата, върху която се шие е изплетена на една кука или е от конски косми. Изработва се с единичен и двоен възел. Единичният възел се използва за съединителни шевове и за изработка на салфетки и мильота. Получават се красиви фигурки, изобразяващи елементи от българската флора и фауна. Българката умело украсява с тях пазви, огърлиета, кърпи, забрадки, спално и лично бельо. Кенето е най-фината лека, ефирна и нежна „въздушна” дантела , тъй като конецът върви само от един кат. При калоферската дантела конците винаги вървят по двойки, а при плетенето на една кука, синджирът, който е най-тънката част, се състои от поне 3 ката конци.

Трудчанките са украсявали кърпите си с тази дантела, като я наричат „зарафлък”. Майсторки на зарафлъците от Труд са били няколко жени и момичета – баба Сава Колева, трите сестри по прякор Буковарките – Мария (по мъж Гетова), Пенка, Велика. Те са изработвали фини дантели, като вплитали конски косъм за основа на дантелата и изработвали арки в нея, върху които вшивали разноцветни цветчета на основата на кене. В самата арка изработвали и декоративни елементи и когато бива забрадена кърпата, дантелата стои изправена и впечатляващо красива. Ползвали са се копринени конци, естествено багрени, чиито цветове са запазени и до ден днешен по останали пришити към кърпите дантели. В днешно време все още се ползват забрадки с пришита към тях дантела „кене” в носиите на самодейките при участия във фолклорни изяви по фестивали на народното творчество.

През 2002 г. в село Труд се провежда курс по шиене на дантела „Кене” с ръководител Радка Карагитлиева, организиран от читалището. В него участват шест жени от селото, а днес само три от тях изработват дантелата „Кене” – Атанаска Тошева, Екатерина Кичукова и Янка Константинова.

Проектът дава възможност на участниците в него да творят и да допринесат за запазването на специфичните умения по шиене на дантела „Кене“ чрез планираните обучения в продължение на 6 месеца. За осигуряване на уютна атмосфера за обученията е закупено ново обзавеждане (подходяща изложбена и работна мебелировка) и оборудване (информационно оборудване, материали и инструменти) и е създадена творческа стая в помещение с площ от 28 кв.м, разположено на втория етаж на читалищна сграда, което преди се е използвало едновременно за склад, архив и провеждане на курс по плъстене.

Ателието дава възможност за участие на хора с увреждания и на представители на етническите малцинства, като така ще се доизгради устойчивата връзка между читалището и местната общност от деца, младежи и възрастни. Проектът е на стойност 19 880 лв. и ще бъде финансиран от бюджета на МИГ – Община Марица чрез Стратегията за местно развитие с финансовата подкрепа на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони чрез подхода Водено от общностите местно развитие.

Светла Божилова / svet_bojilova@abv.bg
Библиотека при НЧ „Светлина – 1929“ – с. Труд

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Историята на Сирия - страната, която всички искат да контролират