Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, отколкото в България. Марио Жеков е един от най-известните ни художници, възхвалили морето с четка в ръка.

На 27 юли от 18.00 часа в Национална художествена галерия - Двореца ще бъде представена ретроспективната експозиция със 120 творби на художника от фондовете на галериите в Стара Загора, Пловдив, Бургас, Сливен, Варна, Казанлък, Добрич, Националната галерия, Софийската градска художествена галерия и частни колекции.

Марио Жеков е роден на 16 октомври 1898 година в Стара Загора. Там прави и първите си стъпки в света на изкуството, под крилото на неговия вуйчо – художникът Васил Маринов.

През 1917 г. е изпратен на фронта край Дойран и попада в плен. Случайността го изправя пред един френски офицер, който го съветва да учи живопис във Франция. През есента на 1918 г. постъпва в Държавното художествено-индустриално училище в София (днешната Национална художествена академия), което през следващата година напуска. През лятото на 1921 г. е готов да решава да следва мечтата си да учи в Париж. Заминава за Истанбул с намерение да се качи на кораб за Франция, но спестените пари се оказват твърде малко. Оставайки в Истанбул, създава десетки рисунки и акварели, които ще бъдат първите крачки към бъдещето му на маринист.

В края на пролетта на 1924 г. Марио Жеков пристига във Франция. През есента започва да посещава Рисувалното училище в Париж. Няколко малки гваша, акварели и рисунки от това време ясно разкриват борещите се у него влияния на художествените процеси, с които се среща в изложбените зали на френската столица. За да се издържа, през есента той постъпва на работа в едно парижко художествено студио, а в началото на 1925 г. е поканен в известната по онова време Централна компания за живопис и декорация, изпълнявайки възлагания за нейните филиали в Париж и Ница. Съзнателно избира повечето служебни поръчки за Ница, за да рисува морето. Тук открива живописната магия на Матис и фовистите.

През есента на 1926 г. художникът се завръща в България. След кратък престой в родния си град заминава за Черноморието. Сред скалите и самотните плажове на Созопол и Несебър той пресъздава безкрайните превъплъщения на морето, светлината и движението на водата.

Между 1933 г. и 1936 г. Марио Жеков работи епизодично като художник в Пловдивския театър. От тези години са пейзажите му от Стария град, а свободните месеци са отделени за Черноморието.

През 1934 г. прави изложба в София, която е приета с възхита от критиката и публиката, утвърждава се сред безспорните майстори на морския пейзаж. Популярността му расте, илюстрованите списания печатат репродукции на негови картини, издатели ги включват в луксозните си календари.

По-късно следват пътувания до Дубровник, където рисува най-значимите си произведения, прави самостоятелни изложби в Белград, Загреб, Будапеща и Букурещ.

Обществено-политическите промени в България след 1944 година подлагат на изпитание свободолюбивия му характер.

През тези смутни години художникът намира усамотение отново над разбиващите се в скалите вълни на морето. След 1948-1949 година живописта му губи, в известна степен, богатството си на нюанси. През следващите години, паралелно с пейзажите от страната и Черноморието, той работи в областта на сценографията и пространственото оформление. С основаването на Държавно стопанско предприятие „Балкантурист” той е сред най-активните фигури в рекламната сфера.