''Мъчителният преходен период от тоталиратизъм към демокрация бе доминиран от тайните служби на вече бившия режим, от мутрите''

По повод премиерата на новата му стихосбирка "Смъртта и Бог" цитираме Владимир Левчев, който е от младите тогава литератори, участвали по-активно в събитията преди и след 1989 г., затова днес, ден след 10 ноември, публикуваме с негово разрешение спомените му от тази велика дата.

ХРИСТОВАТА ВЪЗРАСТ НА ДЕМОКРАЦИЯТА
(СМЪРТТА И БОГ)

Владимир Левчев

Днес ми се обади журналистка от Старозагорското радио и поиска да говорим за Христовата възраст на демокрацията. Тази иначе чудесно измислена тема ме стресна. По две причини. Първо, дадох си сметка, че са минали цели 33 години от 10 ноември 1989. Преди тази дата издавах нелегалното (самиздатско) списание „Глас“, след тази дата – легалното списание „Глас“. Скоро станахме свидетели и на други независими издания (освен моя „Глас“ и „Мост“ на Едвин Сугарев), започна да излиза вестник „Демокрация“, орган на невъзможната доскоро опозиция на комунистите – СДС... Бяха години на голям ентусиазъм, опиянение от свободата, макар че скоро си дадохме сметка, че е започнал един мъчителен „преходен период“ от тотралитаризъм към демокрация, период доминиран от тайните служби на вече бившия режим, на мутри, които се стрелят по улиците и групировки от комунистически ченгета превърнали се в капиталисти... И така – чак до Костов и после Царя. (Филип Димитров, за съжаление, беше на власт само 10 месеца през 1991-2, преди да го събори Ахмед Доган, дотогава – уж съмишленик.)

Но – това, което ме стресна, като чух за христовата възраст на демокрацията, беше друго. За моите студенти, родени преди 18-20 години, комунизЪмът вече е по-далечен, и по-непознат, отколкото беше за мен България отпреди трагедията на 9 септември 1944 г. – Съветската окупация. Аз съм роден през 1957 година, само 13 години след Втората световна война, а за мен в детството ми тази война беше така отдалечена във времето както, да кажем Октомврийската, или Френската революция. А моите днешни студенти са родени 13 или повече години след падането на Живковия режим и за тях Онзи период е така отдалечен във времето, както за мен беше Втората световна и свободна България отпреди Съветската окупация. Напълно непознат период.

Опасявам се обаче, че и те, студентите ми, макар че живеят в Информационната епоха и в условията на демокрация, са така зле информирани за комунизЪма (за лагерите, убийствата, физическия и психическия тормоз на десетки хиляди, но също и за убогото съществуване на останалите, на „народните маси“ с наведена глава и малки радости - лоша ракия, лоши коли ( Запорожец, Москвичи), затворени граници и ниски тъмни хоризонти. Така зле информирани са за ужасите на комунизЪма те, както и ние бяхме зле информирани за българската история (освен лично пострадалите и децата на лично унищожените и унижените, физически и психически). Освен малцина. Може би това, което прави днес Путин, ще им даде някаква идея за Онова.

Та, отново, за Христовата възраст на демокрацията. Тук, днес, у нас, нямаме Разпятие (слава Богу!) Обратно – икономическото състояние, стандартът на живот и световната интеграция на България (въпреки въжделенията на Путинофили и Изражденци) са нещо абсолютно несравнимо с мизерията и духовната нищета на комунистическото време.

Но сега, понеже ме провокираха от Старозагорското радио, искам да добавя, че днес (вчера, бел. ред.), на 10 ноември, 2022 г., имам представяне в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ от 18 ч. на новата ми книга „Смъртта и Бог“. Тя, макар и да не е политическа, има нещо общо с Христовата възраст (не само на българската демокрация, а изобщо).

"Пътят към райските градини е някъде в детството." Това каза писателят Владимир Левчев по време на премиерата на новата му книга „Смъртта и Бог“. Събитието се състоя в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

„Аз мисля, че ако човек спре да бъде дете донякъде, дори когато е на доста голяма възраст, както съм аз, просто умира. Той духовно умира, ако не физически“, коментира Левчев. Според него човек не трябва да губи способността, присъща на децата, да се учудва, изненадва и радва на чудото, което е светът. „Защото светът е свят“, допълни писателят.

Детето е основна фигура в книгата, каза по време на премиерата проф. Пламен Антов. „Всички, които познават поезията на цялото поетическо поколение на 80-те, знаят колко важна в нея е тази фигура на детето. Детето като наивния носител на висшето познание, то присъства и в християнския архетип“, коментира той. По думите му „Смъртта и Бог“ е апел за наивно, чисто и незамърсено вглеждане в живота и света.

„Ако започнем от корицата, веднага ще си помислим, че става въпрос за религиозна поезия и по-точно – за християнска. Владимир Левчев, подобно на много на съвременни поети, обича да прави тематично фокусирани стихосбирки. В този случай е избран именно религиозният фокус, което означава, че освен нови, са включени и някои по-стари стихотворения с подобна насоченост, макар и някои от тях да са преработени“, допълни Антов и коментира, че „Смъртта и Бог“ не се фокусира върху която и да е конкретна религия.

„В поезията на Владо Левчев изобщо, също и в тази книга, преобладава качеството да е прозрачно, ясно и конкретно дори когато ни казва метафизични неща. Обикновено стихотворението тръгва от конкретна случка и от нея се изтегля метафизичната или нравствена „поука“. По това тази поезия е близка до простата притчовост на евангелския разказ и не по-малко до будистките коани и будисткия маниер на философстване, който никога не се отдалечава много от конкретното, всекидневно простото, баналното“, каза литературният теоретик и историк.

Владимир Левчев коментира, че е винаги опасно човек да се анонсира като пишещ на религиозна тема. По думите му „Смъртта и Бог“ се фокусира по-скоро на мистична тема. „Тя не е някаква християнска или будистка книга. Въпреки че аз съм превеждал „Бхагавад гита“ и съм имал интерес към езотерика и мистика, бих казал, от гимназиалните си години, които бяха много отдавна“, каза той и допълни, че голяма част от стихотворенията в книгата са писани през последните две години.

„Смъртта и Бог“ е двужанрова книга. Освен стихотворения, в нея са публикувани и есета. Двата вида текстове са разделени и полиграфично – поезията е отпечатана върху черни страници, а прозата – на бели.

„Трудното, когато се съчетава поезия с есеистика е, че в поезията, в крайна сметка, всяка дума е важна. Една дума, ако не е на място, може да развали цялото стихотворение. Но така би трябвало да бъде и в прозата“, коментира авторът.

Произведения от книгата, сред които „Самотната вечеря“, „Среща“, „Венера“, „Струежите на цигуларя“ и „Наука и религия“, бяха прочетени от актьора Валентин Ганев.

САМОТНАТА ВЕЧЕРЯ

Владимир Лечев

Вечерям сам
с хляб, зехтин
и чаша червено вино.
Светът е свят!
Хлябът е тялото Божие —
Словото,
което беше в началото —
Логосът на света —
Иисус Христос.
Виното е Светия Дух,
който се носеше над водата в първия ден,
който беше над главите на апостолите
на Петдесетница,
който изговаря,
озарява и съживява
всекиго
и всичко на света!
Има и друго:
зехтинът
от хилядолетната маслина —
или олиото в кандилото —
Светлината!
Защото
“рече Бог: Да бъде светлина.
И биде светлина… Ден един…”
Просветлен от дървото в огъня
вечерям
с тялото Божие
и Светия Дух.
Вечерям сам
и гледам далечните мигащи светлинки на града.
Чувам вятъра
и виещите кучета…
Светът е свят.

Искате да знаете повече?

Владимир Левчев е роден през 1957 г. в София. Завършва Английската гимназия в София (1976 г.) и изкуствознание във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (1982 г.). Редактор е в издателство „Народна култура“ (1982 – 1989), издател на нелегално отпечатваното преди 10 ноември 1989 г. независимо списание за литература и публицистика „Глас“. Работи и като заместник-главен редактор на „Литературен вестник“ (1991 – 1994). Между 1996 г. и 2007 г. преподава литература и писане в САЩ, а след това - в Американския университет в Благоевград.

Владимир Левчев е автор на 15 стихосбирки и 4 романа, издадени в България, и 5 стихосбирки на английски език, издадени в САЩ.

Следете новините ни в GoogleNews