Кристо, Фрида Кало и стената на Тръмп

Последна промяна на 13 март 2017 в 16:51 3700 4

След предложението за създаване на стена с дължина от няколко хиляди километра по границата на САЩ с Мексико президентът Доналд Тръмп си навлече множество негативни реакции.

Част от световния културен елит наддаде глас срещу множество от решенията на новия президент на САЩ, сред които бе и решението за издигане на стената по границата. 

Едни от най-именитите световни артисти се обявиха срещу решенията на Тръмп - Мерил Стийп, музикантите от Грийн Дей, както и Кристо, който се отказа да осъществи проекта си "Над реката".

Кристо вдъхнови художника Луис Камницер да стартира петиция, чиято цел бе да накара Доналд Тръмп на "възложи" на известния артист да направи вариант на  "Бягащата ограда" от 1976 г. - инсталация от 40 км бял найлон, опънат върху стоманени стълбове в Сонома, Калифорния.

"Така расисткият проект би се превърнал изкуството в публична среда и би подобрил имиджа на САЩ", написа преди време Камницер.

"Бягащата ограда" на Кристо

В момента петицията на сайта www.change.org за 2 месеца и събрала около 1150 гласа, които засега надали са достатъчни, за да привлекат вниманието на президента на САЩ. 

Друг американски артист пък предложи да се поставят 10 милиона турникета по цялото продължение на границата. 

Въпреки че стената все още продължава да бъде гореща тема не само в САЩ и Мексико, а по цял свят, символното й присъствие в творбите на множество артисти не е нищо ново. 

"Границата е спорна зона много по-дълго преди решението на Тръмп и последвалия публичен дебат", каза съкураторът на предстоящата изложба "Границата между Мексико и САЩ: място, въображение, и възможност", която предстои да бъде показана в Лос Анджелис.

Преди 85 години Фрида Кало рисува свой автопортрет, ситуиран на границата. С него тя изобразява свето културно разкъсване между наследството на ацтеките в родената си и влиянието на големите индустриални градове в САЩ.

Въпросите около имиграцията, сигурността на границите, както и отношенията между двете страни са накарали хората на изкуството да създават произведения от двете части на стената.

Ана Тереза Фернандес започва своя проект “Erasing the Border” през 2011 г. в отговор на засилените мерки за сигурност по границата. 

"Направих го в знак на протест срещу слагането на ограда на малкото късче свободна зона в района на Сан Диего - Тихуана, по-известна като Парка на приятелството. Целта на този парк беше хората от двете части на границата да се докоснат едни до други, да споделят храна и др.", каза Фернандес, която боядисва оградата в неутрален цвят, за да не се забелязва отдалеч.

"От 2011 г. вече не беше позволено, хората не можеха да се докоснат с върха на пръстите си", допълва тя.

Миналата седмица само на няколко метра от произведението на Фернандес, Маркос Рамирес, по-известен като ERRE, организира споделена вечеря на границата. До 14-метровата маса бе поставено огледало, което създава илюзията, че масата е и от двете части на стената. 

Друга арт инсталация използва надуваеми балони, които се движат по границата. Тя се казва Repellent Fence (2015).

Не всеки артист, който е ангажиран с темата за америко-мексиканската граница, прави работите си директно на място. Мексиканският артист Пиа Камил прави инсталация от стари тениски, които са купени от открити мексикански пазари, известни като "tianguis de paca", зашити една за друга. 

"Индустрията на tianguis de paca е проблематична, защото много от нея е внасяна контрабандно в САЩ", обяснява Камил.

"Повечето от облеклото е изработено в Мексико, за да бъдат продадено на САЩ, а след това се дарява на Армията на спасението или на добрата воля. След това отново мексикански търговци го купуват от тези места и го връщат обратно към Мексико незаконно, транспортирайки го в автобуси или ремаркета, подобно на контрабандата на наркотици.

"Ако граничната стена на Тръмп някога стигне до успешен край, тя ще има повече символичен отколкото функционален характер. Тя ще символизира ограничителните и насилствени форми на политиката. Не се отчитат невидимите връзки, които свързват хората, общностите и икономиките на двете съседни страни", казва Камил.

"Има една естествена връзка, която ни свързва. Това е като вода", допълва той.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

68846

3

El Commandante

13.03 2017 в 20:52

Проблемът професоре се корени във факта, че либерастките помияри изобщо не знаят кво искат-те не знаят мъже ли са или жени, ти некакви по-сложни неща ги питаш, еми как да стане...