Loud Concerts обявиха, че организират концерт на Opeth на 1 март в зала „Христо Ботев”.   Новото гостуване на шведската прогресив дет метъл банда ще се случи по-малко от година след първото им идване в рамките на фестивала „Каварна Рок Фест” по покана на същия организатор и ще бъде в рамките на турнето им в подкрепа на последния студиен албум на петорката “Heritage”. Билетите са на предварителна цена от 40 лв., като в деня на концерта ще бъдат по 45 лв. Разпространяват се чрез мрежите на “Eventim” и “Ticketstream”, и партньорите им в страната. Предстои обявяването на подгряваща група. Събитието се осъществява и по повод шестия рожден ден на радио Тангра Мега Рок.   Opeth са сформирани през 1990-та година в Стокхолм и в самото си начало представляват поредната праволинейна дет метъл банда, създадена от хлапета, които искат да свирят бързо и брутално. Името на групата идва от наименованието на измисления финикийски град Opet (даденият в книгата превод е „лунен град”) в романа на Уилбър Смит “The Sunbird”. По това време друг тийнейджърски проект на име Eruption приключва краткия си жизнен път и вокалистът на Opeth David Isberg привиква китариста им Микаел Окерфелд (Mikael Åkerfeldt) да се включи в групата му, само че като басист. Isberg обаче пропуска да уведоми другите членове за решението си и следва скандал, при който те застават на страната на досегашния басист и до един напускат състава. Следват няколко лайн-ъп промени и първи неуверени концертни изяви. През 1991-ва към Opeth се присъединява Peter Lindgren първо като басист, а после като китарист; през 1992-ра Isberg напуска поради креативни различия и Микаел поема вокалите; така е образувано ядрото на групата за следващите шестнайсет години. Следват няколко години, в които шведите репетират, изграждат стила си и композират песните за това, което ще се превърне в техния дебютен албум Orchid. По това време китаристът на норвежката блек метъл група “Emperor” Insahn записва аудиокасета с изпълнения на обещаващи според него нови групи и я предоставя на лейбъла си Candlelight Records, като Opeth намират място в самия край на касетката с репетиционен запис. Те са единствената група от тази компилация, с която лейбълът решава да подпише и така получават договора за дебюта си без дори да са записали демо. Orchid се появява през 1995-та, повече от година след като е записан, и веднага прави впечатление в ъндърграунд средите на екстремния метъл, защото включва нетипичните за дет метъл запис мелодични пасажи, очевидни фолклорни влияния и чисти вокали, като четири от композициите са с продължителност от над десет минути. В динамичните смени на мачкащо тежки пасажи с меланхолично ефирни моменти се крие и уникалността на стила на Opeth, който шведите развиват с всеки следващ запис. По време на записите на следващия албум Morningrise (1997) Окерфелд работи като консултант във фирмен магазин на китарите Martin и извършва също и поправки. Тъй като марката е висок клас и в магазина не влизат много хора, той използва възможността да се упражнява по цял ден на изложените модели, с което развива основният елемент, характеризиращ стила на Opeth – акустичните пасажи, които впоследствие изпъстрят албумите на групата. Тази школа оказва такова влияние върху Окерфелд, че той започва да композира и да създава дори тежките рифове на групата на акустична китара. За третия запис на Opeth – концептуалния My Arms, Your Hearse (1998) - към групата са привлечени барабанистът Мартин Лопес и басистът Мартин Мендес. Последният обаче се присъединява на късен етап от създаването на албума и съответно в записа бас партиите са на Окерфелд. Заглавието на албума е взето от част от текста на песента „Drip Drip” на прогресив/фолк групата от 70-те Comus. Този вид заемки се превръщат в запазена марка на групата и отразяват растящото влияние на класическия прогресив и рока от 70-те върху Микаел. Still Life (1999) също е концептуален и в историята отново присъстват типичните за текстовете на Opeth сатанински (или специално в този албум „антихристски” според групата) мотиви. За разлика от екстремния My Arms Your Hearse, тук контрастът между тежките и мелодични пасажи е по-явен. В обложката на този албум за пръв път се появява филигранното лого на Opeth, както и отпечатано заглавие, елементи, които липсват при предишните издания (но включени в преизданията на албумите), защото по думи на Микаел са несъвместими с обложките. Поради проблеми с графика групата успява да репетира новите песни едва два пъти преди да влезе в студио, а датата на издаване е отложена с около месец, за да може художникът Травис Смит да приключи с графичното оформление на албума. Няколко месеца по-късно Микаел получава и-мейл от един от идолите си – гуруто на прогресива Стивън Уилсън, фронтмен, композитор и лидер на британската банда Porcupine Tree – който е впечатлен от Still Life и предлага да помогне на Opeth в следващия им запис. Blackwater Park (2001) е големият пробив на шведите, албумът-визитна картичка, който ги изважда от ъндърграунда и за много фенове и критици е най-добрият в дискографията им. Към настоящия момент от него има продадени 100 000 копия. За продуцент е ангажиран Стивън Уилсън, който в крайна сметка се включва и с партии на кийборд (използван за първи път в албум на Opeth, тъй като до момента групата предпочита да изгражда атмосферата в песните си посредством акустична китара), китара и мелотрон, и поддържащи вокали за няколко от песните. Уилсън не само повлиява много на звученето на групата, но и сам попива метъл влияние от Opeth, което се разпростира в период от осем години, обхващащ албумите на Porcupine Tree “In Absentia”, “Deadwing”, “Fear of a Blank Planet” и “The Incident”. Следва първото световно турне в историята на бандата, на което Окерфелд започва да пише продължението на Blackwater Park, което ще се превърне в албумите Deliverance (2002) и Damnation (2003), издадени с разлика от едва половин година помежду им. Записите вървят тягостно и първоначално Окерфелд се колебае много, защото желае да запише тежък албум, но от друга страна има много останали мелодични моменти, които не иска да захвърли. Предложението за два отделни албума идва от Йонас Ренксе (Jonas Renkse) от Katatonia. Opeth до такава степен желаят да осъществят тази идея, че се съгласяват на това в договора им с лейбъла албумите да бъдат вписани като един и съответно групата да получи финансиране и аванси за един албум. В резултат се появяват Deliverance, който въпреки екстремните моменти съдържа и характерните преходи в мелодични пасажи, и меланхоличният Damnation, който е първият албум на Opeth без никакви дет метъл вокали. Записите този път са дотолкова хаотични, че в крайна сметка на обложката на Deliverance продуцентът Анди Снийп (Andy Sneap) е вписан директно като „спасител”. Въпреки трудностите обаче проектът е реализиран успешно и в резултат се ражда песента, която Окерфелд определя за най-добрата, която е писал – едноименната “Deliverance”, както и първото DVD на групата – Lamentations (Live at Shepherd’s Bush Empire 2003). Нови проблеми се появяват на турнето, когато Мартин Лопес започва да получава панически пристъпи и поради това се налага отмяната на концерти. За Ghost Reveries (2005) Opeth подписват договор с лейбъла Roadrunner, което дава повод за подмятания, че групата се е „продала”. Следва пореден силен албум, който да пресече такива спекулации, но албум, който все пак бележи началото на нова ера. Прог влиянията от любимите групи на Микаел от 70-те тук дават голямо отражение, като Ghost Reveries и Watershed (2008) са смятани повече за прогресив, отколкото за дет метъл. Групата е изправена пред нов тежък момент, когато състава, който е без промяна от 1997-ма и с който са издадени шест студийни албума, напускат последователно Мартин Лопес и Петер Линдгрен, единият поради влошаване на здравословното му състояние, а другият заради желанието да се посвети на занимания извън музиката. На тяхно място са привлечени Martin Axenroth и Fredrik Åkesson, известен шведски китарист, свирил с групи от ранга на Talisman, Tiamat и Arch Enemy. За пръв път групата има и кийбордист – Per Wiberg – който обаче напуска след приключване записите на Heritage, който се явява и последен за момента студиен запис на групата. В Heritage (2011), десетият студиен албум на Opeth, дет метълът е напълно изоставен за сметка на седемдесеттарски прогресив/фюжън/фолк с чисти вокали, повлиян от групи като Mahavishnu Orchestra, Camel, Rainbow и т.н., като стиловата промяна разединява фенове и критици. Окерфелд заявява, че не може да развива повече дет метъл вокалите си, а предпочита да се съсредоточи върху чистото пеене, макар и да не отхвърля възможността в бъдеще да се върне към дет метъл корените на групата. След по-малко от месец Opeth се отправят на втората част от турнето към Heritage, което ще мине и през България на 1-ви март.