„Бях завладян от акта на Палах. Не мога да кажа, че съм съгласен с него напълно, но решимостта на Ян да се обвърже със случващото се около него и куража да заложи най-ценното, което има, ме вълнува и продължава да ме вълнува силно. Живеем във времена, когато повечето от нас отново се поддават на чувството, че ситуацията около нас не може да бъде променена, че всичко, което се случва, е предварително решено някъде другаде. Струва ни се, че няма смисъл да се замесваме. Палах ни показа по най-крещящия начин, че не сме прави да разсъждаваме така. Демонстрира ни, че винаги можем да направим нещо. Струва ми се, че тази история отпреди 40 години внезапно се оказа много актуална“.

Думите на младия чешки сценарист Щепан Хулик придобиват особен заряд в български контекст през последните седмици. Кога успяват протестите и кога (само)жертвите са важни за социума в криза?

Хулик е автор на сценария на най-амбициозния и високобюджетен проект за НВО Европа до момента – филма „Горящият храст“. Драмата в три части разказва историята на чешкия студент Ян Палах, който се самозапалва в знак на протест срещу окупацията на Чехословакия от Съветския съюз в края на 60-те години и начинът, по който обществото възприема този акт на протест.

Някои от събитията, свързани с протеста на Палах, и до момента не са изяснени от разследващите или историците. Например групата последователи, които Ян споменава в последните си писма, най- вероятно не е съществувала. Тъй като може никога да не научим цялата истина по този въпрос, създателите на „Горящият храст“ го остават отворен.

Ключов персонаж във филма е адвокат Дагмар Бурешова, превъплътена от пленителната словашка актриса Татяна Паухофова (родена през 1983 г. в Братислава).

Дагмар Бурешова представлява майката Либуше (Ярослава Покорна) и брата Иржи (Петр Стах) на Ян Палах в един наглед безнадежден съдебен процес.Делото е по повод скандалната клевета на Вилем Нови (Мартин Хуба), който омаловажава акта на Палах по време на среща на комунистическата партия в Чешка Липа. Комунистическият функционер споменава за вероятността от „студен огън“ (хипотезата течността, с която Палах се полива, преди да се самозапали, да създава пламък, но да не го изгаря ) и тайна конспирация, която е в дъното на самоубийството на студента.

Филмът показва и самозапалването на Ян Зажич през февруари 1969 г., което в условията на пълен ступор на обществото, създава много по-малко вълнения от акта на Палах. Виждаме студентските протести, които се опитват да запазят останалите от Пражката пролет идеали и публично да ги защитят срещу системна репресия.

Драмата в три части е режисирана от полякинята Агниешка Холанд. Световно известната режисьорска и сценаристка е родена в семейство на интелектуалци във Варшава. Холанд се дипломира през 1971 г. във FAMU – Училището по филмово и телевизионно изкуство към Академията по изкуства в Прага.

„Преживях Пражката пролет, духа на съпротивата по време на инвазията и след нея, както и протестите на Ян Палах и Ян Зажич. Причината за саможертвите им беше еднаква, но начинът, по който ги приеха хората беше тотално различен. На Палах се гледаше като на национален герой. Месец по-късно, когато друг един Ян се самозапали – Ян Зажич, хората даже не искаха да чуят за него. По време на този месец имах шанса да наблюдавам невероятна трансформация. Хората разбраха, че не са способни на такава крайна саможертва. Така че се отказаха“, разказва Агниешка Холанд.

Аудиторията на НВО България ще види ексклузивната премиера на първия епизод от трилогията „Горящият храст“ в неделя, 3 март, от 23 ч. Епизоди 2 и 3 ще бъдат излъчени съответно на 10 и 17 март, заедно с останалите страни в Европа.

Още по темата

28/02/2013

Култура

Протест или клада? Уроците след Ян Палах (видео)

27/02/2013

Култура

Кладата на Ян Палах или Протестиращият човек

24/02/2013

България

Един нов Ян Палах. Дер Щандарт за самозапалването на Пламен Горанов