Quantcast

"Канкун": Нескопосана приказка за мухлясалите човешки отношения

Калина Палавеева Последна промяна на 05 юни 2016 в 10:26 7604 0

Снимка МГТ "Зад канала"

Снимка от "Канкун".

Спектакълът се занимава с мухлясалите отношения на хората. Мухълът се вижда ясно, сигурно защото влажността е по-голяма в един крайбрежен град като Канкун, чието превръщане в декор, между другото, е доста нескопосано. Нескопосан е и хуморът на пиесата на каталонския драматург Жорди Гарселан.

Четирима добри актьори – Ирини Жамбонас, Филип Аврамов, Искра Донова и Ивайло Христов се суетят около огромно количество текст, решавайки класически актьорски задачи, каквито срещаме под път и над път на българската театрална сцена – пияна съпруга, глуповат съпруг (най-добре полицай), уверена и красива жена, объркан мъж. Героите формират две брачни двойки с дългогодишно приятелство, но поради обратите в хода на спектакъла не мога да определя кои точно са техните членове. Започват в една конфигурация, а след една театрална нощ време се събуждат в друга.

Разменените места на партньорите отварят темата за изборите, които правим в живота си и мислите ни, които непрестанно ни наказват, чертаейки алтернативи и задавайки въпроса „ами ако…“. До края всеки има различна представа за това коя е реалността, съществува ли изобщо и иска ли да си я върне обратно, след като веднъж я е изгубил.

Успешно е построен един умишлено объркан, изтрещял и имагинерен сюжет, приличащ много на случващото се в главите на днешните хора. Той лежи обаче върху твърде буквалистична атмосфера. Философските му идеи пък намираме скрити под продължителни диалози, неоправдана голота и кратки музикални намеси, указващи може би кои са най-драматичните и комични моменти. За това служи и знака „APPLAUSE” в телевизионните студиа.

Форматът на представлението всъщност много прилича на този на сериалите. В сериала обикновено героите се опитват да се справят с последствията от дадена ситуация, но точно преди да успеят, се появява нова, която усложнява отношенията им още повече. Сценографията също създава усещането за гледане през телевизионен екран. Публиката в театъра обаче не се нуждае от това някой да ѝ казва да пляска. Тя обича да го прави, независимо от оценката си.

Актьорите са най-хубавото, което се случи в "Канкун". Следете работата им, когато имате възможност – в тях има големи пламъци, които само чакат да бъдат разгорени от режисьора, текста и пространството, в което се озоват. Останалото изглеждаше малко поостаряло.

Рядко се постига идеала, както показва и сюжетът на пиесата. Натрапените ни схващания за щастие не лекуват незадоволените ни души. И най-вече – не чистят мухъла, който се е събрал там.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !