Кан 2021 - Титанова палма

Боряна Матеева, специално за OFFNews от Кан Последна промяна на 19 юли 2021 в 17:25 1835 0

На 17 юли 2021 г. завърши 74-то издание на фестивала в Кан, първото световно киносъбитие след (или по време на) ковидпандемията. Да организираш такава мащабна среща на филми, режисьори, звезди и журналисти е истински подвиг и французите трябва да бъдат поздравени за куража, всеотдайността и щедростта си.

„Непреставащо чудо“ го нарече артистичният директор Тиери Фремо, вездесъщият добър дух на фестивала, с кавалеристка стойка и неизтощима енергия, забързан на всички представяния на червения килим, горе на стълбите и долу в залите с киноманското братство. Щастлив и напрегнат едновременно, той обяви че поради строгите мерки Кан се е оказал едно от най-сигурни места в света.

Безспорно един необикновен фестивал, чиято кулминация също беше необикновена. И със сигурност ще остане незабравима в аналите. Церемонията по закриването и обявяването на едни от най-важните и най-желани кинонагради протече далеч от правилата като непринудена абсурдна комедия. Тонът зададе президентът на журито, непредсказуемия Спайк Лий. Той разчупи и хвърли във въздуха всички регламенти и сценични сценарии. От строга и тържествена, атмосферата за миг стана объркваща, но и някак симпатично-весела.

Облечен в светлосин костюм, нашарен с папагалски цветове, с големи очила с червена рамка и неизменната шапка (в случая стилна фуражка), с модни кецове и червени чорапи, шоумен пар екселанс Спайк Лий изигра номера на своя живот. На голямата лъскава сцена се държа абсолютно непринудено, неразбиращо, неподправено свойски като в живота (в интервю някъде беше признал, че не е чувал за Милен Фармър, неговата колежка от журито, която е канадска певица и суперзвезда).

С една дума - първият чернокож президент в историята на фестивала като на шега взриви официозността и наложи свои правила. Дали го направи от неразбиране на френски или нарочно, остава да гадаем... Сякаш не знаеше йерархията на наградите и още в началото на церемонията обяви носителя на „Златната палма“. Каза „Титан“ и произведе объркване, смях, конфуз. Така застреля съспенса от тази най-строго пазена тайна, чието разкриване е върховният момент от месата на фестивала.

Това прозвуча като светотатство, но и в миг свали напрежението. Сега, след края на фестивала, си мисля, че сценичното поведение на това „ужасно дете“ и неустоим пакостник (направил и специален клип с впечатленията си от фестивала) е в крайна сметка доста адекватно на вятъра на промените, духащ в киното и в света.

Като присъди „Палмата“ на френския филм „Титан“ на 37-годишната Жюлиа Дюкурно, журито ни казва, че залага на младостта и различието. Това е вторият филм на режисьорката след „Месо“ (2016), канибалски филм на ужасите, представен в Седмица на критиката в Кан и силно шокирал публиката. Така Дюкурно става втората жена носителка на „Златна палма“ след Джейн Кемпиън за „Пианото“ (но нейната „Палма“ беше поделена със „Сбогом, моя наложнице“ на Кайгъ Чън). Тя благодари на журито за това, „че са пуснали да влязат чудовищата“, че киното й позволява да бъде свободна, да разчупи преградите, в които сме сложени, и „стените, които ни разделят“.

„Титан“ е много яростен, ексесивен филм на ужасите, граничещ с поджанра gore (ще рече с много жестокост и кръв) и разказва за жена-танцьорка, която има титанова пластина в главата в следствие от катастрофа като дете. Тя развива твърде особено светоусещане и буквално прави любов с коли, в резултат на което в тялото й започва да расте нещо метално...

Превръща се и в серийна убийца. Среща пожарникар, който тъгува за изчезналия си преди години син и той я припознава като него. „Жанрът помага също да се говори за индивида и много дълбоко за нашите страхове и желания.“ – казва Дюкурно в интервю.

„Титан“ раздели публика и критика, но едно е сигурно – това е филмът-шок в състезанието, сравним само с „Необратимо“ на Гаспар Ное от 2002. Тогава в залата имало припаднали, изпаднали в нервна криза, евакуирани, напуснали. Сега нямаше. Все пак филмът ще бъде забранен до 16 години във Франция.

Другите награди отдадоха почит на авторското кино, направено по законите на хуманизма. След жанровото кино и темата за зрелищната хибридизация на жена и машина на преден план бяха поставени човешките взаимоотношения, деликатността и трудностите на общуването, психологическото изследване, социалните и политически ограничения като причина за човешкото страдание.

С Голямата награда, („сянката на победителя“, както я нарече представящият Оливър Стоун) бяха отличени два безспорни фаворита на критиката - „Герой“ на иранеца Асгар Фархади и „Купе № 6“ на финландеца Юхо Куосманен. Фархади сподели, че прави кино от 36 години, въпреки натиска, пречките и трудностите и продължава да се надява, че с киното могат да се подобрят нещата и да се събудят съзнанията. А Куосманен добави: „Филмите са за ставащото между хората. Никога не е индивидуално, винаги е „ние“.

Наградата за режисура получи рок-операта „Анет“ на Леос Каракс, макар в залозите да имаше много надежди за хипнотизиращия руски филм „Грипът на Петрови“ на Кирил Серебренников (той все пак взе Наградата на Висшата техническа комисия в лицето на оператора Владислав Опелианц).

Наградата за сценарий и още две награди - на ФИПРЕССИ и Екуменическото жури, получи „Карам си колата“ на режисьора Хамагучи Риусуке,отличен със съсценариста му Такамаза Ое и направен по новела на Мураками. Той имаше и всички качества за „Златната палма“, но думата винаги има единствено журито. „Изключително фин, този филм е огромен филмов шедьовър за вечната сила на изкуството, в който интимните жестове изграждат епопея на живота и изгубената любов. Филмът е плод на точната и грижлива работа на един от най-обещаващите режисьори в момента“ – е формулировката на журито на международната критика.

Наградата на журито, отново поделена (вероятно заради липсата на миналогодишен фестивал и натрупването на добри филми), отиде при „Памет“ (Memoria) на тайванския майстор Апичатпонг Веерасетакул с магнетичната, извънземна Тилда Суинтън и „Коляното на Ахед“ на Надав Лапид. Два великолепни филма, които говорят не с историите си, а с ритъма и личния поглед и изследват дълбините на вътрешния свят. Израелският режисьор заяви, че доброто кино трябва да е „ирационално и безразсъдно“. А Апичатпонг Веерасетакул, с чието име всички се шегуват, че е непроизносимо, каза, че Тилда Суинтън е „най-невероятното човешко същество, което е срещал“ и от трибуната на Кан призова правителството на Колумбия, където е заснет филма му: „Моля събудете се и работете за вашия народ. Сега!“.

Наградата за женска роля отиде при жизнерадостната и естествена Ренате Реинсве от филма „Юли (в 12 глави)“ на Йоахим Триер, а за мъжка при Калеб Ландри Джоун за филма „Нитрам“ на австралиеца Джъстин Кързъл. Младежът беше толкова силно развълнуван, че можа само да каже: „Не мога да го направя!“. А Ренате Реинсве направо се разплака от щастие.

Присъдена бе и „Почетна „Златна Палма“ на големия майстор Марко Белокио. Той говори на италиански и сподели веруюто си: „Най-важните неща в нашата работа са въображението и куражът. Режисьорът трябва да бъде смел“.

74-то издание на Кан, фестивал на едно идващо ново поколение, го доказва. Младите вървят по този път и успяват.

Трейлър към филма Титан от imdb.com
https://www.imdb.com/video/vi3994075161?playlistId=tt10944760&ref_=tt_ov_vi

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови