Историята на поета, превел Ботев на английски

Поезията на Христо Ботев, чиято 175-годишнина отбелязваме на 6 януари т. г., е позната и ценена и днес извън България благодарение на усилията на новозеландеца Кевин Айърланд. Той е превел на добър английски език основните стихотворения на Ботев през 1960-61 г., докато е живял в България заедно с тогавашната си съпруга Дона Маринова. Тогава роденият през 1933 г. Кевин е бил на 27-28 години – възрастта, на която загива нашият поет революционер. 89-годишният литератор сега се радва на заслужено признание като един от най-добрите поети на Нова Зеландия, награден с Ордена на Британската империя от кралица Елизабет Втора. Трябва да отбележим, че в неговите преводи на Ботевите стихове има рими и ритъм – една изключително трудна задача за всеки преводач на поезия. Кевин разкри пред „Европа и светът“ неизвестни подробности за своя преводачески подвиг в поредица от имейли.

Кевин Айърланд през 2000 г.

В края на 50-те години на ХХ в. тогавашните български власти възложили на известния шотландски поет комунист Хю Макдърмид (1892-1978) да преведе стихотворенията на Ботев. По време на официална вечеря в София през 1959 г. обаче подпийналият Макдърмид заявил, че поезията на Ботев е „под нивото на Байрон“, и че не възнамерява да си прахосва времето с превод на „боклуци“. Не е ясно дали изпитата сливовица е единствената причина за тази скандална проява. В един от имейлите си Кевин Айърланд разказа какво е споделил с него известният литератор Цветан Стоянов (1930-1971), който е придружавал Макдърмид при посещението му в България. Шотландският поет и съпругата му Валда Тревлин (1906-1989) били заведени в едно наше село, за да видят какво представлява българската провинция. Но докато Хю Макдърмид се наслаждавал на поднесените му ястия и напитки, преводачът му с ужас установил, че съпругата на високия гост е изчезнала. Той хукнал по улиците да я търси и открил, че тя прави секс под едно дърво с местен големец. Отгоре на всичко, интимните им занимания станали обект на внимателно наблюдение от страна на група пионерчета с червени връзки. Кевин Айърланд не си спомня дали Цветан Стоянов е станал очевидец на тази пикантна случка, или му е преразказал впечатленията на свой колега. При всички случаи обаче, не е изключено лошото настроение на Хю Макдърмид да е било причинено от изневярата на съпругата му.

Не е ясно защо властите в София са избрали именно Кевин Айърланд като резервен вариант за преводач на Ботев. Тогава 27-годишният младеж все още подготвял първата си стихосбирка „Лице в лице“ (публикувана в Нова Зеландия през 1963 г.). Кевин разказа, че получил поръчката да преведе стихотворенията на Ботев от висш служител в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, чието име не си спомня. Служителят все още се възстановявал от скандала, причинен от Макдърмид. Кевин, който работел като езиков редактор към Комитета, предложил да преведе стиховете на Яворов, но му отказали. В края на краищата, той се съгласил да преведе Ботев, тъй като искал да му разрешат да напусне България заедно със съпругата си. Така и станало. След 20-месечен престой Кевин си тръгнал завинаги от България заедно с Дона. Двамата заживели в Лондон, където младият новозеландец започнал да работи за в. „Таймс“. По-късно те се развели, а красивата българка починала преди няколко години. Сега Кевин Айърланд е женен за проф. Джанет Уилсън, която преподава в университета в английския град Нортхамптън. Именно благодарение на нея успяхме да се свържем с възрастния поет, който сега полива доматите в градината си посред горещото новозеландско лято.

Кевин Айърланд не пожела да каже кое е любимото му стихотворение на Ботев и кое е успял да преведе най-добре. Той призна, че някои от преводите му не са много добри. Кевин се извини с това, че да се преведе героична българска поезия от 19-и век на съвременен английски език просто не може да бъде направено успешно. Той узна от „Европа и светът“, че неговите преводи са били публикувани от Агенция „София прес“, и то на два пъти – през 1974 г., с предговор от тогавашния председател на СБП акад. Пантелей Зарев, и през 1982 г. (корицата на това издание е на основната снимка към настоящата публикация).„Никой никога не ми е писал за тях, нито пък ми е плащал каквито и да било хонорари“, заяви Кевин в един от имейлите си.

През 2014 г. издателство „Алтера“ публикува сборник с избрани преводи на английски език на български стихотворения (вкл. и на Ботев) и една пиеса, като съставителката Жени Божилова-Хайтова е посочила за преводачи Кевин и Дона Айърланд. Новозеландският поет обаче категорично отрече тогавашната му съпруга да е вършила каквото и да било при превода на Ботев. Той писа, че Дона говорела чудесно на френски, но английският ѝ език тогава бил много лош, и изобщо не можела да се справи с такава задача.

Кевин Айърланд разкри, че единственият човек, който му оказал „почти чудотворна помощ“ при превода на Ботев, била Маргарита (Марго) Алексиева. Той я описва като негова колежка от Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина в своите мемоари „Назад-напред“, публикувани през 2008 г. Маргарита Алексиева, която днес е известна само със съставените от нея англо-български речници и разговорници, била дъщеря на дългогодишния български посланик в Лондон Панчо Хаджимишев (дядо на известния фотограф Иво Хаджимишев – б. а.). Марго израснала в посолството ни в елитния лондонски квартал Кенсингтън под грижите на английска гувернантка. „Тя бе единственият човек в България, който наистина ми помогна с Ботев – категоричен е Айърланд. – Когато пожелаеше, тя можеше да говори на най-близкото подобие на официален английски език от 19-и век, а освен това тя разбираше всеки нюанс на българския език от 19-и век. Тя ми беше помощничка-чудо“. От самото начало Кевин и Марго решили, че Ботев не може да се преведе на съвременен английски език. Това трябвало да се направи като „историческо упражнение“. „По този начин може да сме изпуснали голяма част от впечатляващата оригиналност на творбите на Ботев, но това придаде на превода доста историческа точност. Ние чувствахме, че това даде на стихотворенията истинския тон от тяхното време, и при все това позволи те да бъдат достъпни за съвременния читател. Никога не бихме могли да предадем ярката непосредственост на стиховете му, но бихме могли да създадем усещане за ефекта, който те трябва да са предизвиквали на времето. Чувствахме, че това е най-доброто, на което който и да било преводач би могъл да се надява да постигне. Винаги ще чувствам, че сме се провалили при опита си да направим преводи, които Ботев заслужава, но на съвременен английски те не биха имали никакъв смисъл, (за да се разбере неговата – б. а.) пламенна, красноречива и идеалистична отдаденост“.

Кевин Айърланд много се зарадва, когато разбра, че неговият приятел – писателят Васил Попов (1930-1980), е написал сценария за игралния филм от 1969 г. „Свобода или смърт“, посветен на подвига на Ботев. Попов описал Кевин в своя роман „Времето на героя“ в образа на ирландския писател Патрик, като е вкарал в устата на героя си истински реплики на новозеландеца. Той му пратил екземпляр от книгата със свой автограф, но романът останал при Дона. Кевин заяви, че ще направи всичко възможно, за да види филма за Ботев по БНТ2 на 8 януари.

Текста на журналиста Владимир Дворецки препечатваме от страницата на фондация "Европа и светът"

Следете новините ни в GoogleNews