Недко Солаков рисува серия от 10 картини в един и същ формат през лятото и есента на 2021 г. За тях той избира класическия (стандартизиран през XIX в. във Франция за фигурална живопис) размер от 130х162 см. Едва завършил серията, си дава сметка, че изборът на точно този размер в неговото творчество съвсем не е случаен. Солаков работи с т.нар. „френски формати“ още като студент през 70-те години на ХХ в. Днес най-новата серия от 10 живописни платна, подредени в последователността на тяхното създаване, са представени в залата на галерия „Credo Bonum“, съпътствани от една „+“ картина. Това е мистичен пейзаж, създаден през 1987 г., първият от близо 50 картини в този формат, нарисувани от тогава до сега.
Недко Солаков е брилянтен разказвач на истории. В тези картини той едновременно рисува и разказва с текстове директно върху платната в характерния за него маниер. Сред интензивните живописни петна, потапящи платното ту в горещия гейзер на лятната жега, ту в абстрактна черна бездна или в разтворило се синьо небе, живеят със своите тревоги и радости малки човечета. Тук са разказани историите за „освидетелствания малоумник“, за „мъжа, който иска да промени коренно живота си, като се върне в утробата на майка си“, за „лъжата, помолена точно този ден да не лъже“, за „грешниците, чувстващи се добре в ада“ и много други. На една от картините художникът изобразява себе си, а текстът под него гласи: „Адаптиране към околния свят, първо към неговата нежива част“.
От началото на 90-те Недко Солаков (роден 1957 г. в Червен бряг, България; живее в София) участва в изложби в Европа и САЩ. Негови работи са показвани на Aperto’93 (Биенале във Венеция); на 48-мо, 49-то, 50-то и 52-то Биенале във Венеция; на 3-то, 4-то и 9-то Биенале в Истанбул; Сао Паоло’94; на Манифеста 1, Ротердам; на 2-то и 4-то Биенале в Гуангджу; на 5-то Биенале в Лион; на Sonsbeek 9 в Арнхем; на 4-то и 5-то Биенале в Цетине; на 1-то Биенале в Лудж; на 7-то Биенале в Шарджа, Обединени арабски емирства; на 3-то Биенале в Тирана; на 2- то Биенале в Севиля; на 2-то Биенале в Москва; на Документа 12; на 16-то Биенале в Сидни; на Prospect 1, Биенале в Ню Орлиънс и на Биеналето в Сингапур, 2011; на Документа 13; Триеналето в Катманду и 1-то Международно биенале за съвременно изкуство в Рига. През последните години авторът има самостоятелни изложби в Museu do Chiado Лисабон; Stichting De Appel, Амстердам; CCA Kitakyushu, Япония; Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía, Мадрид; The Israel Museum, Йерусалим; Centre d'Art Santa Monica, Барселона; Kunsthaus, Цюрих; Castello di Rivoli, Риволи; Градска художествена галерия, София, Galleria Borghese, Рим, Salzburger Kunstverein, Залцбург; BOZAR, Брюксел; Институт за съвременно изкуство – София, La Panacee, Монпелие и Mudam Люксембург, Musée d'Art Moderne Grand-Duc Jean. През 2003-2005 самостоятелната му изложба “A 12 1/3 (and even more) Year Survey” бе представена в Casino Luxembourg, Rooseum, Малмьо и О.К Centrum, Линц, а през 2008-2009 изложбата му „Emotions” бе показана в Kunstmuseum Бон, Kunstmuseum St. Gallen и в Institut Mathildenhoehe, Дармщат. През 2011-2012 неговата най-голяма досега ретроспектива “All in Order, with Exceptions” е представена в Ikon Gallery, Бирмингам; Fondazione Galleria Civica, Тренто (“All in (My) Order, with Exceptions”); S.M.A.K., Гент и Fundação de Serralves, Порто. Негови работи притежават над 50 международни музейни и публични частни колекции, сред които тези на MoMA, Ню Йорк, Tate Modern, Лондон и Centre Pompidou, Париж.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Коледна проповед: Папа Франциск забрани на служителите на Ватикана да клюкарстват
Терористът на коледния базар в Германия бил противник на исляма
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста