Групата Der Hunds представи България на престижен холандски фестивал

Полина Тодорова Последна промяна на 18 януари 2017 в 18:20 7306 0

Преди броени дни алтернативната българска група "Der Hunds" се завърна от Грьонинген, Холандия, където представи страната ни на престижния фестивал Eurosonic-Noorderslag.

Бандата имаше шанса да участва във феста, след като грабна две награди от авторитетния конкурс на Българското национално радио „Златна пролет“ с песента си „Спомен”.

В страната на лалетата групата изпълни 45-минутно шоу, като освен парчето, което отвори пътя им за холандската сцена, представи и песни от новия си, трети албум, който предстои да бъде завършен съвсем скоро.

Как премина участието им в Холандия и допадна ли родният рок на холандската публика попитахме вокала на "Der Hunds" - Боби Косатката.

Боби, преди дни се завърнахте от фестивала Eurosonic-Noorderslag в Грьонинген. С какви чувства си идвате от Холандия?

Беше страхотно и тръпката ме държи още. Това, което ме впечатли на първо място, беше страхотната организация на целия фестивал. Буквално в момента, в който слезеш на перона на гарата, те посрещат, отвеждат те в т. нар. Artistic Village – мястото, в което бяха участниците от конкурса, настаняват те и ти дават всичко необходимо. Самият фестивал e огромно събитие за малкото градче, в което се провежда. Имаше близо 40 сцени за жива музика – може да си представите какво представлява това за град с населението на Грьонинген от 200 000 души. Организацията обаче беше перфектна, нищо в машината „не скръцна” за миг. Атмосферата беше страхотна – може би и защото в града има много млади хора – там има консерватория, в която учат и български момичета и момчета. На отиване пътувахме със сина на Константин Цеков от ФСБ – Стефан, който е завършил там и беше наш своеобразен гид. Той ни разказа, че в Грьонинген музиката буквално не спира да ври и кипи – всеки ден има някакви музикални събития –блус, джаз, рок... Определено участието ни там беше страхотно преживяване и опит.

Как преминава вашето представяне на фестивала?

Имахме шанса да сме позиционирани на страхотна локация – буквално на центъра на площада – в заведение, което е с две сцени една срещу друга, и с много голям капацитет за публиката. Ние бяхме на front stage. Започнахме да свирим в 20 ч, а публиката се беше събрала от доста по-рано. Всъщност опашките пред всяка сцена бяха много големи, въпреки метеорологичните условия – в Грьонинген вали много, но това не спираше хората да изчакат реда си за групата, която са „набелязали”. Явно имаше много хора, които бяха избрали и нас и се бяха запознали с музиката ни от сайта на фестивала. Идваха много хора, които слушаха с интерес и внимание – тоест, не бяха дошли да се натряскат (смее се). Просто се усещаше как слушат музиката истински.

Какви бяха реакциите към вашата музика?

Страхотни, буквално. Наистина се усещаше как когато някоя песен ни се получи много добре, те са с нас. Емоцията на публиката беше с нашата емоция – когато някое парче ни изкефеше повече, вдигаше и тях. Впечатли ме и това, че имаше холандци, които знаеха имената на наши песен, тоест ни бяха слушали предварително.
-Преди да заминете за феста все още не бяхте взели решение на какъв език да изпълните парчето „Спомен”, с което спечелихте конкурса на БНР. В крайна сметка какъв беше изборът ви?
-Изпълнихме „Спомен” на български, за да чуят холандците как звучи езикът ни. Реакцията им беше абсолютно адекватна и отношението беше същото както и спрямо песните на английски, така че не усетих някаква разлика. Те просто слушаха музика. Иначе, изпълнихме песни най-вече от предстоящия албум, както и парчета от предишните ни два.

Вие сте участвали и на много големи музикални събития в България. Намирате ли някаква разлика между тях и фестивала в Грьонинген?

Конкретно с големите събития, в които сме участвали и у нас, не виждам голяма разлика, защото stage мениджърите и изобщо работниците са от чужбина, така че отношението е също толкова професионално. В никакъв случай не искам да кажа, че нямаме добри български организатори – напротив, но е факт, че организацията в Грьонинген беше перфектна от началото до края и нищо „по веригата” не се обърка и за миг. Ще запомня и самия град с неговия дух – много младежки и „жив”, ще ми се аз самият или поне моите деца да живеят на подобно място.

А можем ли да имаме подобен град и у нас?

Зависи от нас самите. Градът го правят хората, не улиците и къщите. Там навсякъде те посрещат с усмивка, с добро отношение, което те кара да се чувстваш спокоен, разбран и като звезда.

След Холандия накъде поема групата?

Хвърляме се стремглаво да довършваме новия си трети албум, който е цел номер едно. Той трябва да е готов през пролетта. А може и да имаме шанса да отидем пак до Грьонинген – все пак на гривните, с които влизахме на фестивала, пишеше „See you next year” (смее се).