Автор: Емил Братанов

На 18 май е дългоочакваната промоция на Elation, новия диск на „Голямата Бяла Акула” – с въодушевление, водещо до главозамайване, феновете на южнокалифорнийската блус-глем-хеви-метъл банда вече живеят с бенефиса, бележещ три декади здраво присъствие на роксцената. Специалният купон в „Кей Клъб” на „Сънсет булевард” в Холивуд мина на 22 март и едно-друго може да се предвкуси в поредната тава. Но най-важното е, че момчетата отново са на повърхността, заредени са с амбиция и показват, че не са дремали между „планктона” във времето от предишния юбилеен повод до днес.

След първия им – с името на самата група – албум от 1984-та, „белите акули” правят още 8 студийни, докато потънат в мълчанието. Изведнъж, за 25-годишнината от създаването си, през 2007 г. Great White изплуват от дълбините на небитието и отбелязват събитието подобаващо: пускат албум с многозначителното заглавие “Back To The Rhythm” /вече на компанията Frontiers Records/. От „Рива Саунд” – лицензианти на издателите им у нас, съобщават тогава за mysound.bg, че е миксиран, продуциран и мастериран от члена на групата Michael Lardie, докато всичко останало е колективна работа на всички музиканти от бандата. “Новите парчета ми звучат свежо и много Great White, но като че ли се доближават повече до живия ни концертен саунд”, обяснява Michael Lardie. Събуждането на звяра явно не е инцидентен скок, защото 2 години по-късно следва Rising, изпят отново от Джак Ръсел и с Ларди, Кендал и Десброу в екипа. Промяната е само една – Скот Снайдер е на баса вместо Макнаб. Въодушевяващо и каращо феновете да мечтаят… Но „акулите” пак се гмурват в дълбините на тишината. По официални сметки, последният им сингъл Rollin' Stoned е издаден през 1999 г.; през 2006-та бял свят виждат компилацията с „най-доброто” и шестият им „лайф”. Невероятно е някак, но сколасват да направят дори два трибюта на Led Zeppelin, като явно демонстрират пристрастията си, вместо да възпяват Ум Белия делфин или Моби Дик. Очаквано те се появяват в навечерието на четвъртвековния юбилей, но самите изяви на бандата през настоящата петилетка си остават „зона на здрача” за публиката.

В миналото им изобщо не беше така. Края на 80-те, например, се окачествява като върховия момент от историята на бандата, когато музикантите се впускат от турне в турне из Щатите, Европа и Япония. Кога сами, кога заедно с някои от най-големите и емблематични за епохата групи. В тези години Great White записват и още два албума за лейбъла Capitol - “Hooked”, който става златен и “Psycho City”.

Групата, която показва най-много акули върху обложките на плочите си, сега е подготвила и специална книга с „акулски работи” от 30-годишното плуване в океана на рока. А хрониката дори започва преди официалната дата, разбира се. Джак Ръсел и Марк Кендал се събират още през 1977-ма и основават групата Dante Fox с още двама, които имат-вземане-даване с Ози и с „У.А.С.П.”, правят усилено демозаписи, уреждат се с мениджър и дебютират направо в Холивуд. Шефът им Алан Нивен /поел вече и дебюта на Mötley Crüe/ им дава акъл за ново име и то – всъщност – няма нищо общо с белите акули. Не е легенда, а обичайното представяне на вокалиста Джак, когато по лайфовете Марк Кендал започва своето соло на китарата. Той е платинено русо-бял, бял е и неговият Фендер-Телекастер, обикновено е в бял гащеризон и с бели обувки на краката. Името Great White просто си идва на място!

В комплект с барабаниста Гари Холанд и басиста Лорни Блак през 1982 г. записват и издават за независимата компания на Нивен ЕР с 5 парчета, които той залага първо в една, сетне и във втора радиостанция в Лос Анджелис и урежда здрава ротация /както е казано в хрониката/. Първият албум с името на групата излиза 2 години по-късно и стига до 144-то място в Билборд. Още 2 години, следващ албум и 20 места по-горна позиция в чарта за албуми в Щатите. На барабаните вече е Десброу. Ларди забива клавири и е сред тонинженерите на записите. Акули още не се мяркат по обложките.

Once Bitten, третата тава излиза в 1987 г. за Capitol Records, издига се до 23 място в Билборд, става първата им платинена, а на корицата зловещият гръбен плавник на бялата акула вече пори въображението. И пак след 2 години, поредният им проект влиза в Топ10 в класацията и е номиниран за Грами в раздела Best Hard Rock Performance. Това е най-важното за тях и то е тъкмо в онзи ранен период.

Калифорнийското звучене на групата е характерна звукова емблема, особено в първото десетилетие на кариерата им. И наистина е микстура от няколко стила, нито смазващо тежки, нито сладникаво глем. С ясни нюанси на блус и класически хардрок от 70-те, но винаги монолитно звучащи; музика поднесена с много неподправена емоция, с тръпка, като искрено разказвана история с нотки на хумор и без парвенюшки изцепки. Появата им на фестивал с „Лед Зепълин” примерно, би била естествена, с „Пърпъл” – нещо като бонус. Заедно до „Слейд” или пък с „Джудас” няма да изглеждат на място и автентично. И най-нормално е, когато с „Гънс” събират пари за бездомните деца в благотворителна кампания. Като това са само насочващи щрихи. Те са си „Грейт Уайт” и до някое време будеха само възторг и вярна подкрепа у феновете.

После дойдоха паузите. Сръдните за пари. Едни си отиваха, други се пробваха, а дори и нищо не се случваше за доста дълго. Джак Ръсел се хвана за смъртоносния плавник в морето на наркотиците. Беше отлъчен и дори опита да направи своя „Джакръселова Бяла Акула”.

30-ят рожден ден идва с 12-я студиен албум – Elation – а в групата, освен Марк Кендал /китара/, Майкъл Ларди /китара, кийборди/ и Оуди Десброу /барабани/, са и наетите Скот Снайдър /бас/ и вокалиста Тери Луис. Миналогодишните им лайфове бяха в такъв състав, проектът бе анонсиран от Кендал: "Изключително сме развълнувани от това, че ще издаваме нов албум. Гледаме само напред и нямаме търпение да споделим новата си музика с всички вас." /RockFire.Blogspot/.

„Това е ново раждане на групата – казва Десброу преди промоцията. – Исках да го наречем „Табула Раза”, която е знак за прераждането ни. Заради цялата еуфория в атмосферата по събирането ни и по създаването на албума, го нарекохме Elation. Лично аз се чувствах като хлапак в сладкарница.” „Ентусиазмът и енергията в студиото ме върнаха във времето, когато бях 9-годишен и хванах първата си китара – приглася му Кендал.” Ларди, като продуцент, приветства екипния дух и всичко, което са свършили в студиото: „Разликата този път беше проста. Всеки даде най-доброто от себе си и всички помогнаха за създаването на албума.” На 18 май е европредставянето му. Очаква ни по-мелодично ориентиран проект на улегнали стари рокаджии, които знаят, че магията не е толкова в тежките рифове, а в чувството. И предлагат и от двете. До главозамайване.

Водещият сингъл от новия албум и ретроспекция от 30-те години с Great White бяха представени в „Музикална кутия” по ОФФРОУД РАДИО на 9 май.