Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН) публикува декларация, в която изразява несъгласието си с готвените промени в Закона за културното наследство (ЗКН), като даде и препоръки върху какво да се работи, което ще е от най-голяма полза за българското историческо наследство.

Публикуваме я без редакторска намеса:

На 4 февруари 2016 г. Народното събрание прие на първо четене Закон за изменение и допълнение на ЗКН, с който, под благовидния предлог за облекчаване на административните процедури, се прехвърля решаването на съдбата на паметниците на културата на общините.

Ако бъде прието и на второ четене, това решение ще има пагубни последствия за опазването на паметниците на културата. Взимането на правилни решения за опазването и управлението им е функция от експертното мнение на комплекс от специалисти, които трудно биха били осигурени с ограничените възможности на отделната община - археолози, историци, историци на изкуството, консерватори, културолози, технолози, инженери, ландшафтни специалисти, експерти от туристическия бранш, урбанисти, юристи и икономисти.

Още по-обезпокоително е, че предвидените в проектозакона експертни групи ще бъдат определяни и назначавани от общините, които често се явяват бенефициенти по различни европейски и други програми и се явяват инвеститори на проектите, които засягат културните паметници. По този начин експертите, които би трябвало да определят допустимостта или не на планираните дейности, попадат в пряка зависимост от инвеститора и фактически са поставени от самия закон в неизбежен конфликт на интереси. Презумпцията, че опазването на паметниците на културата е несъмнен интерес на общинските администрации, се опровергава от досегашната практика, която показва, че ръководствата на общините често са водени от желанието лесно и бързо да усвояват наличното финансиране, да печелят краткосрочни политически дивиденти или пък просто да удовлетворят местни бизнес интереси.

Безпокойство предизвиква и предвиденият в приетия на първо четене закон принцип на „мълчаливото съгласие”. Той, наред с делегирането на контролните функции на зависими от местната власт експерти, ще улесни многократно корупционните практики в сферата на опазването на културното наследство, защото за одобряването на недопустимите намеси в паметниците вече няма да бъде необходимо писменото и съзнателно съгласие на отговорните за това лица, а ще е достатъчно обикновено забавяне на преписката, което лесно може да бъде оправдано с претовареност, но пък за което трудно може да бъде доказан умисъл.

Друг ефект от закона ще бъде окончателното унищожаване на Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Това е институт, за чието съществуване и поддържане в адекватно състояние българската държава е подписала международни договори. Това ще направи без друго твърде широките еднолични правомощия на министъра на културата в управлението на паметниците на културата практически неограничени.

Сред основните аргументи на предложените и приети на първо четене изменения в ЗКН е бавната процедура по съгласуване в НИНКН и предполагаемите корупционни практики, до които води това. ГИОКИН обаче нееднократно е подчертавал, че капацитетът на НИНКН е подкопан от бездействието, но и от умишлените действия на не един министър на културата, и днес НИНКН разполага с едва 45 служители, а списъкът на недвижими ценности съдържа 40 000 единици. Пътят за решаване на проблема, както ГИОКИН е подчертавала нееднократно, е в укрепване на експертния и административен капацитет на НИНКН, а не в делегирането на неговите функции на някакви тричленки на общинско ниво с явна зависимост от инвеститорите на обектите - общините, и с неясен експертен потенциал.
Във връзка с опасностите, които изложихме, ние, членовете на ГИОКИН, предлагаме:

1. Народното събрание и парламентарната комисия за култура и медии да се съобрази с критиките, които експерти на Форум "Ккултурно наследство" (ФКН), чийто член-основател сме и ние, внесоха с входящ № ПГ-539-00-112 / 31. VІІ. 2015 г.

2. НИНКН да получи подобаващите му се финансиране и статут на независим орган към Народното събрание. Така българският парламент ще покаже, че културно-историческото наследство принадлежи на цялата нация, а не на конюнктурни политически или икономически интереси на местно или централно равнище.

На българските народни представители се пада отговорността да предадем на поколенията след нас паметниците на националната ни история и култура, съхранени по най-високите съвременни научни стандарти в тази област. Вярваме, че Народното събрание ще осъзнае преди второто четене на Закона, че предвидените изменения и допълнения на ЗКН са крачка в точно обратната посока, защото принизяват експертното начало и отварят вратата за неконтролируем корупционен произвол.

Още по темата

04/02/2016

Култура

МК се хвърли геройски да спасява ансамбъл „Филип Кутев”

04/02/2016

Култура

Парламентът улесни събарянето на паметници на културата

02/02/2016

Култура

Нова технология връща оригиналните цветове на културни паметници

14/01/2016

Интервю

Не може всяка стара сграда да е паметник на културата