Фестивал с мирис на керосин

На прага на 79-то издание на най-големия кинофестивал в света Кан всички изпитват голяма несигурност. Не за състоянието на киното, а физически, буквално - войни, кризи, дронове, смърт, все тревожни новини. Ще могат ли да пристигнат звездите, режисьорите, сценаристите, журналистите? Как ще долетят до малкото градче на Лазурния бряг, което през май се превръща в световна столица на киното? Усеща се тревогата и от евентуалната липса на керосин. Но това е бял кахър и пак е свързано с летенето – всяка година тук световното кино лети високо и прави рисковани, но много красиви лупинги. Дали и през 2026 ще е така? „Да гледаме винаги светлата страна на живота“ ни учат Монти Пайтън...

Тази година събитието е от 12 до 23 май. Официалната селекция е обявена, конкурсът е ясен (22 заглавия).„Златната палма“ очаква своя щастлив притежател. Селекционният комитет е изгледал цели 2 541 филма от 141 държави за да пресее и представи най-стойностното, необикновеното, онова, което дърпа киното напред. Това е с 1000 заглавия повече от преди 10 години. Свръхзадачата на фестивала е да „защити способността ни да мечтаем и създаваме“, каза Президентката Ирис Кноблок. Тя подчерта още, че Кан цени личния поглед към преживяното, изстраданото, към съмнението дори и е свързан с киносалона, с тъмната зала, където сме по-близо едни с други. А вездесъщият артистичен директор Тиери Фремо добави, че тази година „филмите са много интелигентни“, а киното е в „страхотна творческа форма“ и показва изключителната универсална виталност на креативността. Знае се, че

Журито е най-важната носеща греда в архитектурата на един фестивал.

С вкуса, куража и компетентността си то определя не само наградите, но и тенденциите, които после всички обсъждат. Тази година за негов президент е поканен южнокорейският режисьор Парк Чан-ук (миналата година в тази роля беше Жюлиет Бинош). Парк Чан-Ук прави дръзко кино, определяно като „подривно и бароково“, със социални послания и зачитане на широката публика, софистицирано без да е прекалено интелектуално. Известност получава със „Старо момче“ (2004), Гран при в Кан. Има още награди, като последната е за режисура за „Решение да си тръгнеш“ от 2022. Както винаги, журито на Кан е добре балансирано по професионален, географски и възрастов принцип, съобразено и с паритета мъже-жени. От една страна е сценаристът на Кен Лоуч Пол Лавърти, политически и социално ангажиран творец, от друга - холивудската звезда Деми Мур, която блесна в Кан с жестокото си превъплъщение във „Веществото“. Актьорската гилдия е представена още от тежката артилерия - шведа Стелан Скарсгард, нашумял със „Сантиментална стойност“. Режисьорската секция също е респектираща - освен Парк Чан-ук виждаме още китайската режисьорка Клое Жао, с 3 „Оскара“ за „Земя на номади“, а за киноманите - отличила се наскоро и с „Хамнет“. Тя е и първата жена от азиатски произход, печелила „Оскар“ за най-добър режисьор. Компания й прави младият чилиец Диего Сеспедес (роден 1995, с наградата на „Особен поглед“ за „Мистериозният поглед на розовото фламинго“ миналата година). В този елитен списък са още белгийската режисьорка Лора Вандел, номинираната за „Оскар“ ирландско-етиопска актриса Рут Нега, американецът от Брега на слоновата кост Айзаак де Банколе, любим актьор на Джим Джармуш.

Черешката на тортата Кан винаги е състезанието,

мечта на всеки режисьор по света. Тази година то по традиция обещава да е силно, даже много силно и както винаги жанрово и стилово разнообразно. Веднага прави впечатление липсата на големите американски студия за сметка на независимите продукции. И още – присъствието на режисьори в изгнание. Да започнем с Андрей Звягинцев, добре познат от гостуването си в България (и разбиващия „Нелюбов“), който работи извън Русия. Той ще представи политическата драма „Минотавър“, портрет на властта и моралния упадък на руската буржоазия. Считан е за един от фаворитите за „Палмата“.

Друг дисидент и също фаворит е иранецът Асгар Фархади, който участва с „Паралелни истории“ – френскоезичен проект, с мощно присъствие на „страхотни актьори“, начело с Изабел Юпер. От световно познатите имена в конкурса са поканени Педро Алмодовар с „Горчиво Рождество“, двама притежатели на „Златна палма“ Кристиан Мунджиу с „Фьорд“ и Хироказу Корееда с „Овца в кутия“ - те ще се борят за зачисляване в елитния Клуб на два пъти носителите на „Палмата“... Други имена на големи майстори са Павел Павликовски с „Отечество“ и Ласло Немеш, режисьор на убийствения „Синът на Саул“. Той идва в Кан с „Мулен“, биографичен филм за един мъж от френската Съпротива като това е голям пробив за него в международен мащаб. По предварителна информация филмът е заснет на лента в характерния му стил - от ръка и в крупни планове. След огромния успех и 2 номинации за „Оскар“ на „Карай колата ми“ японецът Рюсуке Хамагучи се представя с „Внезапно“, френскоезичен дебют, сниман в Париж. От останалите имена любопитство буди Артюр Харари, съсценаристът на „Анатомия на едно падане“ и партньор в живота на носителката на „Златна палма“ Жюстин Трие. В случая той е режисьор на „Непознатата“, „изключително странен“ психотрилър с фантастични елементи, базиран на негов графичен роман. В главната роля е Леа Сейду. Медиите се питат дали ако вземе „Палмата“ Харари и Трие няма да станат първата двойка с такива отличия в рамките само на няколко години. „Книжен тигър“ на Джеймс Грей, представител на независимото американско кино и включен в последния момент, е криминален трилър с Адам Драйвър и Скарлет Йохансон и също е интригуващ.

Останалите заглавия със сигурност не са попаднали случайно в суперселекцията. От тях с изострен интерес ще следим „Мечтаното приключение“ на немската режисьорка Валеска Гризбах, която беше заснела симпатичната копродукция „Уестърн“ в България. Беше избрала непрофесионални български актьори и в този си филм продължава „приключението“ с част от същите впечатляващи натуршчици Яна Радева и Сюлейман Летифов, отново по нашите земи, в един „свят роблемен и опасен“. Така България ще бъде в Кан, макар и видяна през погледа на чужд режисьор. Партньори в копродукцията са „Мирамар“, продуцентите на „Ком-Емине“. В селекцията има всичко 5 жени режисьорки и още много изненади. Впечатлява силното присъствие на азиатското кино с 2 японски и един южнокорейски филм, което ще следим. И както е известно, никога не се знае от кой храст ще изскочи заякът.

Зайци с Особен поглед

изскачат и от секцията с това име, където се дава път на младото кино, на първи и втори филми, на експериментите с киноезика. Организаторите оглеждат всяко кътче от планетата и се радват да представят непознати кинематографии. За първи път ще участва филм от Коста Рика – „Твоето майчинско животно“ на Валентина Маурел. Публиката ще види много странни истории като непалския „Слонове в мъглата“ на Абинаш Биркам Шах, социални наблюдения като „Конго бой“ на Рафики Фариала от Централноафриканската република, филми от Чили, Мароко, Ливан, Япония...

Но освен конкурса и „Особен поглед“, Кан предлага витрина на световното кино в пълния му блясък. Има „Специални прожекции“ на игрални и документални филми (като „Джон Ленън: последното интервю“, реж. Стивън Содърбърг), „Полунощни прожекции“, панел „Извън състезанието“, „Премиери“ (режисьорският дебют на Джон Траволта „Нощен полет до Лос Анджелис“, последният опус на ветерана Фолкер Шльондорф „Посещение“). Много очаквани са също и

Срещите с големите фигури на световното кино

В началото на фестивала Сър Питър Джаксън ще получи „Почетна Златна палма“ за трилогията си „Властелинът на пръстените“. След 25 години Кан ще отдаде почит на режисьора, спечелил 17 „Оскара“ и 3 милиарда долара от билети, направил революция в областта на визуалните ефекти и променил Холивуд. Новозеландският майстор ще има и специална среща с журналисти. Същото голямо отличие към края на събитието ще бъде присъдено и на митичната актриса, режисьорка и певица Барбра Стрейзанд, „легендарен синтез между Бродуей и Холивуд, между сцената на мюзикхола и големия екран на киното“ (Фремо), с 19 роли, 3 режисьорски опита и 2 „Оскара“.

Питър Джаксън

Барбара Стрейзанд

Такива срещи и свободен разговор се предвиждат и за любимките на Кан Кейт Бланшет и Тилда Суинтън. Бланшет беше президент на журито в Кан през 2019 и Венеция 2020, има в колекцията си 2 „Оскара“, 4 „Златни глобуса“ и безброй други награди, но отвъд актьорската си харизма притежава магнетично човешко присъствие. Това важи и за особнячката Тилда Суинтън, член на журито през 2004, уникална със своята ексцентричност и поливалентност. Тя безпроблемно се вписва в най-разкрепостени експерименти на арт-киното и големи холивудски продукции. Снимала е при Дерек Джармън, Уес Андерсън, Джармуш, Бонг Джун-хо. Нов и авангарден момент в програмата на Кан е т.нар.

Кейт Бланшет

Тилда Суинтън

„Потапящото кино“

За трета поредна година тази платформа се утвърждава все повече. Ще бъдат представени 9 произведения от 8 страни. В елитния хотел „Карлтон“, с ново устройство, позволяващо колективна прожекция за до 200 души, ще бъдат показани видеопрожекции и виртуална реалност. Според организаторите те ще докажат виталността на едно изкуство, което се развива бурно и обновява начина на гледане, възприемане и преживяване на визуалното. „Потапящото“ кино има свое жури и отделни награди.

Друг емблематичен аспект на Кан е секцията Кан класик

Вече близо 20 години заглавията, показвани там, отдават почит на филмовата памет и културното наследство, оставило трайни следи в историята на киното. Припомнят се големите майстори и класическите шедьоври. Представя се работата на супермодерни лаборатории и водещи световни филмотеки, които реставрират старите ленти от оригиналните негативи на 35 мм и ги представят в брилянтни 4К дигитални копия. Киноманите ще преоткрият филми като „Човекът от желязо“ на Вайда, „Чочарка“ със София Лорен на Де Сика, „Невинният“ на Висконти... „Бързи и яростни“, дал началото на легендарна поредица, ще има шумна полунощна прожекция в големия театър „Люмиер“ в присъствието на Вин Дизел и банда „яростни“. Така американската попкултура ще бъде уважена и ще се компенсира донякъде отсъствието на големите студия като Юнивърсъл.

Фестивалните екрани са празни и готови. Участниците, пълни с надежди, също. Дано не се появят черни лебеди в небето на Кан, а самолетите имат достатъчно гориво. Духовното гориво е в изобилие.

Следете новините ни в GoogleNews