Един ден на Георги Господинов в клиниката по психиатрия

Последна промяна на 06 октомври 2015 в 18:39 4901 3

Снимка OFFNews

Георги Господинов в психиатричното отделение на Александровска болница.

Днес писателят Георги Господинов направи посещение в психиатричната клиника на Александровска болница в София под мотото "И думите лекуват".

С много чувство за хумор и словоохотливост авторът чете свои откъси от "Естествен роман" и "Физика на тъгата" пред повече от 60 лекари, пациенти и гости, като сподели и много свои лични истории и процеси от живота и творчеството си.

Гостуването на Господинов бе част от програмата на литературния клуб на клиниката по повод честването на Международния ден на психичното здраве на 10 октомври. Той бе донесъл и няколко свои книги, които да дари на лечебното заведение с желанието да положи началото на неговата колекция от книги.

Оттам пък го контрираха, че "изненадващо имаме много добра библиотека от научна и художествена литература".

"Много обичам научната и художествената литература да са заедно, тъй като последният ми роман се казва "Физика на тъгата" и в някои книжарници виждам, че го слагат в отдела за наука и доста физици идват", отбеляза на свой ред Господинов.

Срещата бе открита от ръководителя на психиатрията проф. Вихра Миланова, която подчерта нуждата от разбиращо отношение на обществото към хората с психични проблеми.

"Моето и предишното поколение израснахме с творбите на Хемингуей и Джек Лондон, Достоевски и Толстой, по-изкушените в литературата между нас са се вглъбявали в творбите на Вирджиния Улф, поезията на Силвия Плат. Това са само част от литературните творци, които са били повлияни в една или друга степен от тежки психични разстройства - дали думите са ги лекували, или те са лекували другите с думите, това не мога да кажа, но резултатът е на лице. Дори само в този смисъл борбата със стигмата и грижата за хората с психични разстройства е голяма отговорност за хората, които работим в тази област", заяви тя.

Проф. Вихра Миланова (изправената) и Господинов, който понечва да се ръкува с възрастен мъж. Снимка: OFFNews.

След думите ѝ дискусията започна веднага, като Господинов придърпа стола си, поставен до пианото срещу публиката, и седна по средата на залата, заобиколен от слушателите, и започна да разказва за начина, по който историите от неговите детство и живот му помагат и досега, като го "лекуват".

Той обясни, че е роден през 1968 г. и както много хора от онова време до 7-годишна възраст е живял при баба си и дядо си, докато родителите му са работили в града. Така още от онова време за него привечер около 18:00 часа е страшно време, защото си спомня как години наред техните са идвали при него събота следобед и са си тръгвали в неделя привечер, към 18:00 часа. Тогава в съзнанието му се е запазил повтарящият се спомен как стои с баба си и дядо си до зелената порта под дюлята на къщата и махат с ръка на отдалечаващата се кола.

"Децата и животните нямат чувство за време - дали ще им кажеш: "Ще дойдем след седмица" или "след 10 години" - за тях е едно и също", коментира писателят.

Господинов си спомни, че тогава му е била прочетена и първата книга в живота му - обвитата във вестник "Земеделско знаме" и пазена в тайна Библия, която баба му си е чела скришно, тъй като тогава вярата не се е толерирала от държавата.

Това, заедно с факта, че тя никога не била напускала родното си село, но проявявала изключителен интерес към света навън, породило желанието на бъдещия писател да я заведе в Париж и да ѝ покаже катедралата "Нотр Дам". Месец, преди това да се случи обаче - през 2000-та година, когато Господинов бил поканен в Париж да представи своя "Естествен роман", баба му починала.

"Най-трудното за един писател е да поддържа детето в себе си и любопитството към света. Много е важно и трудно поддържането на невинността и наивността. Ако искаме да сме писатели и хора на изкуството, тази невинност и наивност е много важно да се култивира. Както и несигурността - тя ти дава повече усещане за света, повече възможности. Категоричният човек е със скучен и подреден свят - за него това е черно, това е бяло. Несигурността е по-трудна, но тогава светът е по-шарен", заяви той.

Част от залата, където се проведе дискусията. Снимка: OFFNews.

Цялата дискусия получаваше интересен привкус на доброжелателен психиатричен преглед заради присъствието на големия брой професионалисти, които даваха научно обяснение на формирането на човешката психика и личностните разстройства и тегоби на Господиновите персонажи, а и него самия. 

Според специалистите огромно значение за това какви хора ще бъдем през остатъка от живота си имат първите ни няколко години на този свят, какви са били родителите ни - образовани или не, къде сме се родили - на село или в града, и т.н. 

Те засегнаха и темата за страха от раздялата, който може да се развие в болестно състояние именно от преживявания като тези на автора в детството.

Според него детството е най-жестокият период от човешкия живот заради предстоящето и защото "никога няма да бъдем така обичани, както в детството - без причина, поради едничкия факт, че съществуваме".

"Моята идея е с тези книги да разкажа историите на хора, които обикновено мълчат, които не ги показват по телевизиите и не пишат по вестниците", разказа Господинов.

Друга движеща сила в творчеството му освен желанието да разказва историите на хората е и страхът. Като особено силен е страхът от забравата, върху когото е основана "Физика на тъгата", която представя времеви капсули.

"Пишем срещу изтичащото време", е заявил някога немският писател Гюнтер Грас, когото българинът цитира.

Въпреки понякога меланхоличните и тъжни теми, които биваха засягани в разговора, Господинов редовно го разведряваше с някоя шега или абзац от своя книга:

"Началото на края беше сложно, генералните секретари умираха през година-две като в епидемия - ритуалът беше отработен, един ден не се учеше, на другия гледахме погребението в училищния коридор и отрядните председатели плачеха, а ние от по-задните редици се замервахме с ориз през тръбичките на химикалките. След толкова повторения смъртта вече не ни впечатляваше така. Всъщност целият ми пубертет може накратко да бъде описан чрез сложната политическа обстановка на 80-те. Първа целувка с момиче - умира Брежнев, втора целувка с друго момиче - умира Черненко, трета целувка - умира Андропов. Аз ли ги убивам? Първи несръчен секс в парка - Чернобил", гласеше един от цитатите от "Физика на тъгата".

Георги Господинов в психиатричното отделение на Александровска болница. Снимка: OFFNews.

Той беше категоричен, че е важно освен да разказваш своите истории и да се интересуваш искрено от разказите на другите хора. Така с негови приятели се хванали да събират истории на разни хора из страната, а най-късата, която помни наизуст, отново беше едновременно забавна и тъжна:

"Ние сме 3 сестри - най-малката е Вяра, втората е Борба, а третата е Победа, родени през социализма, ужасно си личи".

Животът му на писател го е научил, че историите на хората навсякъде по света са горе-долу еднакви. Господинов се пошегува, че книгите му са преведени на 25 езика, като хубавото е, че при излизането на всеки превод го канят в дадената страна. 

Последният такъв случай е бил в Исландия, където накрая след представянето на "Естествен роман" му казали: "Много весело сте написали този роман", и той се втрещил и се опитал да им обясни, че изобщо не е весел, ами обратното. После обаче се замислил, че това е страна с хора, които издържат страшно много време без слънчева светлина, ужасяващи природни условия, депресия и всякакви други трудности и затова проблемите на героите в книгата им се струват забавни.

Друга случка станала в дълбоката провинция на Италия в малко 15-20-хилядно градче, където така се случило, че хората се запалили страшно много по Господинов и България заради "Физика на тъгата" - особено двама братя адвокати, които били начело на местния литературен клуб - и го поканили. Господинов отишъл, събрали се жителите на околията и тръгнали направо по спомен да му казват коя част от книгата да прочете.

"Прочетете ни историята за Жулиета, която чака Ален Делон пред кино "Вапцаров" в Ямбол, а аз им викам "Защо този епизод ви е важен, това е една история от Ямбол, един малък град", спомни си писателят.

Тогава те му отвърнали, че съпреживяват написаното в творбата по абсолютно същия начин, защото са забутани някъде далеч в провинцията и животът им е същият.

Жулиета всъщност е лудата на Ямбол, обясни Господинов, която е била влюбена в Ален Делон и всеки ден го чакала пред кино "Вапцаров", където разправяла на хората, че той също е влюбен в нея и ще дойде да я вземе. Дори гледала всеки един филм с него и обяснявала, че актьорът ѝ пращал знаци от екрана - намигване, жест и т.н. (което също си има своята диагноза, намесиха се лекарите в залата). 

Накрая той разказа още малко за начина си на вдъхновение и писане, раздаде автографи и размени по някоя приказка с присъстващите. И всички се разотидохме, за да се върнем отново към личните си истории.

"А Жулиета още е жива и здрава, обикаля Ямбол и чака Ален Делон".

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

07.10 2015 в 13:10

Великолепен разказвач на истории.

06.10 2015 в 20:21

дали другият талант залезе, или този плаща повече за реклама? а и подхода им ги мноо банален??? коги беше на гребена на вълната и съветваше плебса кво да почитва, обясни, че библията е само така за фукня - много точно помня!!! сега - първа книга с подвързия? е, ако общо са 60 минати, част от тях под запрещение, не си е струвало! а за забравата - това е нахалство - забравя се нещо, което си запомнил, а този не е подходящ за подобно действие.

06.10 2015 в 19:25

Много задълбочено -браво на автора.
"Хей ги там,черните момчета. ...",дали съм позабравил Кен Киси и неговият полет над кукувиче гнездо. ...
Най-отвратителнаТа медицинска грижа в БГ, е психиатричната. Както и педиатричната.