Сериалът на Нетфликс „Дамски гамбит“ бе едно от събитията във филмовия свят през тази година. Много скоро след премиерата си, той спечели над 62 милиона гледания и се класира в топ 10 в над 60 държави. За истински шедьовър вече го обявиха не само зрителите, но и шахматисти, и експерти, наричайки го най-добрата продукция за последните години, та дори и за века. 

Бутиковите епизоди взривиха тихия шахматен свят – направиха едноименната книга на Уолтър Тевис бестселър, 37 години след излизането ѝ; постигнаха рекордни нива в търсенето на шах в Google за последните 9 години; повишиха с 250 % търсенето на шах в eBay и увеличиха с път пъти броя на новите играчи на сайта chess.com.

Красив

Такъв е шахът в телевизионната продукция, както за най-запалените играчи, така и за пълните дилетанти в играта. Всяка една от седемте серии е изпълнена от първата до последната сцена с хладнокръвие, правилни ходове, тактика, стратегия, прецизност и много, много изкуство. Режисурата, заснемането, декорите, тоалетите, актьорите в пълна симетрия изграждат ненадмината стойностност на продукцията.

В главна мъжка роля е той – шахът. Красив и самодостатъчен.

Леденото самообладание, изгарящата пристрастеност, болезнената реалност са второстепенните актьори. 

В главната женска роля на Бет Хармън е Аня Тейлър-Джой. Изборът е напълно логичен – само красотата може да победи красотата. Макар тя самата никога да не се е смятала за красива, магнетичната актриса приковава зрителя с една изключително интелигентна и плътна хубост, вече все по-рядко видима на екраните.

Играта на главните герои е хипнотизираща. Те се предизвикват, флиртуват, обсебват се с една рядко срещана страст. Пълнокръвни и непредсказуеми, завладяват зрителя на едно подсъзнателно ниво, оставяйки го да прави рокади с емоциите си.

Гениален

Изследване на гения. И така би могъл да се нарече този сериал, следващ като че ли думите на Боби Фишер - "Аз не вярвам в психологията. Аз вярвам в добрите ходове.“

Колко добри ходове може да има за едно малко момиче, оставено в сиропиталище; за дете, чийто живот се побира в една дървена кутийка под леглото; за гения, заключен между болката, страха, параноите и зависимостите. Нищо не е спестено в това изследване на гения, но и нищо не е измислено. Детето чудо няма нужда от героизъм или мелодрама, за да изкатери предначертания си път. Има нужда само от обич и подкрепа. Когато ги няма, им намира заместители. Нищо повече.

Дозираната тъга, финият хумор, леката нега и красотата на гениалността се редуват с това, което повечето дилетанти в шаха едва ли някога са мислили, че ще изпитат – приливите на адреналин дори само при вида на шахматната дъска. Но играта с емоции е точно толкова премерена, колкото и всеки ход.

Според режисьора Скот Франк, книгата на Уолтър Тевис е гениална: „Просто не можете да я оставите, дори ако не знаете нищо за шаха.“, споделя той в интервю. Тъжно е, че Тевис умира съвсем скоро след публикуването на романа си и никога няма да разбере за зашеметяващия успех, който книгата му има днес. Хийт Леджър също не доживява да направи своя режисьорски дебют. Той планирал да направи „Дамски гамбит“ няколко години преди да умре.

Много са гениалните решения на Скот Франк – от симетрията в заснемането на сцените през следването на златното сечение и абсолютния баланс между лява и дясна част на сцените до хармонията между всеки детайл и движение.

Тежестта на дарбата е изключително умело показана в моментите, в които Бет стои в леглото си, а шахматните фигури се спускат върху й. Цената на гениалността, самотата като проклятие и миналото като непрерязана пъпна връв са сред основните и най-важни теми в сюжета, реализирани с разкошния подбор на цветове, контрасти, та дори и с изящните шахматни детайли в тоалетите, предизвикващи истински възторг у зрителя.

От първата рокля, болезнено понесла избродираните от майка ѝ инициали, през сгушването в халата, пропит с грижа, любов и разбиране, до победоносното кралско бяло – тоалетите не само следват всяка вътрешна емоция, те я скрояват в единствените ѝ възможни форми и цветове.

Култовите модели до такава степен са запленили феновете на сериала, че Бруклинският музей ги е подредил във виртуална изложба. Там те не само са представени в своя пълен разкош, но и отвеждат до конкретните сцени във филма.

Истински

„Всичките ми игри са реални“, казва отново Боби Фишер.

Игрите в „Дамски гамбит“ са реални, защото са подпомогнати от именитите консултанти на продукцията – легендарният световен шампион Гари Каспаров и световноизвестният учител по шах Брус Пандолфини. Те помагат на актьорите във всичко - от това как да движат правилно фигурите по дъската до това как да пускат часовниците си. Много от партиите в епизодите са действително изиграни от истински шахматисти. Според Каспаров, сериалът не само популяризира шаха, но и променя разбирането за него - от игра, която може да те доведе до лудост, до игра, която ти помага да преодолееш слабостите си.

В същия този контекст са и изборите на Бет - от любимата ѝ сицилианска защита до неочаквания гамбит. Рутината срещу изненадата, която разгромява противника чрез това, в което той самият е най-силен. Преодоляване на себе слабостите срещу лудостта.

За още по-голям реализъм на феновете на сериала, сайтът chess.com предлага игра срещу гениалната Бет, като играчите имат възможност да избират срещу коя нейна версия да играят – 8-годишна начинаеща или с някоя от следващите й все по-усъвършенствани образи.

Блестящ

„Без грешка не може да има блясък." Емануел Ласкер

Малките грешки в сериала са симпатични и дори допринасят за неговия блясък. Експертите от chess.com с възторг отбелязват колко много от шахматния жаргон присъства в продукция, предназначена за масовата публика.

Но те също така засичат допуснатите несъответствия, въпреки че те биха могли да влязат в графа художественост на сериала.

Ето някои от тях: