Да влезеш в обувките на Кевин Костнър: Адам Гарсия за предизвикателството ''Бодигард'' (интервю)

"Не искам да пресъздавам актьорската игра на Кевин Костнър, а да отдам почит на миналото." Това заяви австралийският актьор Адам Гарсия, на чийто талант ще можем да се насладим този октомври в мюзикъла "Бодигард" в зала 1 на НДК.

Спектакълът е създаден по едноименния филм от 1992 г., който разказва за бившия агент на "Сикрет сървис" Франк Фармър, нает да пази музикалната звезда Рейчъл Марън от неизвестен преследвач, докато между двамата постепенно се заражда неочаквана любов. Във филма ролите се изпълняват от Кевин Костнър и Уитни Хюстън, а в сценичната версия в техните обувки влизат именно Гарсия и колежката му - прекрасната Сидони Смит.

Широката публика познава Гарсия от филми като "Грозна като смъртта", "Убийство в Ориент експрес" и "Смърт край Нил". Истинският център на кариерата му обаче остава сцената. Сред знаковите му роли са Тони Манеро в оригиналната лондонска постановка на "Треска в събота вечер", Фийеро в "Злата вещица" и Бил Калхун в "Целуни ме, Кейт". Именно театралните му превъплъщения му носят две номинации за престижната британска награда "Лорънс Оливие".

Ето какво разказа Гарсия за работата си пред OFFNews:

Господин Гарсия, как станахте част от екипа на "Бодигард"?

Явих се на прослушване за оригиналната лондонска постановка преди 12 години. Срещнах се с режисьорката Теа Шарок, на която много се възхищавам и от която бях доста уплашен. Тя е изключително интелигентна жена. Още щом се появих, разбрах, че няма да получа ролята, защото изглеждах прекалено млад. По някаква причина все още изглеждам доста млад - въпреки че сега съм на 53 години. Просто не изглеждах подходящ за ролята. Познавам човека, който първи я получи (Лойд Оуен) - той е много висок, едър и мъжествен.

Впоследствие работих няколко пъти с продуцента (Дейвид Иън) и той ми каза: "Мисля, че ще бъде чудесно, ако обмислиш тази роля".

Гледали ли сте филма?

Гледал съм части от него. Най-вече помня видеоклипа към песента ("I Will Always Love You" на Уитни Хюстън - бел. ред.), защото в него има много кадри с Кевин Костнър. Исках да опитам нещо различно. Знаех, че героят е сериозен, не обича празните приказки и е обременен от вътрешни терзания - все неща, които аз не съм. Аз съм клоун, много съм безгрижен, понякога дори нелеп. Когато участвам в мюзикъли, обикновено играя доста комични персонажи. Този персонаж е пълната ми противоположност и за мен като актьор това е възможност да изиграя роля, която е напълно различна от обичайното ми амплоа.

Адам Гарсия и Сидони Смит в ролите на Франк и Рейчъл. Снимка: Пол Колтас

Чувствахте ли напрежение да влезете в обувките на Кевин Костнър? Опитвате ли се да се доближите максимално до неговата версия на героя, или искахте да направите нещо напълно различно?

Макар да не съм гледал целия филм, от откъсите, които съм виждал, си бях изградил представа за героя. Това, което харесвам у Костнър като актьор, е неговото магнетично присъствие. Именно в него хората се влюбват. Той просто те хипнотизира.

Знаех, че не мога да постигна същото в театър с публика от 3000 души. Трябваше заедно с режисьора да намерим друг начин да изградим тази сила. Работихме основно върху неподвижността. Франк е скалата, около която всичко се върти и се случва. Вълните се разбиват в нея, но тя не помръдва.

Гласът на Костнър също е много различен от моя. А оригиналният сценарий е написан от прекрасен автор - невероятно талантлив сценарист, работил по филми като "Империята отвръща на удара" (става дума за Лорънс Касдан - бел. ред).

Другото важно нещо за Франк Фармър е, че той не говори, освен ако наистина не е необходимо. Затова изглежда непроницаем и загадъчен. Има истинска сила в това да не изпитваш необходимост да реагираш на всеки. Когато влезеш в една стая и не правиш нищо, това само по себе си може да излъчва голяма сила. Затова исках да вляза в обувките на героя, без да пресъздавам миналото, а отдавайки му почит.

Адам Гарсия. Снимка: Виктория Вучева

Франк е човек, който обича да държи всичко под контрол или поне да създава такова впечатление. Как го постигате на сцената, където, както казахте, е много по-различно от киното?

Да, той излъчва усещане за контрол. Това не означава непременно, че се опитва да контролира всички останали, а че владее себе си. На английски казваме "unflappable" - невъзмутим. Той никога не изпада в паника и винаги изглежда уверен. Трябва да усвоиш това усещане и да се "закотвиш" за земята.

Подобно е на отношенията с децата. Едно от първите неща, които научих като баща, е, че когато децата викат, инстинктът ти е да им отвърнеш със същото. Но най-доброто, което всъщност можеш да направиш, е спокойно да кажеш: "Така няма да стане. Мисля, че трябва да се успокоиш".

Имате богат опит като танцьор. Имаше ли нещо във физическото изграждане на ролята, което ви изненада?

Да. Интересно е, когато влезеш в образа и облечеш дрехите на героя. Аз просто не се движа. В началото това ме тревожеше, но режисьорът ми каза: "Искам да стоиш възможно най-неподвижно през цялото време". За това се изисква истинска дисциплина.

Но пък Ви спестява енергия.

 О, да! Всички говорят за танците в спектакъла и за изпълнението на песните. Но когато ме питат как е минало представлението, аз просто отговарям: "Страхотно. Само си стоях мирно".

Адам в ролята на Франк. Снимка: Пол Колтас

Разкажете ми за сценичната ви химия със Сидони Смит.

Имам голям късмет. Тя е не само невероятна певица, но и страхотна актриса. Постоянно внася нещо ново. Вече от една година играем заедно в този спектакъл и помежду ни има истинска близост и естественост.

Освен това тя е красива. Не е трудно да си представиш как се влюбваш в красива, талантлива и силна жена. Това е, което всеки би искал, нали? И според мен именно в това се влюбва Франк.

Адам и Сидони. Снимка: Виктория Вучева

Гостували сте със спектакъла на много места. Различават ли се реакциите на публиката в отделните държави и случвало ли се е нещо необичайно или забавно?

Определено. Само в Обединеното кралство е достатъчно да отидеш от Глазгоу в Единбург и публиката вече е различна. Енергията е друга и хората реагират по различен начин на определени моменти.

В Глазгоу са винаги готови за забавление. В Манчестър също. После отиваш в Единбург и там отношението е по-скоро: "Добре, я да видим какво ще ни предложите вие тази вечер".

Играхме и в Истанбул. Хората там говорят добре английски, но все пак четат субтитрите и затова понякога реакциите им идват със закъснение. Случва се да има шега, след която идва сериозен момент, а те да се засмеят късно на шегата. Тогава си казваш: "А, добре, вече стигнахте до смешното".

Ще бъде интересно да видим как ще реагира българската публика. Предполагам, че хората тук харесват филма. Той е емблематичен, така че се надявам спектакълът да ги зарадва.

Адам Гарсия и Сидони Смит. Снимка: Пол Колтас

Кое е най-трудното нещо, с което сте се сблъсквали на сцената?

Хората ядат чипс или отварят пакетчета със сладкиши по време на представлението и си мислят, че не ги чуваме. Но ги чуваме. Дори когато ти самият си в публиката и човекът до теб яде, ти идва да му кажеш: "Хайде, стига".

Ако започна да шумя с нещо точно до ухото Ви, това ще Ви разсейва. Същото е. Телефоните мога да ги простя, защото понякога хората просто забравят да ги изключат и те звънят. Но когато някой реши да яде чипс - това вече е съзнателен избор (смее се).

Мисля, че поне тук хората са малко по-чувствителни за това, когато ходят на театър.

И аз бих предположил същото. Това забелязвам при европейската публика - все още има голямо уважение към театъра. Ходенето на представление е специална вечер, събитие. Докато понякога във Великобритания хората се отнасят към него все едно отиват на кино. Това не означава, че не съм благодарен, че британската публика идва редовно на театър, разбира се.

А кое е най-трудното конкретно в "Бодигард"?

Най-трудното е да играеш спектакъла цяла година и всеки път да намираш нов начин да влагаш енергия в едни и същи думи и едни и същи движения. Трудни са и преобличанията - особено бързите смени на костюмите, защото са изключително напрегнати. Имам една смяна, която трябва да направя за 22 секунди - да сваля дрехите си и да облека смокинг.

Адам Гарсия в действие. Снимка: Пол Колтас

Какво искате да почувства българската публика, когато шоуто приключи?

Надявам се спектакълът да ѝ достави удоволствие и тя да си тръгне удовлетворена. Според мен това, което прави филма толкова емблематичен, е любовната история - копнежът накрая тези двама много самотни души да имат нещо истинско помежду си. Надявам се да успеем да накараме хората да почувстват нещо подобно, защото именно в това е смисълът на театъра.

Адам Гарсия и Сидони Смит. Снимка: Пол Колтас

"The Bodyguard The Musical" гостува в София от 2 до 4 октомври, в зала 1 на НДК. Билети се продават мрежата на MORE.COM. Повече за Адам Гарсия можете да прочетете ТУК. 

Следете новините ни в :