"Чувам песни от страната на розите", или как една японка сбъдна мечтата си да издаде книга за България

OFFNews Последна промяна на 11 април 2022 в 10:27 1734 0

Как се сбъдва мечтата на една японка да издаде книга за България и как можеш да "нарисуваш" българските народни песни - за това разказват пред БТА японската издателка Мегуми Таникава и българската художничка Биляна Стремска, благодарение на които в Страната на изгряващото слънце от 1 март вече има издание с български народни песни, преведени на японски и английски.

В книгата са събрани текстове по 20 фолклорни песни. Сред тях са „Запеяли два славея", „Притури се планината“, „Полегнала е Тудора“, „Боряно, Борянке“, „Бела съм, бела, юначе“, съобщиха за БТА от японското посолство в София. Илюстрациите са на Биляна Стремска, чиито акварелни картини създават приказен и магичен свят, а преводът е на Илияна Костова, която съдейства на БТА и за превода от японски на интервюто с Мегуми Таникава.

Мегуми Таникава изпълнява български народни песни и е част от самодейна хорова група

За първи път чух български песни преди около 30 години. Бях толкова впечатлена, че чак се просълзих, разказва за БТА Мегуми Таникава. През 2013 г. е започнала да се интересува от българска музика, танци, култура, история и език, след като участвала в лекция, посветена на българската женска хорова музика с преподавател Юрико Цучия в Ikebukuro Community College. Когато през 2015 г. за първи път посетих България, аз се влюбих в очарователната ви страна, спомня си японката. В България я привличат много неща - природата, топлината на хората, красотата на шевиците и текстила. Посещавала е страната ни 10 пъти и планира 11-ото си пътуване дотук. Колкото повече ходя, толкова повече ми харесва, най-вече обичам българите, които винаги ме приемат топло, казва тя.

Таникава участва в самодейната хорова група „Пролет“, създадена през 2017 г. от любители на българския фолклор. Ръководител на групата е г-жа Макико Иджири, която идва в България всяка година от 2006-та, и посещава фолклорни семинари, разучава български народни песни и обучава певиците от „Пролет“. Освен аранжираните български народни песни, работим и върху традиционни народни песни от шопския край и Пиринско, както и народни песни от Сатовча и Неделино, обяснява Мегуми Таникава. Активно участваме в дейности, с които да предадем очарованието на България в Япония, например в събития, посветени на България, в изпълнения на местни хорови фестивали, в певчески работилници, в изпълнения на живо и др., отбелязва тя.

Народните песни имат уникална хармония и ритъм, който докосва сърцето ми, независимо дали ги слушам, или пея, споделя японската издателка. Нейната любима песен е „Айде, слънце зайде“ и също е включена в книгата. За съжаление, в Япония има малко възможности да се чуят български народни песни. Въпреки това те имат много ентусиазирани почитатели, които обичат фолклорните песни и са очаровани от звученето им, са нейните впечатления.

Винаги е мечтала да издаде книга за България

Мегуми Таникава разказва как е издадена в Япония книгата с български народни песни, която излезе на японския пазар в началото на март. Вместо да избирам песни, аз избирах от многото акварели на Биляна Стремска, обяснява издателката.

„Като собственик на малко издателство, винаги съм искала да издам книга за България. Толкова много обичам България, че не знаех откъде да започна. Идеите идваха една след друга, а емоциите ме завладяваха, но така и не виждах очертанията на книгата. И в този вихър от емоции видях акварелите на Биляна Стремска. Бях толкова впечатлена от творбите й, че разбрах на мига каква точно книга трябва да направя. Моята любов към българските песни се въплъти в книга с акварели, вдъхновени от българския фолклор“, пише в предговора на изданието тя.

„Чувам песни от Страната на розите“

Първо се родиха картините. Направих първата серия акварели по народни песни през 2013-та, когато живеех още в Калифорния (от 1995 г. до 2019 г.), обяснява художничката Биляна Стремска. Когато няколко от певиците от женския американски хор за народно пеене „Китка“ ги видяха, ми подхвърлиха идеята, че би било чудесно да се издаде книга, в която текстовете и картините да са заедно, даже да има ноти. Тяхната концепция беше за нещо като красиво илюстрирана песнопойка, спомня си тя.

През 2019 г., когато току-що се е завърнала за постоянно в България, се запознали с издателката Мегуми Таникава на летния едноседмичен семинар по народно пеене в Академията по музикално и танцово изкуство в Пловдив. Докато траеше семинарът, бяхме толкова заети да учим и да пеем народни песни по 7-8 часа, че нито тя разбра, че аз правя такива картини, нито аз знаех, че е издател на ръчно направени книги за поезия и изобразително изкуство. Година по-късно тя видя моите картини в една от социалните мрежи и ми предложи да издаде книга с тях. Сподели, че отдавна е искала да изрази любовта си към България и българския фолклор, като издаде книга, свързана с тях, но все не можела да реши каква да бъде. Като видяла акварелите ми, каза, че за миг е видяла книгата в съзнанието си, и е усетила, че книгата, която е мечтала да направи, трябва да е с тях, разказва за началото Стремска. Художничката пояснява, че корицата на книгата е с розова градина, заради заглавието, което на български се превежда „Чувам песни от Страната на розите“, а пеещите и танцуващи жени, изобразени на корицата, са вдъхновени от японската група за българско народно пеене „Пролет”, на която е член издателката.

В българските песни и традиции тя вижда единение и интимност със света и природата

Биляна Стремска също е влюбена в българското народно творчество. Тя се дразни, когато приятелите й в България отдават страстното й 12-годишно влюбване в българските народни песни, танци и култура на носталгията й към страната ни, което те отдават на факта, че е живяла 30 години зад граница.

Не мисля, че изпитвах носталгия през тези 30 години, или че сега, откакто живея тук, през последните две и половина години я засищам. По-скоро, живеейки далече от България, преоткрих красотата и силата на българската народна култура. Видях я през очите на американците и други чужденци, които са пленени от нея: проста и дълбока едновременно, игрива, близко до природата, красива, обяснява художничката. Но понеже аз съм родена и израснала в България, за разлика от чужденците трепването в душата не беше само естетическо или интелектуално, както когато се вълнуваме от творения на други култури, а беше засмукване на тайнствени, животворни и сладки сокове от наново почувствания ми български корен, казва тя. Сигурна е, че ако през цялото време беше останала в България, силата на тази връзка е щяла да остане скрита за нея.

В българската народна култура я покорява светогледът и усещането за единството с Космоса. Според нея огромна част от съвременната култура е разпокъсана на детайли, където липсва хармония със света. Съвременната култура, западноевропейски или американски повлияна, често има за централна отправна точка позицията на самотния индивид и отчуждението от природата, от обществото, от другите хора, дори от себе си. Намирам за освежаващо, успокояващо и жизнеутвърждаващо, че, вместо това, в българските песни и традиции има единение и интимност със света и природата. В нашите народни песни, когато около героят няма други хора, той или тя разговарят със слънцето, луната, реката, животните, и те му/й отговарят. Космосът е жив и човек е в постоянна връзка и комуникация с него. А когато се играе хоро единно, хората, без да се познават, стават един дишащ организъм и усещат целостта на групата си в целостта на света. Поне аз така го усещам, казва творецът.

Според нея интересът на японците, а и на хора от други страни, към българския фолклор е защото танцуването на автентичните ни народни танци, пеенето на народните ни песни и практикуването на български традиции и обичаи, дават усещане за участие в древни мистерии, за единение с красивата енергия, която движи космоса, но с която можеш да се захраниш само ако се настроиш на правилните вълни. За нея танците и песните са точно такова настройване.

За да нарисува песента, тя трябва да я трогне или да я провокира лично. Например песента „Бела съм, бела, юначе“ винаги ме омайва с визията за сияйно красивата родопчанка и мъглата, която обвива върха Карлък, на който свири овчарят със сивото си стадо, описва Стремска. Някои от песните ме вълнуват, защото за мен символизират събития от личния ми живот, като песента „Покачила се Тудора на люляк китки да бере“ - за Тудора, която се покатерва на люляка да бере букет, но задухват силни ветрове, тя пада, счупва си крака и плаче от болка и страх как да каже новината за счупения си крак на майка си. И на мен, като на Тудора, ми се е случвало да правя усилие за нещо, което се надявам да стане прекрасно, и да се окаже, че историята завършва съвсем не така, както съм се надявала, разказва художничката. За мен е необходимо да се идентифицирам напълно с героите от песните и картините, за да мога да предам емоциите им. Нужно ми е да вляза в кожата и на окаяните молещи се овчари в „Притури се планината“, както и да изживея чувството на безмилостно отсъждащата планина. Трябва да мога да изживея и страстта на жадния любовник в „Сая съм вечер сама самичка“ и откликването на трогнатата му любовница. Лесно ми е да предам емоцията на играещите в „Гайдана свири, хоро се вие“, защото усещането "да се пръскаш от кеф", като играеш хоро, ми е познато и съм го изживявала много пъти, споделя Биляна Стремска.

Когато правя акварелите, аз нямам друг начин да работя, освен да преживявам емоциите на героите: както ужаса на бягаща мома, така и похитителната хищност на ламята, която я гони. По време на създаването на всяка творба аз в някакъв момент се превръщам и в протагониста, а в друг - в антагониста, в един момент съм дръзкият славей, а в друг - сладкопойната Драгана, описва работата си художничката.

Тя отбелязва, че емоцията на картината не идва само от състоянието на героите в нея, а и от цветовете, както и от композицията, и затова търси да постигне и цветова хармония. Иска ми се да постигна нещо като хармониите в народните песни, в които се пее на два или повече гласа, обяснява Биляна Стремска.

Планирана е изложба на картините и представяне на книгата в Балабановата къща в Пловдив

В по-близко бъдеще усилията на екипа са да споделят книгата и картините с по-голям кръг хора. За празниците на българската култура, през май, издателката ще представи книгата и оригиналите на акварелите в българското посолство в Токио. Самата Биляна Стремска възнамерява да представи книгата и останалите оригинали в САЩ на празниците за 24 май там - в Чикаго, Сан Франциско, Лос Анджелис, Сан Диего и Филаделфия. В България засега е планирана изложба на оригиналните картини и представяне на книгата в Балабановата къща в Пловдив между 5 и 18 октомври 2022 г. Надяваме се също Столичната община да одобри предложението ни за изложба на открито с фотоси от книгата и процеса на изработването й, който е по японски много майсторски и интересен, както и със снимки на женската група за българско народно пеене „Пролет“ в Токио, облечени в българските им народни носии, допълва тя.

В книгата всъщност са публикувани само част от песните, по които е направила картини, а и продължава да създава нови. Би било чудесно, ако някой издател пожелае да направим подобна книга и на български с новите ми картини по народни песни или книга с български народни приказки, пожелава си художничката. За нея българските народни песни са бездънна съкровищница и тя възнамерява да продължи да прави нови творби по тях.

/БТА/

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови