Седя на олющения стол от изкуствена кожа в хола на панелката ми в "Младост 4".
Навън грее слънце. Но не е топло.
Има някакви хора. Но те са излезли поради крайна необходимост - има извънредно положение.
По телевизията се говори за апокалипсис. Учителите се опитват да преподават на децата, но голяма част от прехвалените онлайн платформи са рухнали, и учителите могат да разчитат само на вайбър, скайп, фейсбук...
17.03.2020. Мия си ръцете през час, чета новините и все повече съм убеден, че SI4KI 6E OMREM FACKI MAKI, но преди това ще трябва да се лашкаме между новини дали е вредно лекарството ибупрофен или е полезно да пием сутрин половин чаша топла нафта, разредена с накиснато в терпентин годжибери...
17 март е. Пускам си някакви неща на компютъра хаотично - ту "Инори" на Карлхайнц Щокхаузен, ту "De natura sonoris" на Пендерецки (имам билети за Пендерецки, но се опасявам, че ако нещата продължават така, той няма да дойде през май в България).
И докато тъна в тоя апокалиптичен разкош и се чудя как да продължа деня - да си сготвя ли някое ястие с тоалетна хартия или да фламбирам пържолата с дезинфектант, внезапно попадам на едно парче.
Пее го един мой приятел.
Един от моите хора.
Човек, с когото си говорех по няколко часа по телефона и за тези няколко часа не си казвахме по една смислена дума, понеже не ни оставаше време от тежки простотии.
Песента, събрала в себе си толкова мъдрост, че дори не знам как е възможно това.
"чудна птица е петело
вОда пие, а не пика"...
17 март 2020
На този ден през 2007 година авторът на песента, Емил Трифонов-Кембъла, реши да си тръгне от тоя свят.
Точно днес, точно преди 13 години...
17.03.2007
Събота е. Станал съм рано и пия кафе.
През 2007 фейсбук все още не съществуваше. Имаше форуми, в които да изливаме своите хейтърски пориви.
Имаше скайп, имаше ICQ и MIRCA.
Аз не позодирах, но лингвистичните иновации като "zdr", "ko pr" и "asl pls" вече са били в обръщение...
Мисля, че чух новината по телевизията. Новината за кончината на Кембъла ме свари абсолютно негоден да възприема този факт.
Качил се в колата на негов познат. Познатият бил подпийнал. Засилил се и малко след хотел "Плиска" се забил в мантинелата.
Колата станала на кашкавал. Дошли пожарникари, линейки. Опитали се да извадят Кембъла...
Стоях, гледах с тъп и невярващ поглед. Кембъла все още светеше като активен в скайп.
"Ей сега ще ми звънне и ще каже, че това е някакъв майтап" - си мислех.
Не звънна. Никога повече...
"Сексът е нещо прекалено интимно, за да го правиш с друг"
"Мицов, чорбарино ниеден! Искаш ли да направим банда?"...
Емил Трифонов-Кембъла беше българският Хауърд Стърн. Кариерата му като музикант бе някак целенасочено свързана с ъндърграунда - по начин, който никога не би направил от музиката му мейнстрийм.
В началото на 90-те той се превърна в радио и телевизионна звезда.
Не цепеше басма никому. Днес Кембъла би бил постоянен клиент на Темида, ако говореше в медиите нещата, които говореше тогава, през 90-те години на шибания 20-ти век.
Когато през 2006 Кембъла ми се обади с предложение да бъда пианист на бандата му, нямах представа, че това ще е последната група, в която той е фронтмен.
Групата бе съставена от стари кримки - Льошко, Младен Патето, Васко, моя милост и Кембъла.
Имам един запис от репетиция на въпросната банда. Някъде в архивите ми. Записът е култов - за 1 час свирене изпълняваме около 5 песни. Всичко останало са някакви импровизации, колажи, подигравки с популярни песни, бъзици между хората в групата.
Кембъла харесваше не просто една банда да си изсвири паречтата...трябваше да има комедия и между тях, да се говорят различни неща на клетата публика.
Имахме само едно участие. В Южния парк. Спомням си, че малкият тогава Лазар (синът ми) искаше много да излезе на сцената с нас. Той беше на 4 годинки.
Изкарахме го и Кембъла постоянно му подвикваше - "Лазаре, изпи ли си водката бе, келеш"...
С тази група записахме една песен.
"Зеленка". Последният запис на Кембъла...
Посмъртно снимаха клип на песента. В него обаче не участва групата му, а негови приятели от други групи.
И може би така е по-добре...
Режисьор на клипа е настоящият евродепутат Андрей Слабаков...
"Ако умра ил загина, немой да ме гепи СПИН - а"
Междувременно денят все повече набира сили в "Младост 4". По телевизията мастити доктори и специалисти обсъждат нови мерки - никакви струпвания по опашки (демек - хем да не пускат хората в хранителните магазини, хем да няма опашки отвън), никакво струпване на възрастни хора (знам един провинциален православен храм, който завчера привикал всичките си възрастни хористи - около 80-годишни - и ги държал до полунощ, преди да ги разпусне, но няма да кажа кой и къде е).
А бе слушам всичко това и си спомням как Кембъла пееше в една своя песен - "Ако умра ил загина, немой да ме гепи СПИН-а".
Да, това е точно като онази пуберска сентенция, гласяща - "Да смажем проституцията с желязната ръка на онанизма".
Колко интересно - всички тези неща в някакъв момент звучат като тежки простотии. Но точно днес, когато хората не бива да се събират, най-големите порносайтове взеха да пускат безплатно премиум съдържанието си.
Колко ли би се смял Кембъла на това - мастурбирайте за здраве и дълъг живот без вируси...
Впрочем Кембъла не се свенеше да пише своите песни и текстове, вдъхновен от... онова, за което си говорим непрекъснато, но никога публично.
Той написа песен, посветена на кварталния ексхибиционист:
"Всички тайни пътеки във парка
са направени точно за теб"
- пееше лирическият герой.
Не знам дали днес подобна песен не попада под обхвата на "забранените теми" в името на толерантността, но тогава, през 90-те, тази песен бе нещо като мъст към отвратителната, скопена и нямаща никакъв смисъл поп музика.
"Сутринта на плажа
се събудих гол,
вятърът нашепва
реч на Хелмут Кол"
Кажете ми, че това не е смешно.
И, за бога - кажете ми защо днес никой не се осмелява да пише по тоя хулигански начин?
Любовната въшка на крайния квартал
Казват, че докато екипите на Бърза помощ и пожарната се опитвали да извадят все още живия Кембъл от катастрофиралата кола на "Цариградско", докторът го попитал: "Момче, как се чувстваш?".
А Кембъла отговорил: "Докторе, много ме боли г**а"...
Не знам дали това е вярно. Но, познавайки го, ми се струва силно вероятно.
Спомням си как Кембъла беше чул песента "Кучето от крайния квартал" на Подуене блус бенд и това го беше вдъхновило да напише още по-хипарска песен - посветена на далеч по-клето създание - любовната въшка.
"Тя става сутрин в 8 часа,
не пие чай, нито кафе
в живота си тя е сама
няма приятели, нито врагове.
Любовната въшка
е тя,
любовната въшка
от крайния квартал."
Знам, че след тази песен част от блус публиката се беше разсърдила на Емил Трифонов-Кембъла, но повече му се бяха разсърдили хора от самата рок сцена. Защото у нас е така - в някакъв момент всички започваме да се възприемаме твърде насериозно. А това е нелепо.
Слушам песента, а по телевизията отново иде апокалипсисът.
Мен ако питате, този апокалипсис отдавна дойде. Сещам се, че Любен Дилов-син скоро беше казал нещо, което ми се струва доста вярно - "Смъртта идва за всички. Важното е да ни намери живи."
Прав е Дилов. Въпросът е дали ние наистина живеем. Защото, когато, не дай си, боже, дойде оная с косата - дали под формата на вирус или под някаква друга форма - ще можем да си тръгнем или с гордо вдигната глава, или с очевидно отегчение - защо не дойде по-рано, и без това бях УМРЯЛ...
13 години по-късно
На днешния ден не искам да пиша биографията на Кембъла.
Нито да ви припомням неговите книги, които той бе кръстил "Нещо за четене" и "Ледоход".
С този текст извършвам помен.
Помен за мой приятел. Човек, с когото можех да си говоря с часове, без да си кажем нищо важно.
С този текст извършвам един свой обред.
Защото днес ни липсват хора като Кембъла.
Или КембълЪТ - както се изписваше той.
До ден-днешен понякога и аз, подобно на него, членувам имена на хора (иначе, както знаете, съм кръгла нула с членуването, правопис ли бе, да го опишеш).
Например наричам Азис с името АзисТ. Струва ми се някак по... как да продължа, без да напиша някаква тежка простотия?
В извънредно положение сме. Дори любовните въшки са рискови и не можем да си го позволим.
Ексхибиционистите си слагат маски, преди да тръгнат тайно из парка.
А вятърът вече не нашепва речи на Хелмут Кол, а на щаба за борба с COVID-19.
На днешния ден Кембъла щеше да e на 55.
А аз гоня 50-те. Демек - близо съм до рисковите групи на вируса.
Но, вместо да се плаша и да пускам патетично-малоумни статуси в социалните мрежи, слушам песните на Кембъла.
Неполиткоректни, хулигански, хъшлашки, присмехулни...
Точно това ми трябва днес. Да съм хулиган поне за малко.
И да тегля една майна на реалността.
Кембъла казваше, че един купон не е бил добър, ако на следващата сутрин не те е срам да гледаш сътрапезниците си в очите.
Днес толкова много словестни ексхибиционисти и любовни въшки на ръководни позиции не ги е срам да ни гледат в очите, че явно сме имали тежки нощи с тях...
Макар и да не помним, че са ни били сътрапезници.
Да, Кембълче.
Гледай отгоре и се спуквай от смях.
А аз ще продължавам да се чудя каква чудна птица е тоя петел - вода пие, а не пика...
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12073
2
17.03 2020 в 21:35
https://youtu.be/jaX16BrKkhk
77927
1
17.03 2020 в 13:11
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
САЩ повдигнаха обвинение на индийски милиардер за подкупи на стойност 265 млн. долара
Koel
Банан, залепен с тиксо за стена, се продаде за 6,2 млн. долара