Библиотеката в Малмьо

Последна промяна на 14 януари 2019 в 19:28 11575 4

Попаднах в Малмьо случайно. Откакто има евтини полети, често без багаж и много обмисляне, хващам самолета и се озовавам някъде, където нямам никаква работа. Обикновено разглеждам руини, исторически забележителности, архитектура. Но никога не съм си представял, че мястото, което най-много ще ме впечатли и просълзи, ще е градската библиотека.

Бях чувал за нея. Малкото ми познати, които бяха стигали до Малмьо, ми бяха казвали, че е нещо изключително. Затова очаквах, че ще видя красива и уютна сграда. Но не сградата, а това колко общодостъпно, демократично и user friendly е знанието причинява културния шок.

Малмьо е третият по големина град в Швеция, населението му е 320 000 души. Близо 20% са чужденци - най-много са датчаните, а след това югославяните, ако броим заедно всички емигранти и потомците им от бившите югославски републики, най-известният от които безспорно е Златан Ибрахимович.

Макар да се води в Швеция, на практика Малмьо е повече свързан с Дания. Със столицата Копенхаген ги дели само един мост и ги свързва общ градски транспорт, като влаковете между двете държави са през 20 минути и спират на всяка спирка. Тъй като цените на имотите са по-ниски, около 15 000 датчани са се преселили в Малмьо в последните години и пътуват всеки ден до работа в Копенхаген.

Малмьо обикновено е и дестинацията, в която усядат повечето бежанци, запътили се към Швеция - онези сирийци и иракчани, от които миналата година толкова се страхувахме, че ще ни залеят и претопят.

Макар в отстоящия на няколко километра Копенхаген времето почти винаги да е меко и температурата рядко да слиза под нулата, в Малмьо почти винаги духа силен пронизващ вятър. Усещането е като за много студено място и никак не става да прекарваш много време навън.

Както навсякъде в Скандинавието, почти няма кръчми - в лутеранската култура те са място на неоправдан разкош, а не хоремаг за социални контакти.

В повечето скандинавски градове мястото за социални контакти е църквата. Не че в Малмьо църквите са малко, но в град с толкова православни и мюсюлмани, едва ли биха били най-подходящото място за изграждане на едно интегрирано общество. Затова социалният живот се случва в библиотеката.

Гледайки я от центъра, тя е обикновена, красива стара сграда. Когато я заобиколиш, виждаш, че до нея е залепена модернистична нова, с огромни прозорци.

През зимата повечето обществени сгради в Швеция затварят в 15 ч, само библиотеката работи до 20 ч.

Входът е абсолютно безплатен. Не се минават никакви проверки. Просто влизаш.

За разлика от нашите библиотеки, не попадаш в салон с чекмеджета, няма нужда да ровиш в картотеката, да поръчваш книги и да чакаш 40 минути в кафенето да ти ги донесат. Попадаш направо сред рафтовете, наредени в зали с огромни прозорци, гледащи към парка, с пръснати столчета и масички между тях. Придърпваш си столчето, където ти харесва, издърпаш си книгата, която ти харесва, и четеш.

Като изкушен от книгите човек, съм прекарвал много време в българските библиотеки и ги обичам. Но влизайки в тях, по-скоро хлопваш вратата на суетния свят и се потапяш в друга вселена. В Малмьо е точно обратното. Влизаш в библиотеката, защото целият град е там. Всички четат. Тук можеш да срещнеш хора, тук можеш да размениш клюки, тук можеш да видиш какво четат и от какво се интересуват хората.

Огромна е залата за вестници и списания. Има какво ли не от цял свят - от руска политическа пропаганда до високоспециализирани медицински списания, днешният сръбски или норвежки вестник.

Десетки зали са като някогашните наши компютърни клубове. Зад компютри с огромни екрани един до друг седят дядо, който си проверява имейла, мустакат чичка, който гледа криминале, и тийнейджър, който си играе на някаква игра.

Най-обширната зала е за компютърен дизайн. Там, освен най-мощните компютри, има картони, цветни листа, ножици - всичко, което ти е нужно, за да сглобиш макет или презентация.

Навсякъде има скенери и принтери. И те са безплатни.

Десетки рафтове са за аудиокниги. Сядаш на някой от стотиците компютри, вкарваш диска и слушаш.

В Швеция, както и в Дания, торентите са забранени. За сметка на това в библиотеката можеш да вземеш какъвто диск си поискаш, а каталогът вероятно включва десетки хиляди заглавия. Десетки хиляди са и филмите за гледане - част от тях на CD, други - в мрежата на библиотеката.

Да притежаваш е лукс, да ползваш е неотменно човешко право, е философията на скандинавците. Всяка книга, всеки диск и всеки филм от библиотеката може да се вземе за вкъщи. Вероятно има изключения за много ценни издания, но и така да е, това е направено дискретно и не нарушава усещането ти, че всичко в градската библиотека е и твое.

Всяка от книгите има чип на задната корица. За да я заемеш, е необходимо само да я чекираш като в супермаркет. Когато я връщаш, отново сам я чекираш и я пускаш на една лента, подобна на тази при скенерите на летището. Нататък лентата си я отвежда до правилната секция.

Трудно е да се каже дали повечето от книгите са на шведски, или на английски. В Швеция, както и в Дания, знаенето на английски (а и на немски) е толкова масово, че всъщност хората не го забелязват, то върви като нещо естествено. Затова книгите на английски, немски, шведски и датски са смесени по рафтовете.

За останалите 60 езика има отделни секции. Тези, от които в библиотеката има по-малко книги, са обединени в ниши по няколко. Българският е заедно с дари, грузински, китайски, хинди, иврит и идиш. Книгите на български са десетина. Най-големите секции, както може да се очаква, са книгите на руски, арабски и сръбски. Разнообразието е главозамайващо - от готварски книги до тежка философия.

Говорихме по-нагоре за арабите, от които толкова се страхувахме, че ще ни претопят, а те взеха, че ни подминаха и отидоха в Швеция. В библиотеката са десетки. Майки, които седят и четат, младежи със слушалки, които слушат музика, тийнейджъри, които си играят на компютър, бебета, които си играят с кубчета в стаите за най-малките. Не по-малко са и чернокожите. Четат. Не изглеждат като да са претопили шведите. В тоя студ и свиреп вятър библиотеката е мястото, където могат да прекарват безплатно часове наред на топло. И те четат, защото всички това правят. Първоначално кой на какъвто език може, а после всички научават шведски.

Библиотеката има зали за деца от всички възрасти. Това е залата за деца от 9 до 13 г. Освен книги, в нея има игри, филми. Огромна част от времето на децата в Малмьо минава в градската библиотека. Тук си уреждат срещите с приятелчетата си да си играят, тук пишат домашните си.

В залата с вестниците и енциклопедиите чувам и българска реч. Обръщам се и се опитвам по лицата да установя кои са българите. Не мога да позная. Всеки четящ човек придобива един замечтан ореол, който замъглява антропологичните му черти, по които иначе лесно на летището или на гарата познаваш кой от коя нация е.

Пътят на емигриралите в България започва на пазара или на гарата. В Швеция започва в библиотеката.

На излизане си обещавам, че ако някога в тази държава точно от мен зависи какво да се построи, ще настоявам да е библиотека като тази в Малмьо.

Постфактум преглеждам коментарите в TripAdvisor за библиотеката. Както очаквам, туристи от всякакви страни охкат и ахкат колко са впечатлени. А един швед им отговаря: "За вас, чуждестранните посетители, библиотеката е добро място да разберете защо ние, шведите, с удоволствие плащаме данъци - защото срещу тях получаваме обратно много повече".

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

6

Prabulgarin

15.01 2019 в 13:55

Тук и ние имаме такива библиотеки, но у нас им казват МОЛове, общо взето е едно и също - място за събиране на млади и стари, разликата е, че от шведските излизаш с изпълнена душа, а от българските с празни джобове.

1082

3

Тинтири-минтири

14.01 2019 в 22:39

В Северна Европа библиотеките са прекрасно място! Най-впечатляващите нови сгради са именно те.

1082

2

Тинтири-минтири

14.01 2019 в 22:36

Ти личен опит ли споделяш?