БГ РОК ХРОНИКА: още 2 страници за историята

Последна промяна на 11 ноември 2018 в 22:36 1625 0

Контрол

Снимка Е.Бр.

Два концерта в петъчната и съботната вечери в София белязаха родната рок сцена с още ентусиазъм, бенефиси и здраво изкарване за посетилите ги. Динозаврите от Второто поколение продължават силно и стилно и никой не мисли да се предава.

Събитията бяха такива, че единствено ми липсваше по-масовото присъствие на днешните млади – но те отдавна свикнаха да живеят в нета и по-трудно можеш да ги изкушиш. От гледна точка на случилото се по различен начин и с различни поводи – някои, все пак, изпуснаха да покажат новите си черни тениски, или да изкуфеят до насита. Не всеки ден се правят юбилейни 35 години на сцена – с много приятели в духа на живия хардрок, на култово за онова време място (ха, залата още не е съборена или превърната в бинго, само столовете не са същите). Следващата вечер в сърцето на Студентски град, други „обичайни заподозрени” отново вдигнаха градусите на макс в четворен лайв и се раздадоха от 20.30 докъм 02.30 в зорите на новия ден. По ред на събитията:

Години преди страната ни да поеме по съответния нов път, Митко Димитров и Росен Литов създават група с евро-атлантическа ориентация. „Атлантик” се пръкват през 1983 г. и действително са сред първите от надигащата се вълна́ в рока след ветераните. С избуяването на „цветята от края на 80-те” и атлантиците взимат участие в редица концерти и фестивали: “За мир под звездите”, “Сребърен Ерос”, “Празника на свободния човек”, “Силата на метъла”, Анти-СПИН концерти и др.
През 1994 г. групата най-после влиза в студио и записва албума “Атлантик”, излязъл през 1996-а. В него са събрани песните, свирени през осемдесетте години. Следват албумите “Последната битка на Шишман”(1998 г.), “Рок баладите на Атлантик”(2000), “Деца на смъртта”(2002), юбилейният “20 години Атлантик”(2003). Имат престижни участия на фестивали в Полша, може би и заради което от 2005-а албумите им са на английски. И са общо точно 10. Готвят и пореден. Новият албум се казва "По пътя към края" и ще излезе или до края на 2018-а, или в началото на 2019 г. Той се посвещава на музикантите, които са свирили в групата през годините и вече се пренесоха на небесната сцена: Иван Г. Лазаров – барабанист (1986, 1989, 2012-2015) и Ивайло Петров-Иваца – бас (2015-2018).

В петък вечерта в култова зала на бившия младежки дом „Лиляна Димитрова” в столицата (днес Културен дом „Средец”) „Атлантик” и приятели отбелязаха рождения си ден пред публика от (преобладаващо) връстници, които обаче – освен блясъка в очите и развети побелели кичета и бради – се радваха и подкрепяха подобаващо всички участници в бенефиса. „Лунапарк”, "Експеримент", "Реванш", „Zombi Bar”, „Total Stone”, „Слейв Пит”, „Еридан” са групите, които забиха празнично, или дадоха свои членове на реюниъна на юбилярите. Беше хубаво и впечатляващо – да се подсети човек, че в „градината на цветята” от мощните рок 80-сет някои имаха късмет повече от други; но всички бяха искрени, жадни за изява и до един бяха натрупали много очаквания в избухналото им творчество.

В съботната вечер се упътихме към примамката в „станцията на удоволствията” в студентското софийско лоно. Условията в „Джой стейшън” са повече от предразполагащи за лайв, купон, пийване, изкуфяване (съжалявам, но да отбележа за подвластните на „порока” – даже се пуши в зимната градина с маси и десетина плазми, за да не изпускаш нищо от сцената). Празничният повод е уж с 5 години по-млад.


По поръчка на ЦК на ДКМС, без горките комсомолци да съзнават каква антикварна ценност за бъдните рок поколения ще оставят в наследство, там някъде в края на 1988-а в работещия още Балкантон се записват – с музикални продуценти като Киро Маричков и Пеци Гюзелев – първите плочи на новите „любителски рок групи”. Така ги наричаха музиколозите, докато философстваха на тема БГ-траш/пънк/уейв, макар по редките им посещения на концерти и фестивали да не издържаха и 3 песни на живо… Датиран от 1988-а излиза винилът от поредицата „БГ Рок” с означение ВТА 12466, в него по една страна си поделят „Контрол” и „Нова генерация”. Достатъчно различни като стил и послания, двете групи бяха орисани да делят сцени в набъбващите като бройка „рок срещи”, „празници на…”, фестивали, панорами. Вече през 89-а е готов пореден винил – ВТА 12536 – където страните са разделени на „Ревю” и Милена (практически, подкрепяна от Триото и Рок-квартета с нейното име: парчетата са по музика и аранжименти на А. Драгнев и текстове на М. Петкова (А1), А. Александров (А2-А4). 30-годишнината от първата БГ Рок-плоча е поводът за четворния лайв в събота вечер.

                 "Нова Генерация", "Абсолютно     Начинаещи", "Контрол" и "Ревю" отново са  на сцената, за да ни радват - както със старите вечни хитове, така и с най-новите парчета от последните им албуми. Така пише в афиша и из нета, но това е самата истина. Започнаха към осем и половина вечерта и разбиха феновете си до 02.30 вече в неделя.

Не съм се правел на рок-критик още когато пускахме всичко, което и както са си го спретнали и някак записали групите в Блек Топа – Черната рок класация за неизлъчвани записи на български език на рок поколението от края на 80-те. С времето все по-уютно усядам в ролята просто на рок хроникьор; в момента имам занимание, което за пореден път ми подсказва горчивата истина – когато няма кой да „сложи” нещо в нета, то престава да съществува в медийната среда. В петък вечерта на „атлантическата” фиеста това им казах на приятелите, близките, феновете на бандите в залата: ако имате спомени и архиви, качвайте ги където можете. Това са парченцата от рок историята ни, които правят картината достоверна и значима. Не очаквайте и сега да коментирам дали имало микрофонии в „Джой” или някой май почнал фалшивичко.
Ще споделя друго. И – който е сбъркал статията с някакви репортажи за едни по-типични за Студентски град празненства – вече трябва да е зарязал четенето.

Откриха „Абсолютно начинаещи”. Сравнявам с участията им пак там преди година-две и в „нощта на динозаврите” („Улица Нов живот” в памет на Митко Воев по-отдавна). Басистката и пеещия кийбордист са развили вярната емоция. Сега ми звучаха доста по-модерно, отколкото мрачно. И още с тях пространството пред сцената се уплътни максимално. Хора с кенчета или стъклени чаши в ръце, припяваха или се поклащаха в транс – поздравяваха се, пляскаха се по ръцете. Дали – понеже бяха дошли, точно те, точно във вечерта на тези банди – знаеха какво ги чака в идните близо 6 часа.

  

Втори бяха „колаборацията” „Нова генерация”. Шегувам се. Защо ги наричам така? Ами, представяте ли си „ония” святи парчета, ледовете, разбивани от 7 човека на сцената! Някои по-нови неща, дарк-импресиите на Митко, променени тук-там аранжименти. Дори да е леко хиперболизиран комплимент, но си помислих това: доайените създадоха днес 2 супергрупи, радват публиката. Ами „цветята от края на 80-те”, щом правят вече 30 и 35-годишни бенефиси, защо да не могат да се превръщат в легенди на своето (и следващото) поколение? „Генерацията” в този си състав ми приличаше на една от супергрупите от в „течението” си.

Сетне забиха „Ревю”. Даката – може и да бъркам, свикнах да е все зад барабаните – вероятно удряше с всички. Неговата вечер! Много мощен! Публиката е в щастлива вакханалия и всички ръце, които не държат питие, са горе. Гюров ги умее тия работи – постройката на участието, парчетата, реда. Да не пропуснеш нищо култово, да подхвърляш риф и глас към Киро Манчев, към Воев, към Милена… Имаше акустични реминисценции, които изкараха и пушещите от зимната градина.

Накрая…, че кои други? Може на някого да липсват Крезо и Гилъна, но „Контрол” с Иван с микрофона са предвидимо… убийствени. Този път с пижама излезе Иван – накрая имаше само няколко малки сухи петна по горнище и долнище. Всички се раздадоха. А отдавна беше станало неделя. Късите панталонки на „Унгареца” направо плачат за благотворителен търг с вещи на рокаджии от края на 80-те. (Впрочем, касичка за благотворителност имаше, и може би някой лев е помогнал за спасяването на едно дете.) Ако не бъркам, (за разлика от онзи в „Армеец”) в този гиг на контрольорите, новите им парчета се приеха без да трепне настроението и еуфорията под сцената. По някое време, най-накрая за лайва, в никакъв случай не младежи по възраст, почти направиха и пого. Браво, Иване! Който търси сравнения значи не е нормален. И баща му също. Нека си реже ноктите на краката и да не слуша. Пък вие четиримата не спирайте да подновявате най-щастливия ден.

Публиката. Обобщено казано, не е важна възрастта, а духът и сърцата под черните тениски. По различни места има различна публика, но достатъчна и за „Ролинг стоунс”, за „Щурците”, „Атлантик”, или „Ревю”. Важни са емоцията и удоволствието, но в социума на изкуството е ценно, когато е жива паметта. Родовата памет за обществата. Роковата памет – за тази музика. И за съобщността и́.


След като издадохме рок антологията за „цветята” с Янев и Доротея, лично на мен много „хартии” ми останаха извадени от шкафа, но неупотребени. Имам нова цел. Младият български рок от годините на Прехода (т.е. същите рокаджии от края на 80-те) – в свидетелствата на родния периодичен печат. Вече съм разлистил и сканирал статии от 40 издания (само в годините 1987/1992-93), готови са над 2200 факсимилета. Знам какво да очаквам от „откритията”, все пак, участвал съм в процеса. А някои подробности ме разочароват отново. Сред над 2000 вече прегледани публикации, примерно само ок.70 са свързани с наши, български музикални класации. 40 обаче касаят и представят Блек Топа. Останалите – микс от фирмени продажби или практически аудиторни пристрастия: това да, това не. В каренце във вестника. Унисон- едиколко си. Магазинчето Грами – толкова-си. Рива Саунд, Лазаров или Джо – колкото-толкова продали. По 2-3 публикации (поредността им стига едва до 6), тъкмо е обявено, че ето-на, започваме чарт! Няколко вестникарски броя и… мълчание. Въпреки че в Балкантон знаеха точно колко от какво се продава. Билборд стартира класацията си на 4 януари 1936 г. Ние до ден днешен нямаме преброяване по продажби. Актуалният "национален" еърплей на ПРОФОН го "броят" испанци. Затова ми се иска да кажа на рок публиката: ако пазите нещо, ако помните нещо, ако искате да не умре с вас – споделяйте го където можете. За да се чете за концерти като тия двата описани тук, след още 30-35 години.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !