30 години „Субдибула”: Жесток купон!

Емил Братанов Последна промяна на 04 май 2015 в 09:41 9138 0

При тях всичко идва някак спонтанно, неподдаващо се на ред и планиране и много „артово”. Преди около 10 години, преди да направят специалния купон за 20-та си годишнина, те обявиха, че работят и върху нови парчета. Даже нещичко бе анонсирано в нарочния сборен юбилеен диск. Появиха се един-два клипа. „София” и “What about us” подсказаха, че ни очаква нещо много по-концептуално, може би не толкова весело като досегашните им намигвания към живота наоколо. И сетне… чак за четвъртвековния им юбилей се разбра, че е готов албумът Personal Things – който сега, (така да се каже) днес, още 5 години по-късно, те пускат за ценители и фенове на сайта си. И с който отбелязват 30-я си рожден ден. Честито, „Субдибула”, без вас роксцената на Второто БГ рок поколение (и изобщо) щеше да е малко по-сива и по-постна.

ХРОНИКАТА

Историята на група Субдибула започва през 1979 г., когато Петър Чухов и Венци Дреников се запознават в казармата. Също оттам е и познанството им с третия член на групата Румен Нанов – Банана. Но още като ученици Венци и Пешо участват в различни групи – първият е барабанист, другият е китарист. Практически, още като войници двамата поставят основите на група "Безкрай". Служейки на Родината, те правят първите си авторски композиции, още от това време са “Тишина" и "История на греха", които по-късно влизат в третия им албум "Жесток купон". Творческият тандем, който ще е в основата на група Субдибула, се уволнява и прави опит да продължат свиренето, като привличат още един китарист, също приятел от ученическите времена и се надяват на още хора, с които начинанието да потръгне. Започват репетиции в читалище "Емил Шекерджийски" в София. Но новите членове искат да свирят по-твърда музика и Петър е принуден да напусне, а с него си тръгва и Венци. (Другият китарист е Росен Дойчинов и по-нататък ще основе Епизод, а нашите двама свирят и пеят по купони и правят песни, които още не знаят, че един ден ще влязат в албум, наречен "Жесток купон".)

През 1984 г. пак събират група. С приятели и познати музиканти започват първите репетиции. До този момент Венци е удрял само барабаните, но започва да свири на клавири, като решава да намерят нов барабанист. Появява се Божидар Тренков. Познават го бегло, с Венци се виждат на улицата и се разбира, че Божо /( той е още ученик) свири на барабани в ученически състав. Бива прослушан на една репетиция на „школската банда”, Дреников го кани и му подарява своите барабани. Дълго време Румен Нанов - Банана е един от най-големите почитатели на Венци и Пешо, навсякъде е с тях и знае целият им репертоар. Така се появява и четвъртия член, зачисляват му бас китарата. Екипът е единодушен: ще се свири авторска музика.

Раждат се първите композиции, между които и инструменталната пиеса “Субтибула“, кръстена така от Венци и поправена за благозвучност от Чухов на “Субдибула“ – име, което по-късно приема и групата. Годината е 1985-а. И докато репетират главно в дома на Дреников с една уредба, стар грамофон и радио за усилватели, плюс акустично пиано, се присъединява и петия член на групата - Венци Янков, току-що приключил с казармата (китара), който остава с тях до началото на 1987 г.

През 1986 г. Субдибула изнасят първите си концерти в залата на УКЕВ-а (това е прочутият в ония години Университетски Клуб за естетическо възпитание, който има театрална зала в мазето на СУ). Свирят най-вече авторски песни, но и някои кавъри. Венци продава двете си пиана за да си купи синтезатор. Тогава някъде председателя на университетския клуб на СУ, Мая Стаменова, се замесва с талантливия младеж Дреников и с групата му и покрай страстното си увлечение по упадъчната рокмузика, урежда ония 20 хил.валутни лева, с които се взима озвучителна и осветителна техника за салона (направо от Пловдивския панаир и за която не минават без съответните поискани обяснения от висшестоящите административни органи). От лятото на 1986 г. групата отново концертира по студентските бригади из цялата страна, започват и участията им в студентските празници, които тогава са в НДК, и Венци с приятелите и съмишлениците си – студенти или не, развива бурна рокоугодна дейност.

В началото на 87-а Венци Янков напуска и групата е принудена да преработи репертоара си. До тогава китаристът е налагал една по-твърда линия на звучене. Чухов поема част от партиите на напусналия китарист, а друга част поема Дреников. Така двамата оформят новия стил - с по мек репертоар, мелодично звучене, повече естествена китара, повече клавири; арт рок.

През 1987 г. Субдибула основават първия рок клуб "113+" в СУ. Там започват да свирят повечето групи от онова време, а домакините периодично изнасят самостоятелни концерти. Идва и първият рок фестивал в Летния театър в София. Но есента вече имат проблем – Божо трябва да отбие военната си служба и се налага да вземат гост-барабанист. Междувременно, съвместно с Българска телевизия по сценарий на Венци и музика на Субдибула се реализира филм за университетския клуб, излъчен зимата на 1987 г. През 1988 г. групата участва в няколко фестивала: Рок Панорамата във Видин им носи две първи места и запознанството с група Клас. Решават да направят шоу-спектакъл “Монолит Мюзик Шоп Шоу“ с участието на всички състави от СУ (а там ги има много: театър, балет, пантомима…). Покрай подготовката му се появява нуждата от записи на песни, които се осъществяват с помощта на Иван Градинаров от Клас в тяхното студио. Тази съвместна работа не само дава тласък на шоуто, но оформя идеята за собствено студио на Субдибул-ци. А Спектакълът се играе до лятото на 89-та с голям успех в София и страната. Успяват да свирят и в Прага.

На всички участия на Субдибула присъства и Димитър Бакалов - Бъки, който дълги години е озвучител на групата. Първоначално, той само присъства на техни купони, след това и на записите като слушател и лека полека започва да взема участие зад пулта.

Спектакълът „Монолит мюзик шоп шоу”, дойде като логично продължение на контактите ни с другите формации – след културните бригади – и влизането на Божо Тренков в казармата (спомня си Венци пред авторите на Рок антологията „Цветя от края на 80-те). Аз специално заминах за Елена, където една седмица работех върху сценария. Игра се няколко години и то не само в салона, но и по бригади и като гостувания в други градове. Самата идея за времето си и за България беше авангардна и целия ВИТИЗ се изреди да ни гледа, както и „кукувците”. Мисля, че на бая хора дадохме бая идеи. През самото шоу минаха много хора и различни формации и на два-три пъти го променяхме и доизграждахме. Представляваше „музикална класация” на уж известни изпълнители, а помежду балет, някой атракцион и най-вече антиреклама. Музиката си беше моя и на Пешо Чухов. Повечето песни след това влязоха в албума „Жесток купон”. Пеехме на живо и тук-там включвахме и по някой жив инструмент. Самите плейбеци ги бяхме сътворили в импровизирано студио при мен на ул. „Янтра”, но повечето - благодарение на Иван Градинаров и Ачо (Ангел Пенчев, група „Клас”), които вече си имаха студио. Така и тръгна връзката между нас. Димитър Бакалов (Бъки) беше водещ. Пътувахме (когато се налагаше) с рейс, отпуснат от СУ и беше много забавно. Дори шофьорът беше наш човек и винаги на разположение (Ицо). От това шоу стартира и Петя Павлова.

Много преди официално да обявим рок клуба, правихме концерти на други групи в салона. Последваха рок вечерите /вечерни лайвове с по две банди, публика колкото щеш, продаваше се алкохол, пушеше се и беше нещо наистина невиждано и немислимо – там в стария театрален салон на УКЕВ-а/. И след това фестивалът, и чак след това рок клуб „113+”, това беше точното име по идея на Мая. Всъщност, толкова бяха местата в салона, но винаги беше препълнено с незнайно колко хора и за това „+”.

За първия Софийски рок фестивал /15 май 1987 г./ на плаката са имената на групите : „Хелиос”, „Апокалипсис”, „Атлас”, „Тротил”, „Фарс”, „Кале”, „Конкурент”, „Ахат”, „Медиум”, „Тестамент”, „Ера”, „Субдибула” и „Соларис”. Последва и вторият фестивал /май 88-а/ и рок клуба.

През 87-а членове и помощници в УКЕВ-а обикалят предварително другите ВУЗ-ове, за да чуят и се запознаят с тамошните рок банди. Резултатът от „селекцията” е по-горе. Година по-рано, подобен „преглед” има в Плевен и там дори варненците от „Д-р Дулитъл” печелят пред „ахатите”. После в Клуба се появява и Людмил Дуков, който активно се забърква с организация и нарастващата „агитка” на рокаджиите. На втория фест на бившата зимна пързалка „Дружба”, на пъпа на столицата и на метри от Синьото кафе, има даже гости от чужбина – група от Украйна и чехите от „Троска”, с които нашите от „Клас” пък съумяват да спретнат съвместно парче (My Girlfriend Is Red Hot което и се записва в „Сити”).

Пълното объркване в българската култура в първата половина на 90-те съвсем откъсва групата от официалния музикален живот, (ще напишат обобщаващо и с горчивина 20 години по-късно Венци и Пешо). А тя още от своето създаване е избягвала парадността на официалната естрада, а по-късно и на новосъздаденото рокдвижение. Невъзможността за сериозни концертни прояви и нежелания за участие на една сцена с хеви-метъл банди и в митинги, слагат край на концертната дейност на Субдибула. Състава се затваря в своето студио. Междувременно рок клуб “113 +“ процъфтява. Субдибула се отказват и от репетиции и напускат салона. Не ходят по фестивали и концерти. Разкъсани между студийната прецизност и концертното шоу, членовете на групата обявяват своето временно разпадане (казва Венци, влизайки между кориците на книгата „Цветя от края на 80-те).

Толкова много насъбран материал и професионални амбиции отлежават край тях, че през това време, някак мимоходом, между проблемите и затварянето им в себе си, те успяват да дадат на публиката и БГ рока по-голямата част от „почти готовите” проекти. Правят втория си спектакъл „Среднощна тайна”, в който участват и момичетата от Чао. Доизпипват и прецеждат от 2-3-годишния материал парчетата за албума си „Бавно”, но го издават с „Унисон” заедно с още един – сборния проект Rock Step One с различни стилово групи, които са записвали и продуцирали сами. До лятото на 91-а вече имат и 4 видеоклипа.

Нататък в темпо на зрели и помъдрели от разочарования и успехи творци, следват албумите „Жълто”, 93, „Жесток купон”, 95; „Абсолютно”; юбилейният – за 20-годишнината им – „Вярно с оригинала” с пресвирени през 2003 г. парчета; разпадания и нови събирания, бенефисните им купони за кръглите годишнини… Продуцират първия „частен компакт-диск” в ДЗУ – на колегата им, приятел, член на групата 1986-97 и „почетен член на групата до ден днешен” Юри Стойков – с електронна музика. Издават детски приказки, фолклор. Както и колегите им от Сити и Графити и рокофициоза сп.Ритъм, имат собствено предаване в Дарик радио. Ако трябва да споменем хората, с които, или за които са работили, ще трябва още един раздел.

Жесток купон /Текст: Венци Дреников/

Свири музика жестока.
мисля малко е висока
жесток купон!
Идват гости нови
всеки за място се бори
жесток купон!
Пет човека упорито пият бира
за миг дори глътката не спира – жесток купон!
Едно гюме се образува
и дори се танцува
жесток купон!
Всеки яко пие
хапва и не крие
жесток купон!
Четирима продължават да пият бира
петият се прехвърля на ракия – жесток купон!
Две мадами се напиха
всичко скрито те откриха
жесток купон!
Момченце младо на земята
спи, поклаща си главата
жесток купон!
Само трима продължават бира да пият
четвъртият в банята го мият – жесток купон!
И балкона е зает
отвътре двойка чака ред
жесток купон!
Едно маце ми се пусна
май ще мога да я хрусна
жесток купон!
Само двама се наливат още с бира.
третият под масата свири на лира – жесток купон!
Прескачам множество тела
намирам външната врата
жесток купон!
За последно се обръщам
не няма да се връщам
жесток купон!
Само един надига своята бира.
Възхищавам му се, няма да го крия – жесток купон!

30 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Персонално-концептуалният албум Personal Things е обявен, че ще излезе до „края на есента” още в обложката на „Вярно с оригинала”, раздаден на гостите на партито за друг един кръгъл рожден ден преди 10 години.

Действително, всички от групата правят каквото си решат по студия и сцени. Раждат се един куп проекти с участието на хора, минали през Субдибула: групи, участия, нови групи, епизодични и по-трайни проекти… А Дреников – веднъж взел дъщеря си и една китара със себе си и тръгнал да пообиколи България – създава идеята и първите парчета за концептуалната реализация на този най-личен и много „артов” албум. Единственият им на английски. Преди няколко дена, в Нощния блок на Албена по „Хр.Ботев”, разказа как „тия неща” просто са изплували в главата му и сетне разбрал, че да ги прави сам, няма да е същото, както – ако е отново с групата. Така се разбрали с Пешо и другите, но с „персоналните неща” са забъркани много-много повече хора, от една рок банда, пък и направила вече 30 години кариера. Подробности за всичко там ще намерите на страницата на Субдибула (точка-ком). Мога само да кажа, че е необикновена смес от акустични и електронни инструменти, нежност и тъга, разбивани в брутален хард; щрайх и чисто пиано, редувани с експресивна „жица”… и нещата от живота на едни интелигентни хора, които са хванали китарите някъде преди края на 80-те, трупали са белези и щастливи мигове, но никога не са изневерили на страстта си.

И най-накрая ни поднасят личните си усещания на помъдрели хлапета, слети великолепно с тези на всеки един от участвалите в проекта. „Персоналните неща” са подредени поотделно в тракове, където различни музиканти и гласове „кроят дрехата” на този празничен бенефис. Но могат да се приемат и като един-единствен глас, тоналност, облик, послание: този на групата. Една супергрупа с един суперпроект, запазила от 30 години странното си име в хрониките на българския рок, където няма чак толкова много като тях.

Честито, приятели и наздраве! Надявам се, че навреме сте започнали специалния албум за 50-годишнината си…

      

ПС. Гостуването на някои субдибулци през юли 2012 г. в нашето тогавашно ОффРоуд Радио напълни с техни парчета цяла Музикална кутия и все още може да се слуша ТУК.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови