Колебаех се дали да си облека сако за концерта. Все пак е концерт на челист и пианист. Все пак е в Античния театър в Пловдив.

Докато седях, загърната в сакото, и разсъждавах за съдбите на древните римляни, седели на същите редове почти две хилядолетия преди мен, сцената се освети в синьо и излязоха двама усмихнати младежи. По кецове и дънки.

Сакото ми се почувства не на място. Но само за няколко секунди, докато не започнаха да свирят. Емоцията на Лука Шулич и Евгени Генчев и насладата, с която свирят на класически инструменти Shallow на Лейди Гага или "Годишните времена" на Вивалди, сля минало, настояще, класика и съвремие в едно прекрасно цяло. 

Музикантите изсвириха няколко филмови композиции, като посветиха на великия Енио Мориконе изпълнението от "Ново кино Парадизо". Нежните аранжименти на познати парчета, както и класики като "Унгарските танци" на Брамс, държаха публиката в очакване в кой стил ще бъде следващото.

Но това, което последва, сякаш не можеше да бъде предвидено (тук вероятно заклетите фенове на бунтаря на челото Шулич сигурно ми се подсмихват).

Мраморните редове, на които са седели древните римляни, станаха свидетел на истински рок концерт на чело и пиано!

Песни на Металика и Линкин парк звучаха като написани за тези два инструмента.

Може би най-голямо вълнение в публиката предизвика "Бохемска рапсодия" на Куин. 

При изпълнението на прероденото парче на AC/DC Thunder не само публиката, но самите музиканти бяха на крака.

Шулич и Генчев предизвикаха емоции, които често жителите и гостите на Пловдив изпитват около Гребната база при гостуването на рок величия като Iron Maiden и Whitesnake.

С два биса словенската половинка на дуото 2 CELLOS и "българският жребец, пловдивският Роки Балбоа", както Шулич нарече Евгени Генчев, направиха удоволствието пълно. 

Вече бях убедена, че сакото ми е точно на място, така, както на място бяха класическите произведения, кецовете на Генчев, вечните песни на Фреди и мраморните редове, на които са седели древните римляни. Защото изглежда изкуството има силата да направи едно пълнокръвно цяло от на пръв поглед еклектична смес от различия.