Амбициозен "прогресив" руши "Иерихонските стени"

Емил Братанов

„Няма стена, която да се опре на силата на музиката” – това е посланието, което избират, когато преди 6 години, се събират и решават да се нарекат „ИЕРИХОН” /изписването е точно такова/. В момента са четирима: Мартина Балджиева, Стоян Бозов, Михаил Русев и Борис Самаринов /първите трима са основателите/ – съставът не е променян поне от края на отишлото си десетилетие.

Дебютният албум „Нов ден” излиза през 2009-та, а сингъла от него „Има ли ден” стои 11 седмици на върха на класацията „Ескалатор” на БНР и остава в Българският Топ 100. Дебютът е впечатляващ – и критици, и фенове ги харесват и отчитат добре поднесения „прогресив”: богат с настроения и интонационни контрапункти, същевременно звучащ някак ненатруфено и свежо. За което – вероятно – освен задължителните кийборди, осезаем принос дава цигулката на Мартина, но и общият ентусиазъм да творят в половината на експресивния „арт”, разбираемо /имат текстове и на български и на английски/, в повечето парчета оптимално кратко – не в емблематичното клише на стила от края на 60-те и 70-те години с необозримо дългите композиции, пълни с медитативни покани и настроения в тъмни тонове.

През 2010 г. са отличени за авторска музика и нова рокгрупа на пловдивския RockOnly!-фестивал. По същото време, още по-престижно се нареждат сред 27-те световни финалисти на Euro Demo конкурса на мрежата My Space. През февруари следваща година участват в Българската песен на Евровизия с парчето Smile от втория им албум и в професионалната подредба на журито са само на едно стъпало под върха. Впрочем, така трудния за стартиращите групи албум след дебютния – „Стъпка през” – е готов и представен в последната четвърт на миналото 10-летие. Следват още участия. От спектакъла си в Центъра за култура и дебат „Червената къща” създават своето концертно DVD.

В края на 2010 г. вашият скромен „дизайнер на Музикални кутии” бе и водещ на годишния концерт-фестивал за нова българска музика на 6-я рожден ден на колегите от професионалния форум „Музикант.орг”. Иерихонците забиха втората вечер, а аз ги гледах за пръв път на живо. Ето впечатленията ми от тогава, отразени в специалната страница на събитието:

„Да не повярваш, че са толкова млади, че са заедно само от 4-5 години. Изведнъж ни постлаха някакво скъпоценно изтъкано килимче с шарки от класическия артрок – смяна на темпо и ритъм, многогласни вокали /три четвърти от групата им пя/, хамонд орган и цигулка и подходящи текстове на два езика. В средата на втората фестивална вечер се озовахме в прохладен оазис с ярко зелена трева и кристална прозрачна бълбукаща вода. Момчета, пазете си момичето – тя притежава толкова енергия и виталност на сцената /не че вие го нямате/, че можете да си позволявате „паузи”, в които да я оставяте сама – нищо няма да липсва.”

Кои са ИЕРИХОН? Мартина е родена в Бургас и започва с музиката още 4-годишна. Завършва СМУ „Проф.Панчо Владигеров” с цигулка и известно време е солист на Бургаския симфоничен оркестър. Лауреат на тамошния конкурс на името на маестрото. Преди да спре в София под библейските стени, трупа опит с групи из Скандинавията. Освен отговорностите с цигулката и клавишните, е и вокал на групата. Стоян /китара и вокали/ е шуменец, който учи в Математическата в Бургас. Така се запознава с някои от иерихонците. Сетне записва „информатика” в СУ, а инспирациите и голямата му тръпка е джазът. Борис е софиянецът. Басистът. До 16-годишна възраст се занимавал със спорт. Намерих едно въодушевено и учудено представяне за него във вестник „Десант” от 2010-та: „Как магистърът по икономика /завършва „Европейска интеграция” в УНСС – бел.моя/ започнал страстно да се занимава с пеене е дълга история. Впечатляващ е и неговият стаж и в хорове, църковни, класически, поп и рок формации. Докато преди година не срещнал останалите” от групата с библейското име. Барабаниста Михаил е другият бургазлия. Той пък е инженер-химик с английска езикова преди това. Преди да понесат йерихонските тръби /разбирай: инструментите и себе си/ в столицата, Мишо е свирил с всички бургаски банди, за които се сетите.

Групата има активно и запомнящо се клубно присъствие, а преди няколко месеца пуснаха и клипа към парчето си „Много”. Дори от това кратко представяне „без звук” трябва да е ясно, че жанровата рамка на само един рокстил е тясна за тях. Но трябва да се чуят. А вече работят по проекта на следващия албум.

Довечера групата гостува в поредната „Музикална кутия” от 19 ч. по OFFRoad Radio!