Няма българин, който да не чака с нетърпение Великден и вкусните козунаци. Някои семейства си ги приготвят сами, други си имат доверени пекарни, откъде ги поръчват предварително.

За жалост, в наши дни химията все повече настъпва на пазара на сладкишите и хлебните продукти и често в готовите козунаци има набухватели, подобрители за брашно и глутен. Причината е по-бързо приготвяне на продукта и по-добър вкус.

Нашите баби не са знаели какво е набухвател. Те са ползвали мая, яйца, брашно и захар и са ги приготвяли с дни. Когато не е имало модерни печки и машини, които да месят, е имало друг начин за приготвяне на тези райски храни. Тъй като маята трудно е реагирала на сладко тесто, бабите ни са залепвали вестници в цялата стая, зареждали са камината с дърва и са слагали канчета с вода. Така са постигали температура от 35-40 градуса и са овлажнявали въздуха. Когато са замесвали тестото, са го биели по няколко пъти с дни, за да стане на конци.

Днес има хиляди рецепти и начини да се приготви „мързелив“ козунак. Но пак има някои тънкости, на които трябва да се обърне внимание.

Ако нямате машина за хляб, която да забърка и бухне тестото вместо вас, можете да използвате един трик – да увиете тестото в няколко плика и да го пуснете на центрофуга в пералнята. Ако имате тази смелост, ще постигнете крехкото тесто на един вкусен козунак.

Всеки козунак има стафиди и ядки в него. Ако искате те да бъдат сочни и меки, можете да използвате следните стъпки – слагате в тиган малко количество коняк; оставяте го да кипне, за да се изпари спиртът и да остане само есенцията; добавяте малко фреш от цитрус; оставяте да поври и добавяте стафидите; махате от котлона и ги захлупвате с капак, за да се задушат.

След тога разстилате готовото тесто, слагате захар, добавяте ядките, навивате го и започвате да го плетете. След като го сложите да се пече, вадите козунака 5 минути преди да стане готов, намазвате го с жълтък и захар и го връщате обратно във фурната, за да добие златния загар на разтопена захар.

Интересен факт: У нас козунакът се е наложил сравнително късно, в периода 1915–1920 г. Дотогава за празника са се месили други хлябове, наричани колак, пармак, кравай. Смята се, че историята на козунака започва в началото на 17 век във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа.

Още по темата

09/04/2017

Общество

Великденският фермерски пазар в София привлече хиляди посетители (снимки)

11/04/2017

Кухня

Как да боядисаме яйца с екопродукти

12/04/2017

Кухня

Красиви великденски яйца с декупаж (стъпка по стъпка)