Пламен Ралчев е специалист по „Международни отношения и международни комуникации”, „Външна политика” и „Европейска политика”, доктор по „Политология”, доцент по „Международни отношения”. Преподавател е в Университета за национално и световно стопанство. За предстоящите местните избори е издигнат от „Движение 21“ за кандидат за кмет на район „Студентски“ и кандидат за общински съветник за София.

Г-н Ралчев, какви са проблемите на район Студентски? Как намирате инфраструктурата на района?

Последните 20 години съм свързан с района, живея и работя в него. Децата ми посещават детска градина и училище тук. Не е трудно да забележиш, че положението е незадоволително. При изграждане на улици, тротоари, бордюри, тревни площи, шахти и т. н. не се следват утвърдени стандарти. Ремонтите се правят набързо от фирми с неясна компетентност, което компрометира и качеството им. Детските площадки продължават да са в сферата на пожеланията. Малкото изградени с европейски средства се оставят без сериозно поддържане и бързо се занемаряват. Транспортът, паркирането и задръстванията са ежедневно страдание за всички.

Студентски град не без основание асоциираме повече със Sin City, отколкото със Smart City. В него няма нищо забранено, което да не можеш да получиш. Това важи за парцели, терени, строителство, забавления, почти всичко. Има и хубави неща в Студентски град, но за съжаление политиката в последно време го превърна от кампус в жилищен квартал с всички произтичащи от това проблеми. Почти не останаха незастроени площи в резултат на безогледна реституция или промяна в статута и собствеността на терените. Улиците в Студентски град се задръстиха от автомобили, вече постоянно има проблеми с трафика, няма паркинги или нормални места за паркиране. Строителството в Студентски град и най-вече създаването на т.нар. временни постройки трябва да бъде ограничено.

Какво трябва конкретно да се промени, за да се подобри районът?

Градският транспорт в район Студентски е слабо развит и вина за това има Столична община, защото Студентски град остана откъснат от метрото. От най-близките метростанции „Г.М. Димитров“ и „Мусагеница“ до Студентски град се стига за повече от половин час ходене пеш. Моето предложение като кандидат-кмет на район Студентски е СО и СКГТ/ Център за градска мобилност да преразгледат транспортната схема в района и да подобрят свързаността на Студентски град посредством метрото с останалите части на София.

В Дървеница и Мусагеница са и единствените общински училища в район Студентски - 8 СОУ и 55 СОУ. Има още 2 частни, разположени тук. Децата, които живеят в Студентски град и ж.к. „Малинова долина“, както и по бул. „Симеоновско шосе“, нямат удобни училища близо до домовете си и пътуват до Дървеница и Мусагеница. Училищните настоятелства са организирали платен частен транспорт за тези ученици, но това е проблем, по който общинската администрация в района не може да си затваря очите и да стои безмълвна. За начина и качеството на управление на двете общински училища в района също може да се дискутира много, тъй като се забелязва тенденция на миграция на ученици след завършване на 7 клас, т.е. тези училища не са атрактивни за ученици след 7 клас.

В Район Студентски има силно търсене на места в детските градини. Проблем за района остава недостигът на поддържани тревни площи и спортни площадки. Състоянието на двата парка също е незадоволително – Парк Студентски е недостатъчно развит, а Парк Въртопа е напълно занемарен и замърсен.

Връзката с метрото и двете метростанции в района – „Г.М. Димитров“ и „Мусагеница“, създават и проблеми на живеещите в „Дървеница“ и „Мусагеница“, най-вече свързани с паркирането около двете метростанции. Живеещите в по-отдалечени райони през седмицата идват с колите си до метростанциите, паркират около тях, тъй като не се изискват такси за паркинг и отиват с метрото на работа. Това създава огромни неудобства за живущите в квартала, които имат проблеми с паркирането на собствените си автомобили на и без това недостатъчната площ. В резултата на това има много нерегламентирани паркинги и неправилно паркирани автомобили.

Тъй като Дървеница и Мусагеница - са сравнително затворени и имат ограничен брой входно-изходни точки, а трафикът през тях сутрин и вечер се засилва, особено ако шофьорите търсят алтернатива на задръстванията по бул. Климент Охридски и Г.М. Димитров, е необходимо отварянето на нови връзки с основните пътни артерии.

Като седнете на кметското кресло, кои са първите най-належащи проблеми, които ще разрешите?

При цялата условност на въпроса бих казал, че най-належащите проблеми, с които бих се заел, са няколко. На първо място бих посочил лошата материално-техническа база на двете общински училища – 8 СОУ и 55 СОУ. По-удобна връзка на Студентски град с метрото чрез метробус линия до станция Г.М. Димитров също е приоритетна задача за намаляване на автомобилния трафик в Студентски град. Като важна задача за мен е и развитието на Парк Студентски като зона за отдих и творчески изяви, както и превръщането му в своеобразен център на района. Бих инициирал и експертна и обществена дискусия за развитие на Парк „Въртопа“.

Много е важно за мен общинската администрация да се ангажира с университетите в Студентски град и да вземе предвид и тяхната визия за развитие на района, тъй като в тези университети е съсредоточен значителен експертен и научен потенциал, който може да допринесе много за развитието на района.

Кажете няколко думи по отношение на най-важните проблеми на столицата?

Проблемите на столицата са многобройни. Най-тревожното е, че липсва визия за развитието на столицата. Ако някой все пак говори за визия, то тя е опростена само до строителството на поредната отсечка на метрото или до поредния ремонтиран булевард. А се изисква разработване на концепция за развитие на столицата за следващите 20-25 години, защото София, освен че расте, вече очевидно старее и няма защо да се залъгваме с това. Много е важно да се промени урбанистичната логика на развитие – не може всичко да е наблъскано в центъра, не може в даден квартал строителството да продължава безкрай. София трябва да се разширява със сателитни селища-квартали навън, а не да се „разширява навътре“. Трябва да се реши накъде ще расте градът, за да може да се планира адекватно и този път градоустройството да е съвременно, а не строителство без канализация като в някои „престижни“ квартали в момента.

Няма категорична статистика за реалния брой живеещи, работещи и учащи в София. При липса на ясни статистически данни всякакви управленски решения са волунтаристични. Големият хаос, който настъпи с регистрацията на населението по постоянен и настоящ адрес, все още изкривява реалните данни за населението на столицата. В София от години живеят хора, чиито постоянен адрес е в провинцията, а те отдавна не живеят там. Същевременно нямат или не са регистрирали настоящ адрес в София. Не е реалистично да се твърди, че София има 1.2 – 1.3 млн. жители, при положение, че само автомобилите, регистрирани от столичния КАТ са повече от 1.2 млн. Т.е. столицата се управлява с гадаене и магии, без ясна преценка за социално-демографските характеристики. Това се отразява негативно както на управлението, така и на обществената сигурност.

Проблемите с бездомните кучета, както и с кучетата на недобросъвестни стопани, продължават да са на дневен ред. Необходимостта от нова институция и регламент за контрол над популациите кучета в София изисква повече решителност и воля за окончателен изход от тази драма. Ако е необходимо, въпросът може да бъде подложен на местен референдум и хората да решат.

Вие сте представител на академичната гилдия. Какви са приоритетите на „Движение 21” в сферата на образованието?

Да, аз конкретно съм представител на академичните среди, но като родител и общественик имам поглед и отношение към цялата образователна система - от предучилищното образование до университета. Връзките между етапите в системата са нарушени в резултат на множеството псевдо-реформи и кръпки "на парче". Имаме една почти тотално компрометирана и колабирала система на средно образование. Естествено, говоря обобщено, на национално ниво. Разбира се, че има отделни изключения, "островчета", училища, учители, запазили духа и усещането за мисия.

Проблемите в образованието се коренят не само и единствено в липсата на финансов ресурс, а преди всичко в липсата на концепция и посока на развитие. За последните 25 години преход от силно регулирана и идеологически контролирана система образованието девалвира в саморазграждаща се система, в която липсва респект към образованието по принцип, към училището като институция и към учителя като ключова фигура в образователния процес. В резултат на това силно спадна мотивацията както на учителите, така и на самите ученици.

В центъра на образователния процес трябва да поставим целите, функционалностите и компетентностите, които трябва да бъдат постигнати от обучаваните. Само тогава образованието ще придобие отново смисъл, не само в системата на средното, но и на висшето образование. Ако от висшето образование няма обратна връзка към средното, или ако от бизнеса няма обратна връзка към системата на средно и висше образование, то практиката на безполезен престой в училища и университети ще продължи да ражда квалифицирано-безполезни кадри и квалифицирани безработни. Акцентът върху личностното развитие и кариерна ориентация в училище и университета трябва да се засили и в това начинание трябва много по-активно да бъдат ангажирани работодателите. Само така може да се повиши и ефективността, и мотивацията в образователния процес.

Още по темата

13/10/2015

Избори

"Движение 21" показа колко е недостъпна София за хора с увреждания (видео)

12/10/2015

Избори

Кандидат-кметът на "Движение 21" в Пловдив Катя Кръстева откри приемна

09/10/2015

Избори

"Движение 21" предлага създаването на общински агенции за инвестиции