Quantcast

Желанието за ръст на дефицита говори за чиновнически подход, милиардите нов заем са лакомия

При предишната криза 7% от работещите бяха принудени да напуснат България, мерките сега трябва да съхранят капацитета - смята бившият финансов министър Любомир Дацов

Александра Маркарян Последна промяна на 07 октомври 2020 в 08:03 5128 0

Любомир Дацов

Любомир Дацов е член на Фискалния съвет и бивш зам. финансов министър, отговарял за бюджета, структурните реформи и координацията на еврофондовете. Бил е член на икономическия и финансов комитет към Съвета на финансовите министри в ЕС. Инициатор и координатор е на въвеждането на програмното бюджетиране в България. Работил е за Министерство на финансите от 1992 до 2009 г. От 2009 г. е консултант по макроикономически, финансови и банкови въпроси. Бил е хоноруван асистент по публични финанси към Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски“. Завършил е УНСС и има редица специализации по макроикономика и бюджетен мениджмънт.

Г-н Дацов, какъв е смисълът от отварянето на вратата за ръст на бюджетния дефицит над 3%?

Мисля, че това не е политическо решение, тъй като е нещо много сериозно, макар и събрано в половин или една страничка. Важно е, защото сборът от всички промени обръща, или поне позволява да бъде обърната, политиката, която последователно е следвана от всички правителства от 1997 г. насам, независимо от спецификите, различията и т. н.

Човек би помислил, че е политическа заявка за промяна на типа на публичните финанси и политиката, която се следва в България, но лично на мен ми се струва, че такава политическа санкция, първо, няма и, второ, e редно тя да бъде получена на избори най-малкото. Няма мандат това да се случи.

Уверен съм, че това е чисто чиновнически подход, решение на администрацията на определен проблем, който се появява пред нея. Колко удачно е решението, което предлагат, за да решат нещо, което не е чак толкова голямо предизвикателство? Самите те казват в обосновката към предложението, че става въпрос за това, че има нужда от фискално пространство заради това, че България евентуално ще има възможности в бъдеще време да ползва не знам какви си средства от не знам какъв си европейски фонд. Ясен е фондът, казвам го, така просто защото в случая нито наименованието на фонда, нито на нещо друго е толкова важно в сравнение с това, което се случва.

Същото решение, copy-paste, беше дискутирано 2006 г. и тогава някои хора в Министерство на финансите предлагаха този модел. Подходът е чисто фискалистки на хора, които, общо взето, смятат, че бюджетът е сам за себе си, а не играе макроикономическа роля.

Много хора употребяват израза "бюджетна политика". Смисълът на бюджетна политика е таргетирането на бюджетното салдо спрямо икономическия цикъл. Да правиш предложение, което разхлабва бюджетната политика и изважда близо възможни 25% от всички разходи извън обхвата на ограниченията за размера на публичния сектор, аз лично не смятам, че това е подход, който МФ, правителството, и политическото ръководство на държавата трябва да одобрят. Просто защото негативите, отварянето на възможностите за спекулация и самият модел, който ще работи, противоречи на всички работещи правила, които съществуват в момента.

Представете си концепция за национален бюджет, който се следи, но който в момента е, да кажем, приблизително в рамките на 34-35% от БВП, европейските фондове се махат от тази колона, дава му се възможност да расте до 40% от БВП, а останалите европейски средства плюс тези, които ще дойдат по Фонда за възстановяване евентуално и т.н., които могат теоретично да стигнат до 8% от БВП на година, стоят извън обхвата на тази регулация. Това ми се струва абсолютно неприемливо, защото бюджетът е инструмент за макроикономическо въздействие и това му е основната функция, освен че през него минават парите и ги преразпределя. Но ти да не можеш да таргетираш достатъчно добре макроикономическите агрегати, оставяйки евросредствата една движеща се част, плаващ пясък в бюджета, който може да е от 4% до 8% от БВП на годишна база?

Да оставим, че поправката, която е предвидена за така нареченото национално правило за бюджетното салдо по националния обхват на консолидираната програма, това беше една измислица – казвам го най-отговорно - която беше направена уж за по-лесна ориентация, когато беше създаден новият Закон за публичните финанси и сега, с много обяснения, се променя от 2 на 3%. И тогава, и сега няма нужда това да бъде правено. Дублирането на два показателя за едно и също нещо с различни обхвати не е добра политика, не работи, не служи за нищо.

Има правило, което таргетира дефицита с европейския обхват на публичните финанси по европейската класификация, така нареченият сектор „Държавно управление“. И едновременно има показател, който определя различен дефицит по тъй наречения национален обхват на консолидираната бюджетна програма. Два показателя за едно и също нещо, само че по различна методология, са абсолютно излишни, още повече, че за целите на съгласуване на икономическите и бюджетните политики в ЕС се ползва този на сектор „Държавно управление“.

Имам възражение и към останалите неща. Какъв е смисълът да даваш възможност за допълнителна гъвкавост за прехвърляне на разходи за неща, които си одобрил целево, но те не се усвояват? Това означава, че самият акт на подготовка за даване на допълнителни средства е несериозен, непреценен, недобре планиран и недобре изпълнен. Тоест ти не решаваш проблема с това, че някой не управлява добре финанси, защото два или три месеца преди това си му дал няколко милиона и разбираш, че той не е подготвен. Това означава, че няма институционален механизъм, който да контролира и управлява разходите. Това е вече много голям въпрос. Публично да си признаеш такова нещо – че ти де факто нямаш контрол върху този процес, а това ти е работата, звучи много... Учуден съм, че на някого му е хрумнало да вкара такива неща.

Институционалната процедура за одобряване на такива разходи ще трябва да бъде внимателно прегледана, начинът на планиране на такива разходи да бъде предвиден, капацитетът на институциите да изпълняват такива разходи да бъде преценен внимателно. Ако нещо трябва да се променя, то не е да можеш едни дадени някъде пари да ги прехвърлиш от един джоб в друг, както ти кефне, защото някой не си е свършил работата. И то става въпрос не за многогодишно планиране, а за нещо, което е в рамките на една текуща година и просто се води допълнителен разход. Хайде, ако е нещо с дълъг хоризонт и не може да се предвиди – живеем в достатъчно динамична среда - тогава има основание. Освен това запазване на определена гъвкавост в бюджета е абсолютно необходимо и разбираемо и в рамките на добрата политика, но да няма скелет едно нещо, да е толкова гъвкаво според мен вече не е разумно.

Как можеше по-умно да се реши този проблем пред администрацията и до какво би ни довело това разхлабване?

Те базират искането за промени в добавката в дефицита по сектор „Държавно управление“ на дерогацията (частична отмяна, в този случай на бюджетните изисквания и допускането на по-големи дефицити), която беше направена от Европейската комисия, заради липса на фискално пространство във високо задлъжнелите държави. Ние, благодарение на политиката, следвана от редица правителства и рязкото намаляване на дълга след 2003 г., нямаме изобщо проблем в тази сфера, имаме достатъчна гъвкавост на бюджета, която се осигурява от ниския дълг. Тоест България не е в ситуацията на някои от държавите в Европейския съюз, за да отива в тази посока. В същото време, разхлабването на политиката отваря пътя за по-високи дългове.

България има достатъчно фискално пространство. Дори в кризата в момента ние запазваме добри параметри на бюджета, било поради възможността да не харчим и ограничения разходен капацитет на администрацията, защото това, което се случва поставя въпроса доколко са работещи системите на управление.

Няма смисъл да бъдат нарушавани критериите, България може да продължи да върви по границата и да спазва критериите за дефицит, които съществуват в момента без дерогация и без това силно да навреди на възможностите да генерира икономически растеж.

Наскоро взехме пет милиарда нов дълг ей тъй, между другото, все едно вземаме пет лева назаем. МФ не обяви, че ги взима, не обясни защо, едно денонощие мълчание. По този повод чух коментари, че се подплатяват изборите. Подозирате ли и вие нещо такова?

В началото и аз това си мислех. Колкото повече се развиват нещата и колкото повече ги разглеждам в дълбочина, смятам, че е чисто чиновническа история. Чиста лакомия.

Лакоми за какво?

Пари. Когато ти не плащаш, а някой друг плаща лихвата, ти е много лесно да ги вземеш, защото била много ниска. Дори самите първоначални планове бяха за по-малко пари. Като видяха, че могат да ги вземат, ги взеха.

Цялата история идва от доверието или недоверието, което изпитваш към определен тип хора, които правят политика и са на такова място. Ако имах доверието в тях, че вземат рационални решения и знаят какво правят, а не вървят по течение, щях да помисля, че водят умишлена политика, връзват си гащите, секюризират риск, по-удобно им е да бъдат гарантирани с кеша. Това си има цена, защото нивото на фискалния резерв беше на 8-9 милиарда, а сега са отишли на 12-13, което е прекалено голямо. Тоест вземането на такъв дълг, и то в размер на 4.5% от БВП, първо, е шокиращо като размер и, второ, ненужно. За следващата година няма никакво основание, с всички неща, които се очертават, дефицитът да бъде раздуван над 1.5% -2%. Един, два процента е пределна стойност на дефицита, която следва да се търси.

2009 г. кризата беше по-друга и имаше чуждестранни инвестиции в огромен размер, те бяха от порядъка на близо 20% от БВП. Сега ниските дисбаланси са проблем, особено в догонваща икономика, защото означават, че потенциалът за растеж е много нисък. От макроикономическа гледна точка отраженията и отклоненията, които се получават при кризата са по-малки, тоест амплитудите са по-малки. Друг е въпросът, че аз лично бих предпочел да имам 10 години 2% повече растеж всяка година и да изгоря например 4%, 5% по време на криза. Тоест нетният ми ефект ще бъде едни 15% плюс. А сега ние изгорихме две години тази година. Но въпреки това малките дисбаланси, ограниченото кредитиране, липсата на чуждестранни инвестиции, относително бавното, ограничено вътрешно потребление – всичко това води то това, че при тази криза отклонението е относително ниско.

Липсата на адекватно обяснение от финансовото министерство за вземането на новия дълг породи съмнения, че тези милиарди са вид подготовка за изборите, чух коментари дори, че са за купуване на изборите. Как мислите Вие?

Извън нещата с пенсионерите засега чакаме да видим какво ще бъде предложено със Закона за държавния бюджет. Тази история с кризата изисква да бъдат структурирани мерки, да бъде направен интегриран план и това трябва да бъде показано следващия месец, заедно с проекта на държавен бюджет за 2021 г.

Не очаквам изненади. С всичките им недостатъци МФ са достатъчно разумни и професионални хора. Освен ако някой не реши да залитне, но това вече не може да го предвидим.

Споменахте пенсионерите. Осигуряването на по 50 лева над пенсиите им всеки месец до края на мандата не изглежда ли като обидна предизборна търговия?

Има рационалност.

Цялостната ми оценка е, че реакцията спрямо кризата от COVID-19 не изглежда добре – позакъсняла, с изместен фокус, проблемен дизайн на повече от мерките. Едва ли е удачно някои от мерките да започнат да се развиват 6 или 7 месеца по-късно. Добре, че малкият бизнес е доста жилав. 

Изискването е да е навременно и добре таргетирано, с лесна процедура, която да отваря широк достъп на хората, които се нуждаят е базово условие.

Помпането на доходите на бюджетните служители и на пенсионерите няма нищо общо с реакцията на COVID-кризата, тъй като това са прослойки, които не са засегнати. Те не са загубили доходи вследствие на кризата. Няма основание да бъдат компенсирани за нещо. Това не може да бъде анти-COVID мярка, но е стандартна антикризисна мярка и смятам, че е добра.

Признавам, че бях доста консервативен, дори 2009 г. имахме силни разправии и аз бях много против вдигането на пенсиите точно в кризисна обстановка. Аналогичното вдигане на пенсии тогава беше силно атакувано от хората, които сега са в правителството. Ако погледнете в пресата какво са писали, да ги питаш сега защо правят същото. Но ако изключим този момент на неудобство, според мен данните показват, че особено по начина, по който в момента се прави - тоест не да се вкарат в базата тези пари, а като добавка, има добър антикризисен ефект. Когато едно нещо е правилно и обосновано и има ефект от него, защо да не се признае? Според мен това е много добър канал за решаване на част от проблемите, които възникват в криза във връзка с потреблението, трансмисията на тези средства към национална икономика и т.н.

„За“ или „против“ замразяване на минималната заплата сте? И такава дискусия се породи.

Това не е никаква дискусия. Всеки, който твърди, че в такава обстановка трябва да вдигнеш минималната заплата, спекулира и е популист. В условията на криза всеки работодател се стреми да замрази доходите, защото няма приходи. Другото, което прави е, да освободи хората, които са ниско квалифицирани и не гарантират основната дейност на фирмата му. И когато ти вдигнеш административно разходите за такъв тип работници, дори някой да се е опитал да запази този работник, ти го принуждаваш да пусне този човек на пазара на труда.

Казват, че мярката 60/40 е копирана от германците. Да, но има някои малки подробности. През 2010 и 2011 г. бюджетната ни политика беше много сгрешена и всъщност в България кризата продължи благодарение на неразбиране какво да се прави. Тогава Германия направи следното: правителство, синдикати и работодатели седнаха и подписаха едно споразумение, за да изгорят дисбаланса, който се беше получил в икономиката. Една маса пари трябва да я изгориш. Или я гориш чрез съкращаване на хора, или намаляваш работната заплата. Действително ефектът от запазването на хората на работа, макар и с малко по-ниски доходи, е правилният избор, защото съхраняваш капацитета.

Нека не забравяме, че близо 180 хил. човека тогава напуснаха България и излязоха от пазара на труда вследствие на 2010-а, 2011-а и 2012 г. Този ефект е около 7% от броя на заетите. Освен, че напуснаха България, защото бяха принудени да си търсят място, така разкъсваш социалните връзки.

Посоката на политиката се смени 2014-а, независимо, че някои хора не искат да го признаят.

Сега, сам по себе си, този акт точно в обратната посока е неразбираем от рационална гледна точка. Нерационално вкарваш политически елемент под лобизма на синдикатите и желанието да им се угоди. Не вярвам в правителството да са големи фенове на това, мисля, че е чисто политическо решение заради натиска, който е оказан от синдикатите, които на върха на популизма изхвърлят по-неквалифицираните работници и по-лошо платените от пазара на труда. Това правят. Нищо друго. Всеки може да седне да обяснява каквото си иска.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !