Разговорът за децата в България винаги е оцветен силно емоционално, политически, социално, правно. В България няма одобрена Стратегия за децата вече 3 години. Няма и спокоен и уравновесен разговор за това каква е ролята на родителите, институциите, гражданските организации за развитието на децата на България. Детската бедност, детската смъртност, ранното отпадане от училище са само част от проблемите. Инициативата „Парламентарна група на децата“ е опит за разговор по темата за децата, част от която са разговорите с популярни личности. Своите мисли по темата споделя писателката и автор на OFFNews Здравка Евтимова.

- Какво е важно да направят бъдещите управляващи за децата?

- В тези наистина напрегнати дни преди изборите, единствено важен и безценен фокус са децата и тяхното бъдеще. Това е дълг на цялото общество, не само на политиците. Ако си представим миналото на България като една много плодородна разорана нива – представена с гордите победи, но и с пропастта на отчаянието, когато българите не са били свободни, то днес всички ние, и още повече хората, които се борят за доверието на гражданите, имаме задължението да засеем семената на бъдещето. Използвайки това благодатно поле на миналото, трябва да отгледаме гордостта на бъдещето. Но е нужно не само да се посеят семена, необходимо е да се полагат грижи да покълнат, да бъдат спасени от плевелите. Това в най-висша степен се отнася за децата – те са бъдещето, те са общият наш полет към доброто, те са двигател на нашите мисли, те са в основата на нашия стремеж да съхраним света, те са смисъла на живота в най-висока степен. Това важи за всеки човек, който е родител и който не е, но мисли за бъдещето на света. Затова, независимо от коя партия са представителите и какви идеи споделят, те са призвани да мислят за бъдещето, а най-вярното, истинското и обичаното лице на бъдещето са децата.

Това, което трябва да направят на първо място, е да гарантират физическото здраве на малките. Как? Като човек, който има три деца и пет внучета, зная, че трябва да се създаде стройна система от средства за медицински грижи, проследяване на децата, ваксиниране…

На второ място е много важно политическите сили, независимо каква кауза защитават, да осигурят детски надбавки за всички деца, независимо от дохода на родителите. Това би гарантирало увереност у всеки гражданин, че всяко дете има безценна стойност.

Необходимо е също да се създадат достатъчно брой детски заведения – ясли, градини – зная, че имаме учители, които са подготвени да се грижат за децата и го правят с чувство на отговорност и обич. Познавам такива, била съм свидетел как деца от първа група казват на учителката „мамо“.

Добре би било управляващите да се замислят за модерни технически средства за детските градини, за да има възможност всяко дете да работи активно с тях.

В детските градини трябва да има повече време за игри на открито, а навън да бъдат инсталирани катерушки и люлки. Играта оформя детските характери, прави малчуганите смели и изобретателни, най-вече така се открива талантът на всяко дете – едно тича, друго рисува – и точно тази способност, проявена в най-ранното детство, трябва да се поощрява. Хубаво е да има конкурси в рамките на детските градини, да има представления, куклени театри да гостуват в детската градина със свои постановки. Така и децата, и родителите, ще бъдат окрилени. Няма по-голяма награда от една детска усмивка и очи, които греят.

Важно е да се дава път на младите хора, които завършват предучилищна педагогика. Те са нетърпеливи и изпълнени със стремеж да приложат последните нововъведения в избраното от тях поприще. Добре би било да се създадат контакти с детски градини в други страни и да се следва техния опит – например в Германия да станеш учител е много трудно, защото именно учителите се грижат за най-ценното – нашите деца – те преминават тежки изпити, обучават се допълнително, имат продължителни стажове и практики. В България трудът на учителките е изпълнен с предизвикателства – големи групи, една учителка и една помощничка, която обикновено мие и почиства. Представете си как ще наблюдава с обич 28 деца – трябва да се намали броят на дечицата в групата. Всичко, казано по-горе, може да бъде изразено с точни финансови параметри, струва високи инвестиции, но затова пък имаме управленци, които трябва да положат максимални усилия – да се намерят възможности учителите да отделят внимание на всяко дете. Всеки родител би искал детето да бъде забелязано и оценено.

- Какво най-много липсва на децата в България?

Едно от нещата, които липсват, са финансите – родителите нямат достатъчно средства.

След това идва друг голям и болезнен проблем – малкото свободно време на родителите – те могат да прекарват с децата буквално броени минути. Родителят работи, често пътува дълго до работа, връща се уморен след 8–9 часа, през деня е преодолявал трудности, изпълнявал е сложни задачи, с някои проблеми не се е справил, умът му е зает с това да плати сметките. Често работи на две и дори на три работи, за да има вкъщи здравословна храна.

А Карл Юнг, бащата на аналитичната психология, отбелязва – ако едно дете не е почувствало достатъчно обич от родителите си, как, когато само стане родител, би могло да даде обич и нежност, след като не е имало пример в семейството. В стремежа си да осигурим хляб, топлина, ние крадем от минутите общуване, които са безценни, най-важни. Осъзнавам, че е трудно да се постигне баланс между стремежа всичко вкъщи да е почистено, светло, топло, хладилникът да е пълен, и в същото време да намираме време да прегърнем детето, да рисуваме с него, да му покажем как се пише, да чуем стихче – моментите на усмивките с децата са безценно съкровище, съкровището на добротата.

- Един от споровете в обществото е трябва ли да се забрани телесното наказание, какво е Вашето мнение?

- Нека отново цитирам Юнг – той казва „обратното на любовта е не омразата, а властта“. В такъв аспект, когато човек се стреми да властва, да налага, да принуждава отделен човек или цяла човешка общност, той затваря пътя на развитие не само на тази общност, но и на самия себе си. Стремейки се да властваш и да се налагаш, ти загубваш вселената, която представлява другият човек – а малкият човек – детето – е вселена, която съсредоточава много красота, възможности, копнежи.

- А какво най-много липсва на нас като родители?

- Най-много ни липсва време. Родителите ходим на работа, заети сме в изключителна степен. Трябва да работим, за да осигурим хляба, здравето, добро образование за децата си. Може би е добре да се помисли за малки училищни автобуси, които да минават по предварително посочени адреси, да приемат малчуганите и да ги закарват до училище или до детската градина. Много е трудно, с оглед крайно ограниченото време, родителите да водят и прибират малките си дъщери и синове до учебните заведения. Цялото семейство прави график кой ги води, кой ги взима в края на напрегнатия работен ден, ще се налага ли децата да останат в градината до шест часа следобед.

- На какво е важно да учим децата?

- Важно е да вложим в малкото дете доброта – тя ще расте заедно с него.

Ще разкажа една интересна притча – един баща бил много зает, тичал непрекъснато по работа, но купувал всичко на детето, заобикалял го с лукс, то се изучило, станало влиятелна фигура с власт и позиция. Минало време и синът казал на своя шофьор: „Доведи баща ми, нека със собствените си очи види какъв човек съм станал аз.“ Отишъл шофьорът, взел бащата с луксозна кола, закарал го при момчето. Синът казал: „Ето, тате, даде си парите и аз станах голям човек.“ Бащата отговорил: „Сине, да, ти си станал голям, но едва ли си станал човек, защото истинският човек не праща шофьор да докара баща му, а сам отива да го види.“ Не парите и луксът създават мечтите и копнежът да дадем нещо на света, да помогнем на болните да оздравеят, за създадем нов мощен двигател, свръх- бърз компютър . Най-важно е да не поставяме на първо място банковата сметка и детето да привикне, че единствено парите и охолството имат значение. Онова, докосващо ни най-дълбоко и жизнено важно, е духовната сметка в сърцето, която ще открием в мислите и чувствата на малкия човек – сметката на добротата и състраданието.

- В какво трябва да възпитават обществото и политиците?

- Много вредят и пречат явления като неграмотност, доносничество, раболепие. Така например, взети нечестно изпити и дипломи увеличават територията на неграмотността – вместо да израсне като човек с качества, индивидът остава неграмотен, сам лишил себе си от умения, навици и знания да променя ежедневието към достойнство и справедливост. Какви пътища са открити пред неграмотния – да се отдаде на раболепие и нагаждачество, защото не притежава необходимите качества да се пребори. Да, раболепния може да използваш днес, но той утре ще предаде тебе. Той не знае, не умее, лишен е от воля, постоянство, сам е стъпкал и унищожил таланта си, без да осъзнава, че това е най-безценният капитал за всеки човек.

Другият път на развитие пред неграмотния е доносничеството. Човекът, по собствена воля лишил себе си от знания, е неспособен да се бори. Умее единствено да очерня и злослови. Обществото трябва от най-ранна възраст да възпитава младостта в дух на кураж, достойно поведение и отстояване на собствената, аргументирана позиция. А политиците чрез действията си следва ежедневно да вдъхват увереност, че хората, които могат и знаят, са свободни и тъкмо те ще бъдат успешни.

- Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата?

- Възможно е и е абсолютно задължително – ако не се обединят за децата, за бъдещето, то те не са никакви политически „сили“. Ако не го направят, ще изгубят не само влиянието върху избирателите, но и значението си за бъдещето на България, а те съществуват в името на това бъдеще.

*Интервюто със Здравка Евтимова e взето по повод кампанията на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“.