Проф. Белоев: В Съвета на ректорите обсъждахме предложение за обединяване на три ВУЗ-а

Поискахме запазване на самостоятелността им и очакваме министърът да даде разяснение за намеренията си, казва ректорът на Русенския университет

Александра Маркарян Последна промяна на 04 февруари 2022 в 12:59 5712 0

Снимка https://www.dunavmost.com/

Разговаряме с ректора на Русенския университет проф. Христо Белоев за намерението на министъра на образованието и науката да осъществи обединения на държавни университети, потвърдено след публикация в OFFNews. От МОН не коментират конкретно за кои висши училища става въпрос, но отричат, че 38-те държавни висши училища ще се намалят до 16.

Готви се голямо окрупняване на университети у нас: намаляват държавните от 38 на 16

Проф. Белоев, какво е становището Ви за намерението на министъра на образованието акад. Николай Денков да обединява държавни висши училища?

Изненадани сме от предложението, което е публикувано (бел. ред. в OFFNews, от страна на МОН на този етап не е публикуван проект). По-късно имаше позиция от министерството, че ще има допълнително разяснение и намеренията не са така, както са представени. Надявам се да има някаква яснота по този въпрос.

Имахме заседание на Управителния съвет на Съвета на ректорите в края на януари и насрочихме заседание на Съвет на ректорите на 22 февруари, където очакваме министърът да даде разяснение по този въпрос. Тогава обсъждахме само едно предложение за създаване на обединение между три малки университета от София. В предложението, което видяхме в OFFNews има съвсем, съвсем други неща.

Ако коментирам това, което е изнесено, не намирам смисъл в създаването на мега структури и на национални университети - икономически, медицински, технически, не намирам логика.

МОН: Обмисляме варианти за обединяване, но не и намаляване на държавните висши училища от 38 на 16

Относно Русенския университет, който е поставен с трите технически университета - в София, Габрово и Варна, ако наистина ще се правят мега структура или университетска мрежа, мястото му не е точно сред техническите университети, тъй като техническите специалности са по-малко от останалите, под 50%. Ние имаме четири инженерни факултета, освен това имаме бизнес мениджмънт, природни науки и образование, здравен факултет, юридически факултет, три филиала, над 8000 студенти, 23 професионални направления и може би отговаряме в пълния смисъл на думата "университет".

Относно създаването на мега структури. Стратегията за развитие на висшето образование визира създаването на някакви консорциуми, обединения, мрежи. И в момента се създават университетски мрежи, има и европейски университетски мрежи. Ние в момента кандидатстваме за една такава мрежа. По проекти работим с различни университети. Има проект, в който работим с медицински университет, има друг с УНСС. Има други проекти, в които работим с техническите университети, национални програми, в които работим с Тракийския университет и с Аграрния университет. Тоест така или иначе се създават мрежи и е добре да се създават и да се споделят ресурси - лабораторни бази и човешки ресурси - за провеждане на съвместни обучения. Но тези мрежи трябва да гарантират самостоятелността на всеки един университет, както неговата автономия, така и юридическата му самостоятелност. Защото едно механично обединение, сливане и създаване на мега структура, няма да реши въпросите, които желаем или целите, които сме си поставили по никакъв начин.

Първи коментари на ректорите за сливането на университетите

Виждам решение на въпроса именно в създаването на университетски мрежи или консорциуми, което сега се прави и би следвало да се стимулира и занапред. Точно по този начин да се извършва, точно по този начин да се осъществи, без да се посяга на академичната автономия, защото всеки университет - нямам предвид само Русенския - си има своя история, в годините е градил всичко, което към момента представлява, създавани са много контакти, има много договорни отношения с работодатели, свързани с провеждане на практики, стажове на студенти, с реализация на кадри, с участието на бизнеса в обучението на студенти. Всеки университет си има своята история, дори и да е малък.

Кои са трите малки софийски висши училища, чието обединяване сте обсъждали?

Поставен беше въпросът за обединяване и реакция от един от университетите. За Минно-геоложкия, Лесотехническия и ХТМУ. Те са малки университети наистина, но на Управителен съвет нашето становище беше, че може да се създават обединения или мрежи, но да се запази самостоятелността на университетите, а не създаване на една нова структура. Очакваме на 22-ри министърът на образованието да даде малко повече разяснения по този въпрос и ако има някакви предложения, ние да ги дискутираме. Би следвало да достигнем до някои решения общо и те да бъдат взети с убеждение, че ако се направи промяна в определена посока, тя ще бъде от полза за съответните структури и за развитието на висшето образование.

Има към какво да се стремим. Има неща, които трябва да бъдат подобрявани, но според мен не е начинът с механично сливане на университетите, което нищо няма да допринесе, нищо добро няма да се случи.

Красимир Вълчев: Правилната формула е алианси на университети, а не заличаването им

Казахте, че мястото на Русенския университет не е там, където е поставен в схемата, която публикувахме. На този етап не се коментира официално от МОН по същество, а само със съобщението, че се обмислят обединения на висши училища, но че държавните няма да се намалят от 38 на 16. Ако се прави някакъв тип обединение, къде е мястото ви и необходимо ли е изобщо да бъдете обединявани?

В схемата виждаме поставени самостоятелни университети и други обединени структури. Русенският университет по-скоро би следвало да е самостоятелен, ако има някакви обединения, защото ние покриваме освен Русенска област с филиалите си и Разградска, Силистренска и Видинска област, една голяма територия. С техническите специалности, които имаме, в региона на Северна България, нито Великотърновският, нито Шуменският, нито Медицинският в Плевен или пък свищовската академия имат технически специалности, за да могат да гарантират развитието на тези региони.

Повече факултети от нас имат само Софийският и Пловдивският университет. Университетът ни е един от големите в България и покрива голяма територия.

Защо според Вас подходът на министерството е такъв: намерения за големи промени да се обсъждат не публично?

Ако наистина това са намеренията, подходът не е този. Подходът не е този, а би следвало да се обсъдят всички тези въпроси, да се види какви са плюсовете и какво ще постигнем с такова обединение. Към момента трудно може да си дадем отговор какво добро ще се получи и дали въобще ще има някаква полза от такива обединения.

Ако говорим за университети, би следвало да има някакви условия, на които да отговарят те - брой студенти, брой професионални направления като минимум, за да бъдат университети. Ако те са по-малки структури, могат да бъдат по-тясно специализирани, профилирани висши училища. И също може да се постави изискване при колко студенти - тук говоря за по-малките - да се търсят възможности за сливане, за създаване на по-големи структури. Тоест трябва да има много ясно очертан подход, който да бъде общоприет и да се следва. Но механично, ако това е вярно - тъй като го подлагам на съмнение - не е добре. Особено за образованието би следвало да се обсъждат въпросите. Ако се правят промени, в никакъв случай те не трябва да бъдат резки, революционни, а трябва всичко да бъде обмислено и направено с конкретни стъпки, за да се изпълнят конкретни цели. Тоест трябва да сме убедени, че дадена промяна ще доведе до нещо по-добро.

През последните дни OFFNews търси ректорите на трите цитирани университета.

Позицията на ректора на Лесотехническия университет чл. кор. проф. д.н. Иван Илиев вижте тук.

Редакцията ни остава отворена за позициите на Минно-геоложкия университет и на Химикотехнологичния и металургичен университет.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови