Космически градове, контакт с НЛО и download на съзнанието: сериозно за бъдещето

Последна промяна на 29 юли 2014 в 07:00 6177 0

Д-р Мариана Тодорова на конгреса в Орландо.

Бъдещето, предсказано със средствата на науката – това е футурологията. Стотици учени по света, включително нобелови лауреати и номинирани за Нобелова награда, работят върху избистрянето на тенденциите, които ще властват през следващите десетилетия и столетия в живота на Земята. Прогнозите им се простират от геополитиката и бъдещето на религиите до усъвършенстването на човешкото тяло и интелект с помощта на технологиите, контакта с извънземни цивилизации и новите енергийни ресурси.

Един от тези учени е българката д-р Мариана Тодорова, която преди дни се върна от конгрес на World Future Society в Орландо, САЩ. Пред световния форум на футуролозите тя представи своя метод за предсказване на бъдещето чрез анализиране на влиянието на контрафактите (слухове, хипотези) върху действителността.

Д-р Тодорова работи в Института за изследване на обществата и знанието на БАН, специализирала е в Китайската академия за управление, Държавния департамент на САЩ, Harvard Kennedy School of Government и Outsights Think Tank. С нея разговаряме съвсем сериозно за появата на киборги, прехвърлянето на човешкото съзнание във виртуална реалност и създаването на човешки колонии в Космоса.

Какви са прогнозите за бъдещето на човешкото тяло и човешкия интелект?

Прогнозите са в няколко посоки – усъвършенстване и разширяване на възможностите на човешкото тяло и интелект, което се обобщава чрез концепцията за “posthumanist” (стадият отвъд хуманоидното) и достигане на вечността, безсмъртието -„transhumanist”. От множеството дискусии по темата, мога да направя извода, че няма да има само една същност и един вид „постчовеци”, както и единствен път за достигане на безсмъртието.

Вече съществува практиката в различни части от човешкото тяло да се имплантират чипове с различни цели. Има успешни медицински решения за борба с болестта Паркиносн, именно чрез вграждане на чип в мозъка. Както е известно той е и информационен носител, на който съответно може да се зарежда - „upload”, информация, но и да се сваля -„download”, такава. Това ще бъде една от възможностите за разширяване на капацитета на човешкото съзнание чрез директно „наливане на информация”. Процесът хипотетично може да се развива и в другата посока, тоест цялото съзнание да бъде „свалено” във виртуална среда и да „заживее” вечно в нея. Това е вид постигане на безсмъртие.

Друг начин за постигане на безсмъртието е чрез усъвършенстване на сега съществуващите биологични тела или чрез създаване на роботи или аватари (наша, изцяло аналогична 3D виртуална същност), в които да бъде „заредено и прехвърлено” съзнанието ни.

В този аспект бих казала, че и „самозараждането” на изкуствен интелект също е хипотетична възможност. От всички интелигентни системи, създадени да ни служат и улесняват живота, в определен момент на критична комбинация от информация може да се развие друг тип, извън човешката природа, интелект.

Тук можем да отправим множество въпроси от етично естество. Ще има ли конкуренция, битка между представителите на „изкуствения” и „естествения“ интелект. Ще имат ли всички хора достъп до тези технологии, така, че да не се допусне някои да имат непреодолимо предимство спрямо останалите, което от своя страна би задълбочило неравенството? Ще може ли да предпазим „собствеността си” върху уникалната си същност, знание, идеи и пр.? Ще бъдем ли изложени на своеобразна манипулация? Трябва ли да спрем постиженията на науката, защото имаме страх и очакване за развитие само на негативното и др.?

Британският учен Кевин Уоруик, с който се запознах през 2009 г. в Лондон, беше правил подобен експеримент със себе си и съпругата си. И двамата бяха имплантирали чипове в ръцете си, за да осъществяват своеобразна комуникация от далечни разстояния само чрез чиповете. Експериментът беше завършил с извода, че и двамата усещат, когато другият поиска да „предаде” информация. Тоест, човешкият мозък, а и физика като цяло, имат много по-голям капацитет от използвания сега и могат да доразвият нов тип сетива. Бих заключила, че по-важно е не да се спира изкуствено прогресът на науката, а да се обучава в етичен аспект човечеството и да се повишава неговото знание и съзнание за това кои са допустимите граници.

Кога и как ще стане възможен животът извън Земята?

От аргументите, които чух, бих могла да кажа, че това ще стане сравнително скоро, в хоризонт от около 20-30 години. Дори да пренебрегнем хипотезата за многократното удължаване на човешкия живот и достигането на безсмъртието, то много скоро населението на Земята ще бъде 10 млрд. Това предполага, че, освен ако не се сътворят революционни решения, би имало проблем не само за изхранването, но и за териториалното разположение на хората, които не биха могли да разширяват до безкрай „цивилизоването” на планетата, за да не доведат не само до разрушаването на биологичните и екологични й системи, но и на нея като цяло.

Според мен доста по-реалистично е да се създадат космически градове около орбитата на Земята и да се „облагородява” това пространство, отколкото да се търси алтернатива на Луната или Марс. Вече има изградено „ноу-хау” от космическите станции, които включително отглеждат храна. България също е сред производителите на специализирани висококалорични, но малообемни храни. Проблемите биха били не толкова за физическото оцеляване колкото до осъзнаването на хората като такива в една коренно различна среда. Хората до голяма степен осмислят себе си чрез контакта с природата, околната среда, взаимоотношенията и познанието, което отново е планетоцентрично. Какво би било знанието, преподавано в Космоса от тази гледна точка и съзнанието на човека, роден в тази среда?

Разбира се и физически проблеми биха възникнали, когато човек живее в Космоса-изтъняване на костите, промяна в кръвното налягане, редица други промени, които биха били следствие на липсата на гравитация. Тоест, биха се появили нов тип медицина, образование. А какви биха били професиите и паричните единици в тази среда? Биха ли имали все още корелационни отношения със земните системи? Прекалено много въпроси предстоят да бъдат решавани и една от ролите на футурологията е именно в това - да ги повдигне на дневен ред и да търси техните решения.

Кои са най-смелите и най-песимистичните прогнози за контактите с НЛО?

Контактите с НЛО се предвиждат за съвсем обозримо бъдеще - близките 10 - 20 години. Като хора, трябва специално да обърнем внимание на склонността ни повече да вярваме и очакваме негативно развитие на определена ситуация - „negativity bias”. Също така, трябва да имаме предвид, че в очакванията си от контакта с извънземни ние сме обременени от нашите собствени катастрофични представи - всички Холивудски сюжети, за това. Разбира се, ние не можем да знаем доколко категориите „добро” и „зло” на извънземните цивилизации са същите като нашите, но можем като човечество да се подготвим за всякакви сценарии и да помислим върху измеренията на бъдещите комуникация и взаимодействие.

Ще се променят ли политическите системи и идеологии? Демокрация или авторитаризъм – какво ще доминира?

Определено мога да кажа, че промени ще има. Повечето от процесите, водещи към промяна, вече са стартирали. На базата на различни параметри като БВП, дълг, демографски статус, държавни резерви, инвестиции в наука и образование, както и добив на суровини и най-вече енергийна (не)зависимост, може да смятаме, че светът вече няма да бъде моноцентричен - с една доминираща суперсила, а полицентричен - с множество по-малки суперсили.

Комплексът от взаимодействие на споменатите по-горе фактори показва какво би било бъдещето на суперсилите и регионите по света. Но в кратък формат трудно бих обяснила аргументирано промените. Като цяло, се предвижда отслабване на ролята на националната държава и обособяването на огромни мегаполиси и мощни мегарегиони. По-слабата държава предполага възникването на хаотични процеси, които компрометират схващането на демокрацията като обществената организация. Паралелно с това в световен мащаб нараства неравенството. 138 от най-богатите хора в света притежават повече богатство от 3,5 млрд. Проучвания в над 100 страни по света показват, че над 70% от хората в тях смятат системата за несправедлива и неработеща. Това частично обяснява защо през последното десетилетие по света е имало повече протести от всички случили се протести в историята на човечеството. Всички тези явления ни казват, че можем да очакваме нарастването на популизма, национализма (като реакция на отслабването на националната държава) и ксенофобията (заради глобализацията, миграцията, включително и климатичната такава). В тази картина ще бъде много важно как се комуникира със средната класа. На конференцията в Орландо се дискутираше, че ако тя бъде приобщена към управлението на държавата, то бихме избегнали разгарянето на мащабни социални революции. В Китай подобна стратегия е в ход, в Индия - не. Двете държави биха могли да се наблюдават в сравнителна перспектива - какво ще се случи.

Кризата на представителността на демокрацията е мотив, поради който смятам, че в световен мащаб може да се тръгне в посока на съвременна и по-мека форма на авторитаризъм, който ще създава усещането за ясни правила.

Каква ще е ролята на религията?

Бъдещето на религията може да открием в един сложен философски сбор от най-добрите практики на всички сега съществуващите религии. Глобализира се човечеството, логично е да се приеме, че това ще се случи и с религиите. И сега се наблюдава как източноправославни християни практикуват будистка медитация, а цял свят празнува Свети Валентин. 

Религията се наблюдава с интерес и по друга причина - в нея се съдържат представите за утопичното или антиутопичното бъдеще – какви са позитивните и негативните очаквания на хората в религиозен аспект.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !