Г-н Калфин, в началото на май в блога си коментирахте намерението на МВР да следи данните в интернет. Тогава казахте, че случаят Ви напомня на АКТА-2. Кажете нещо повече за това.

Точно така е. Това съобщение се промъкна покрай едно решение на МС, който до 2020 г. ще похарчи 380 млн. допълнително за електронното правителство. Според мен вече тази тема стана смехотворна. Ние трябва да имаме електронно правителство и то не през 2020 г., а това трябваше да се случи отдавна. Това се превръща в една тема, в която единствено се наливат пари, а резултатът е минимален.

Но покрай това нещо се чу, че в ДАНС щяло да се формира звено за киберсигурност, което 24 часа дневно, седем дни в седмицата, ако му се подаде сигнал, ще може да реагира, да се намеси и да види откъде идва атаката.

Това не е полицейска функция. Това е точно възможността, която искаше АКТА – полицията да следи трафика в интернет и съдържанието му. Сега винаги могат да си намерят разни анонимни сигнали, които са им дали, за извинение и да отварят на всеки пощата и трафика. Функциите, които трябва да се изпълняват по сигурността на интернет и мрежата, вместо в МВР, във всички европейски страни са в едно специално звено, което се казва Екип за бързо действие при компютърни ситуации. Тези екипи имат сътрудничество в Европа, има една агенция за интернет-сигурност, която се занимава с тях. Това е абсолютно изведено извън полицейските функции на държавите, така че е много притеснително, че правителството е позволило на министър Йовчев да следи трафика по различни сигнали.

Това не е допустимо и абсолютно противоречие и на европейската практика, и на логиката, с която отхвърлихме АКТА.

Какво смятате за случая, при който писмото на Иво Прокопиев изтече в интернет?

Това е същото нещо, както преди време от мейла на г-жа Илияна Йотова бяха изтекли указания към тролове в интернет. Ровенето в пощи и ваденето на информация е нещо, което е недопустимо, независимо какво пише в тази информация.

Аз нито мога да одобря използването на тролове, които да замърсяват интернет средата и нормалната дискусия, нито – не съм чел на г-н Прокопиев мейла, нито инструкциите към неговите медии.

Проблемът е по какъв начин и кой следи пощите. Кой отваря пощите, вади информация оттам и я пуска предизборно по различни медии.

Смятате ли, че има нужда от законодателни промени, за да се предотврати това незаконно изтичане на информация?

Задължителни са, ако трябва, дори допълнителни законодателни промени, макар че и в момента тези нарушения – влизане в лична поща, следене на трафика в интернет, са абсолютно недопустими.

Аз бих бил голям привърженик на това да се въведат още по-големи наказания, включително и криминализиране за тези, които го правят. Надявам се да не го прави и държавата зад такива благовидни поводи, какъвто е интернет сигурността.

Отново казвам – не е работа на полицията да се занимава със сигурността на мрежите в интернет. Нейна задача е да се заминава с престъпленията.

От АБВ неведнъж сте заявявали, че медийната група на Делян Пеевски се използва като политически инструмент. Смятате ли, че тази тенденция се е прехвърлила и в интернет, а не само в печатните издания?

Поне виждам опити. Ако има някакво свободно пространство, това е в интернет и социалните мрежи, макар и силно замърсено от тролове, от хакерство, от следене на трафик и т. н.

Но ако някой си мисли, че може да сложи интернет под свой контрол, трябва да му напомня какво се случи в страни като Иран, например. Или в страни в Северна Африка, в които имаше протести на хората по улиците.

Всеки, който се опита да затвори интернет, да затвори Twitter – това и в Турция се случи, да затвори YouTube, си счупи главата. Така че всички тези опити за контрол върху интернет в България ще дадат основание на всички нормално мислещи хора да реагират срещу правителството и това, което то прави. И срещу медийните олигарси и опита им да завладеят малкото медийно пространство, каквото е интернет.

В началото на май „Фрийдъм Хаус“ нареди България на 78-о в света в класацията за свобода на медиите. Това е с позиция по-ниско, в сравнение с миналата година. Как гледа на това Европейската комисия, какво смята Европа за медийната ситуация у нас?

Очевидно е, че в България има тежък проблем с медиите. Той е в две измерения най-малко. Едното е, че собственици на медии много често са хора, които имат съвсем различен бизнес и използват медиите за подпомагане на другия си бизнес. И второто е икономическата криза, в която има криза и за рекламния пазар, и за изкупуване на медии. Тогава всеки, който има възможност да налее средства в медиите, играе основна роля.

Това се отнася и до публичните средства. Включително аз съм говорил с комисар Крус за регистър на медиите, които ползват средства от еврофондовете. Няколко скандала имаше при предишното правителство с това. Но все още това, което се прави в България, е малко. И виждаме какъв е резултатът.

Парадоксалното нещо, което се случва обаче, е, че като ръководител на делегацията на социалистите в ЕП ние протестирахме много енергично срещу това нещо в предишния парламент.

Сега, като че ли, ръководството на БСП го прие. Изведнъж тези същите собственици на медии станаха много добри, много позитивни и на тях се разчита в предизборна кампания.

Властта предложи на медиите сами да си изготвят закон, който да регулира работата им. Вие как гледате на това предложение?

Смятам това предложение за абсурдно. Медиите нямат нужда да бъдат регулирани, има правила, които действат. Няма нужда да се пишат цензурски закони за медиите, още по-малко да им предлагаш те сами да си ги съставят.

Но и цялата т. нар. „среща на правителството с медиите“ беше един голям фарс, един нагласен спектакъл, в който имаше предварително подготвени въпроси и отговори. Надали който и да е бе впечатлен с това нещо.

Но такива опасни идеи като това – сложете си сами въжето, а ние ще ви го дръпнем, се промъкнаха и там. Аз все си мисля, че българското общество е доведено до такава крайност от злоупотреба с публичното пространство и медиите, че просто вече няма накъде да отиде, освен да реагира много остро към тези, които го правят.

Последните социологически проучвания преди изборите не дават депутат на АБВ. Как ще коментирате?

Няма да коментирам, защото, първо, от началото на кампанията дават разлики, които стигат разлики от два или три пъти в резултата на АБВ. Това, което виждаме през последните дни, е повишаване на резултата и доближаване до стойностите му, които и ние сме изчислили със собствени проучвания, така че аз съм спокоен за АБВ на изборите.

За съжаление, на тези избори социологията беше използвана като част от пропагандата.

Още по темата

21/05/2014

Интервю

Ген. Михо Михов: Коя е стратегическата ни цел? Да закрием и Третата българска държава ли?

20/05/2014

Интервю

"Като си продавате гласа, не се сърдете, че утре зарибяват детето ви с наркотици"