Галя е украинка. Намирам я в офиса на "Грийнпийс" като част от доброволците от сдружение "Мати Украйна", които комуникират помежду си оживено - ту на български, ту на английски, ту на руски.

Аз говоря относително приличен руски - наследство от времето, когато го учехме в училище, гледахме руска телевизия в петък и в химна ни се пееше за Москва, която била с нас в мир и в бой.

По зла ирония на съдбата се оказа, че това, че говоря руски, към днешна дата е сериозен плюс - мога да общувам свободно с руснаци, с украинци (те говорят и руски), макар че украинския език за мен е Terra incognita.

В една от паузите, в които няма наплив на хора в офиса на "Грийнпийс", задавам на Галя няколко въпроса.

"Близките ми са в Киев. Те нямат намерение да напускат града", казва младата жена, когато я питам каква е ситуацията около нея и нейното семейство.

Галя идва в България не за да бяга от войната. Войната още не е започнала, когато тя пристига тук на почивка - да кара ски. И когато трябва да си тръгне, се оказва, че няма как и къде. В родината ѝ миротворецът Путин денацифицира с бомби и умиротворява с калашници...

Питам я има ли актуални новини за близките sи. "Сестра ми чувам постоянно. От три дни не е излизала и не е виждала слънчева светлина", отговаря Галя.

Разсейвам тежкия разговор и питам дамите от "Мати Украйна" за това какво правят в последните дни. Разказват, че дейността им се случва на две места. "Бяхме в един офис на Витошка, но там вдигахме много шум и за това дойдохме тук, при Грийнпийс. В стария офис остана само нашият кол център, където помагаме на всички, които търсят транспорт от Украйна, от Одеса. Помагаме им да стигнат до България, даваме им информация как да се настанят, къде могат да работят", казва една от дамите от дружеството.

В този момент обаче идва нов човек и дамите поемат в някаква посока, за да координират действията на доброволците. А те са много. По данни на "Грийнпийс" до вчера те бяха над 120 души.

Снимка: Офисът на "Грийнпийс" се е превърнал в склад за помощи - изцяло от дарения на граждани

Насочвам се отново към Галя. Питам я какво мисли за нашата държава и дали смята, че организацията у нас по посрещане на бягащите от войната е добра. Галя ми отговаря, че наистина не знае как да коментира.

"Аз бях тук, когато войната започна. Тогава намерих момичетата от "Мати Украйна" и от сутрин до вечер съм тук. Нямам време да науча точно какво става", казва тя. И после добавя, че е дочула, че част от хората в правителството на България имат по-скоро проруска позиция.

Опитвам се да адвокатствам (и аз не знам защо) на правителството и казвам нещо от сорта - по-скоро не правителството има проруска позиция, а за съжаление има такова обществено мнение, симпатизиращо, кой знае защо, на Путин.

Галя казва, леко сменяйки темата, че има нещо наистина лошо според нея - правителствата се боят напълно да затворят небето. И че този страх на Европа и света убива хората в Украйна.

"Убиват ни! Просто ни убиват", казва тя. Разочарована е, че Европа е можела повече, отколкото прави в момента.

"Да, има санкции. Да, те са сериозни. Но за съжаление, няма да има бърз ефект от тях. А за още по-голямо съжаление ние нямаме толкова време", споделя Галя.

"Ние не сме малка страна. Но в сравнение с Русия сме малки. И като население, и като армия. С нас е истината! Това е нашата земя, ние я защитаваме. Но няма да се справим сами. И най-страшното е, че те не идват, за да се помирим и да си тръгнат. И аз мисля, че когато те дойдат при нас, ще продължат и нататък. А защо да не кажат - България е наша страна, ние я освободихме някога от турците? Това е реална опасност за цяла Европа", казва Галя.

Питам я как вижда бъдещето за себе си. И какво ще прави, оставайки тук, в България.

Отговаря, че не знае. Надява се час по-скоро всичко това да свърши и да се върне у дома. Не иска да получава статути и убежища. Има роднини тук и засега ще живее при тях. И докато е тук, ще бъде доброволец и ще помага на "Мати Украйна".

Питам я дали си има всичко необходимо. Тя казва, че не се нуждае от нищо. "Даже банковата ми карта работи. Украинска. Това не може да се каже за руските карти", допълва Галя.

И се усмихва. Аз също се усмихвам. Но това е усмивка, която не показва радост. Нито при мен, нито при Галя.

Докато си казваме няколко думи на раздяла, една от очарователните дами от "Мати Украйна" ми казва, че тези дни им е звъняла служителка от кабинета на министър-председателя. И че имаме новина - правителството иска да организира кол център, който да е под крилото на премиера Петков и да информира и координира всички доброволчески организации на територията на България.

Снимка: Някой изпрати цветя на доброволците