Здравният министър д-р Стефан Константинов ще настоява пред финансовото министерство ДДС за лекарствата да е по-нисък от 20%. Това е един от начините цените на медикаментите на българския пазар да паднат, обясни той в интервю пред bTV днес. По думите на Константинов само в други две държави в Европа ДДС върху лекарствата е като в България или по -високо -в Дания (25%) и в Исландия (25.5%). В Австрия и Чехия ДДС за медикаментите е 10%, в Белгия - 6%, Кипър - 5%, а в Малта - 0%. Председателят на бюджетната комисия към парламента Менда Стоянова веднага се обяви против идеята за по-нисък ДДС за лекарствата. Според нея това няма да доведе до поевтиняване, а само ще се наложи да се вдигват други данъци, обяви тя пред БНР. Друг ефективен начин за понижаване стойността на препаратите с рецепта, чиято цена се регулира от държавата, е здравната каса да договаря с производителтие и вносителите намаления, каза министърът. По закон, до миналата година Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) нямаше право да преговаря с фармацевтичните компании, но бяха направени промени и се очаква тази година процесът да започне. Именно договарянето на цени води до по-ниски стойности на медикаментите в други държави. На големи пазари като германският и френският могат да бъдат договорени огромни отстъпки, коментира Константинов. Здравният министър напомни, че стойността на медикаментите с рецепта се определя като сраняваме цените с осем плюс пет резервни държави и прилагаме най-ниската цена при тях. Държави в Европейския съюз (ЕС) също сравняват цените си с нас и ако България обяви, че ще купува на много по-ниски стойности без договорка, има опасност някои фармацевтични компании да се оттеглят от нашия пазар, предупреди министърът. Цените, постигнати при преговори с отделни компании, не участват при сравняването на цените. Константинов извади справка за участието на фармацевтични компании в търгове за лекарства миналата година. Първа е "Софарма трейдинг" със спечелени поръчки за 23.913 млн. лв., следва я "Рош Българсия" с 23.517 млн. лв. и "Либра" - 12.726 млн. лв. Зам.-министърът на здравеопазването Гергана Павлова, която беше с ресор лекарствена политика, беше уволнена от премиера Бойко Борисов с мотива, че не е обяснила как се формира цената на медикаментите в България. Във фармацевтичния бранш обаче отдавна се говори, че Павлова е в конфликт на интереси като работи в полза на "Софарма". Павлова е и сред хората в Министерството на здравеопазването, които са взели най-големи бонуси в края на миналата година - 10 хил. лв. Другата голяма сума е за зам.-министъра Десислава Димитрова, която отговаря за еврофинансирането. Тя е получила 9 хил. лв. Здравният министър не е пожелал допълнително материално стимулиране. "На мен заплатата от 2800 лв. ми е достатъчна, а и постът министър е престижен", коментира Константинов. Според него не е нормално зам.-министрите да взимат чисто около 1200 лв., а директорите на провинциални болници - 3200 лв. "Нали зам.-министърът трябва да контролира всички лечебни заведения и не е редно да получава по-малко от един директор на здравно заведение", обяви министърът. Константинов споделил това с премиера Бойко Борисов, който предложил: "На последното заседание на Министерския съвет да вземем и да вдигнем заплатите на министрите за следващите, защото е ясно, че от тук присъстващите никой няма да бъде отново".