За 7 часа НС не успя да удължи бюджета. Промениха правилата за майчинството и обложиха свръхпечалбите

Йорданка Веселинова 22 декември 2022 в 20:21 2026 0

 Росица Велкова

Снимка БГНЕС/НАДЕЖДА ПЕЕВА

Слежебният финансов министър Росица Велкова в пленарна зала

След почти 7-часово заседание народните представители почти удължиха миналогодишния бюджет. Последните 10 страници от проектобюджета обаче остават за утре, когато в зала влиза и Изборният кодекс.

До момента депутатите решиха докога ще важи удължителният закон за бюджета, а майчинството ще може да се прехвърля на бащи, баби и дядовци. Освен това бяха увеличени и ваучерите за храна, а свръхпечалбите на производителите на електроенергия бяха обложени с данък.

Колко дълго ще останем без истински бюджет?

Във внесения от МС законопроект не бе заложен срок и на практика с гласуването на първо четене бюджетът бе удължен незнайно докога. Днес депутатите заложиха срок – удължителният закон ще важи четири месеца, в които не влиза времето, в което няма избран парламент.

През този период и до приемането на нов бюджет държавата ще разполага с 1/12 от средствата, заложени в миналогодишния.

Приетите предложения

Мина предложението общините да могат да правят плащания по вече сключени договори и през следващата година, въпреки че няма приет нов бюджет, а се удължава действието на сегашния.

Депутатите приеха и идеята на Асен Василев ваучерите за храна да се увеличат от 80 на 200 лева.

Бе прието и предложението на Асен Василев, с което майчинство ще може да се прехвърля на бащата, баби и дядовци след 6-месечна възраст на детето, ако те работят на трудов договор.

Облагане на свръхпечалбите

Производителите на ток със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW, чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, както и производителите на енергия от въглища и водноелектрически централи внасят във фонд "Сигурност на електроенергийната система" целеви вноски, представляващи положителната разлика между пазарните приходи без ДДС и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, с период на доставка от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска се изчислява за всяка сделка.

Търговците на електрическа енергия подават във фонд "Сигурност на електроенергийната система“ декларация по образец, утвърдена от министъра финансите, за всичките си приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, разходите, свързани с покупката и продажбата на тези количества електрическа енергия, както и размера на дължимите целеви вноски върху тези приходи: в срок до 15 април 2023 г. Декларациите са за периода от 1 декември 2022 г. до 31 март 2023 г.; а в срок до 15 юли 2023 г. – за периода от 1 април 2023 г. до 30 юни 2023 г. В 15-дневен срок от влизането в сила на този закон Агенцията за устойчиво енергийно развитие, операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи и търговците на електрическа енергия подават във Фонд "Сигурност на електроенергийната система“ информация за задължените лица.

ПП направиха три предложения, но всичките бяха отхвърлени. Сред тях - въвеждането на глоба при нарушения в размер 1% от годишния оборот, но не по-малко от 20 хил. лв.

Кирил Ананиев опита да запази средствата по ПВУ. Велкова заплаши, че няма да има пари за пенсии

Бившият финансов и здравен министър Кирил Ананиев (ГЕРБ) предложи в закона да бъде записано, че средствата по ПВУ, както и по оперативните европейски програми не могат да се използват за текущи бюджетни разходи. Финансовият министър Росица Велкова определи това предложение като "неприемливо" и заяви, че ако то мине, то няма да има пари за плащане на пенсии.

Красимир Вълчев иронично коментира, че хазната е празна и за пенсии трябва да се използват суми по целеви програми. В дуплика Ананиев заяви, че няма никаква фискална политика.

В крайна сметка предложението на Ананиев бе отхвърлено, като "за" гласуваха само от ГЕРБ-СДС, БВ и Асен Василев от ПП. След това Десислава Атанасова от ГЕРБ взе думата и заяви, че това гласуване е доказало "колко навременен е бил вотът на недоверие" и "колко несъстоятелен като финансов министър е бил Асен Василев". Той пък ѝ отвърна иронично и попита кога Атанасова се е научила да бюджетира. Василев уточни, че във фискалния бюджет има над 13 млрд. лв., колкото не е имало през последните 5 години. Той отбеляза, че няма пари за обръчите от фирми на ГЕРБ:

"Разбирам защо не искате аз да съм финансов министър. Защото Ви вкарвам хаос в схемите", заключи Василев.

Без вдигане на максималния осигурителен доход

Максималният осигурителен доход няма да се вдига от 3400 лв. на 4200 лв., както предложи БСП между двете четения. Предложението не бе разгледано и беше определено като недопустимо - както в комисия, така и в зала днес.

Падна и идеята на БСП хората до 26 години да не плащат данък върху доходите. Според БСП необлагаеми трябва да бъдат и доходите на всеки, който работи на заплата по-ниска от линията на бедност. През 2023 г. това ще е 504 лв. Предложението бе отхвърлено и миналата седмица в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Още отхвърлени предложения

Пленарната зала отхвърли предложението на ПП за повече данъчни облекчения за работещи родители.

Депутатите не успяха: Минималната заплата няма да е 850 лв., топката е в МС

Народните представители не допуснаха за разглеждане предложенията на БСП за увеличение на минималната работна заплата до 50% от средната - до 850 лв. Така служебният кабинет ще определи заплатата. Има постановление на МС, според което МРЗ ще се увеличи, но само 60 лв. - от 710 на 770 лв. Все още обаче не е ясно кога ще се вдигне минималната работна заплата - социалното министерство предлага това да се случи от 1 януари, а министерството на финансите - от 1 юли. 

Гълъб Донев: Бюджетът е социален, затова дефицитът е 6,6%

Служебният премиер Гълъб Донев излезе на трибуната и заяви, че Народното събрание се опитва да изземе функции на Министерския съвет с инициативата за вдигане на минималната работна заплата. По думите му винаги кабинетът е определял размера ѝ. Той отговори и на обвиненията, че бюджетът не е социален. Според Донев той е толкова социален, че дефицитът е 6,6%.

Бившият социален министър Георги Гьоков отговори, че парламентът е опитал само да зададе правилото, че МРЗ трябва да е минимум 50% от средната заплата, но кабинетът може да я направи и 100%.

Кой е в съглашение с ГЕРБ: За БСП това е "Промяната", за ПП - "Демократична България" 

Заради отхвърленото предложение на ПП за по-високи данъчни облекчения за работещите родители, което мина на второ четене в комисия, депутатът от "Продължаваме промяната" Искрен Митев съзря "задкулисни договорки" за това "как да се прецакат младите хора".

Нинова обвини Радев за бедността на хората, ПП били в съглашение с ГЕРБ

Заради решението на депутатите да не разглеждат предложенията на левицата за увеличение на минималната работна заплата, като излизащи извън обхвата на законопроекта, но същевременното допускане на сходни предложения на ПП, Корнелия Нинова съзря съглашение между "Продължаваме промяната" и ГЕРБ.

Мартин Димитров от ДБ пък заяви, че натрупването на много разходи ще доведе и до вдигането на данъците, срещу което е парламентарната му група. "Дефицитът директно води до дълг", добави той.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Сърбия - приятел или враг