В следващите месеци много от цените ще паднат. Причината е, че за първи път има реална възможност да влезем в Еврозоната, но за да се случи това, трябва да изпълним едно важно условие - инфлацията в малката потребителска кошница за последните 12 месеца да бъде с не повече от 1,5 процентни пункта по-висока от средната инфлация на трите страни в Еврозоната с най-добри показатели. 

По информация на OFFNews сред всички политически партии, които са за приемане на еврото, има съгласие да се вземат мерки това да се случи.

Част от този план вероятно е неочакваната отмяна на таксите на студентите за висшите учебни заведения. Според запознати това е осигурило около 0,7% по-ниска инфлация.

Според данните на НСИ най-голямото увеличение на разходите за 2023 г. е в сектора на съобщенията - с над 32%. Това навява на мисълта, че ще бъдат направени опити да бъдат намалени цените на мобилните оператори. Днешният ден вече показва опити в тази посока. На дискусия за цените на мобилните услуги, организирана от Комисията за защита на потребителите стана ясно, че шефът на комисията Стоил Алипиев не е придвижил 3 доклада за неправомерно вдигане на цените за потребителите от страна на мобилните оператори. В най-скоро време предстои смяна на сегашните шефове на регулаторните органи и е вероятно те да станат доста по-строги.

Висок дял в инфлацията имат и дървата за огрев. Току-що министърът на земеделието Кирил Вътев съобщи, че с 20% намалява цените на дървата за огрев чрез директни продажби, извършвани от Държавните горски и ловни стопанства спрямо цените от предходната година.

Кога ще стане това

Докладът за готовността на България за приемане на еврото трябваше да бъде разглеждан през май, после бе отложен за юни. Ако разглеждането остане за юни, то шансовете ни да се справим с този критерий не са големи. Има обаче вероятност докладът да бъде отложен за септември и така да имаме достатъчно време да постигнем резултатите. Още повече, че ниската инфлация е само индикатор, а ключовият критерий е "ценова стабилност" - т.е. ниските цени трябва да действат поне няколко месеца.

Другите критерии

Има още два критерия за приемането ни в Еврозоната. България няма проблем с единия - държавният дълг да не надвишава 60% от БВП.

Другият критерий е за не повече от 3% бюджетен дефицит. В бюджета за 2024 г. е заложен точно толкова, но според Асен Василев дефицитът ще бъде 2,5%. Според източници на OFFNews при подготовката на доклада в България ще дойде одитна мисия, която да изчисли колко точно е дефицитът.

Другият подводен камък е методологията, по която ще пресмятаме инфлацията. Твърде вероятно е тя също да стане обект на допълнителна проверка.

Колко ниски цени гоним?

Истината е, че не знаем. В 12 от 20-те страни в Еврозоната в последните месеци цените падат. Кои ще са трите страни с най-ниска инфлация, също не знаем. Така че вероятно всяка стотна от процента ще е от значение и ще трябва да се презастраховаме.