Над година шефът на КЗП подминавал 3 докладни за поскъпване на услуги на телекомите

Откритата дискусия, организиранa от Комисията за защита на потребителите (КЗП) за повишаването на цените в договорите от мобилните оператори, започна със словесна престрелка и обвинения между членовете на КЗП и нейния председател. 

В началото на дискусията, в която участваха и експерти в областта, членът на КЗП Константин Арабаджиев обвини председателя Стоил Алипиев, че повече от година не е внасял за разглеждане три докладни, свързани именно с увеличението на цените от телекоми.

"Странно защо година и един месец тези три доклада не са влизали на заседание на комисията. Не искам да преча на публичния ви образ, но дължим отговори защо не са внасяни тези докладни с аргументи как да обявим тази клауза (за индексация на цените с процента на инфлацията, б.ред.) за неравноправна", обърна се Арабаджиев към Алипиев. 

Председателят на КЗП отговори, че членовете също могат да внасят доклади в комисията. "Впоследствие ще изясняваме с Арабаджиев неверните му твърдения, тъй като това е второ", каза още той. 

Тази сутрин Стоил Алипиев се закани да съди колегите си, които "тиражират неверни твърдения" в медиите. Според него противоречията в КЗП нямат място в публичното пространство. "Не се съгласявам с мотивите за поисканата оставка, освен това не е нужно да подавам оставка, за да бъда освободен", обясни той по повод поисканата му оставка от министъра на икономиката Богдан Богданов.

Намеси се и вторият член на КЗП, Ангел Джалев, който потвърди, че докладни могат да бъдат внасяни за разглеждане не само от председателя, но посочи, че компетентните дирекции докладват на председателя и той ги внася на комисия.

Снимка: БГНЕС/Антон Станков - Членовете на КЗП Ангел Джалев (вляво) и Константин Арабаджиев (вдясно)

Индексацията на цените - от нелоялна търговска практика до неравноправна клауза

В отворената дискусия се включиха и неправителствени организации за защита на потребителите. Според повечето увеличението в договорите на абонатите на трите големи телекома А1, "Йетел" и "Виваком" е в ущърб на потребителите и в полза на операторите. 

Председателят на КЗП посочи, че иска да чуе становищата на различни експерти, за да може да изготви доклад по казуса. Той обаче не се ангажира със срокове, като заяви, че ще се опита да го направи максимално бързо. 

На упреците от страна на Асоциацията за защита на потребителите, че в края на 2021 г. КЗП е обявила клаузата за индексация в общите условия по договорите за равноправна, отговори Константин Арабаджиев, който и тогава е бил член на регулатора. 

По думите му тогава КЗП се е произнесла, че ако има индексации, то те трябва да бъдат за една година, а не както са поискали операторите - за две. 

"През 2021 г. мобилните оператори искаха да индексират цените за две години и тогава решението на КЗП беше да обяви, че това не е възможно. Тогавашното решение на комисията и на Министерството на икономиката беше да се спре двугодишната индексация", каза той. 

Становището на омбудсмана Диана Ковачева е, че това категорично е неравноправна клауза. Първата причина е, че клаузата не е договорена индивидуално, защото потребителят не е имал право да влияе на нея. Има издаден съдебен акт, според който мобилните оператори работят със стандартизирани бланки и потребителите не могат да влияят на договорите. 

"Клаузата е сключена във вреда за потребителя. Операторите имат право на индексация, но тя винаги е в посока нагоре, а не е предвидено намаляване. Когато има намаляване, цената се запазва и това води до забогатяване на операторите. Потребителят не може и да прецени икономическите последици", заяви Нина Бояджиева от администрацията на омбудсмана.

От Асоциация за защита на потребителите посочиха, че не може да се отчита само фактът, че търговецът е икономически силен, а трябва да се намери пазарно решение. Трябва да се премахне само частта, която вреди на потребителя. Клаузата е неравноправна, тъй като се казва, че "операторът има право", но никъде не се казва, че потребителят "има право". Трябва да се запитаме защо тази клауза съществува изобщо, смятат от асоциацията. 

Иван Димитров, председател на Комисия за регулиране на съобщенията, посочи, че КРС има отношение по информираността на потребителите, но не е компетентна да се произнесе по договора с общи условия.

На дискусията присъстваха и представители на Министерството на икономиката, които припомниха, че не само тази година, но и миналата е имало становище по случая от страна на МИИ.

"То е, че мобилните оператори имат право да индексират цените и това е потвърдено от съда на ЕС, но това не изчерпва казуса. Разглеждаме казус, който надхвърля българското законодателство. Неизменната позиция на министерството е, че клауза, която създава значителна неравнопоставеност между страните, е неравноправна", обясни Емил Алексиев. 

Той даде пример и за три критерия, които трябва да са налице, за да бъде една клауза неравноправна:

• индексацията да не е описана в договора, но тя е; 
• обстоятелствата да не са обосновани. И така не е така, защото мобилните оператори се позовават на оценка от НСИ;  
• да има възможност за увеличаване, но и за намаляване на тарифата.

Именно по третия въпрос КЗП трябва да се произнесе, като преди това извърши проверка, каза Алексиев.

От Министерството на икономиката дадоха пример за какво трябва да се произнесе регулаторът като компетентен орган: ако една година инфлацията е 20%, а следващата - 10%, то цените по договорите трябва ли да се понижат с разликата от 10%. 

Снимка: БГНЕС/Антон Станков - Представителят на Министерството на икономиката и индустрията Емил Алексиев 

В дискусията участваха и от Сдружението за правна помощ на потребителите. Според тях трябва да се прецени кой индекс на инфлацията да се използва - средногодишният или не. 

"Търговците увеличават цените с различни проценти. Не може и двамата да са прави, а някой бърка. Трябва да се прецени кой е прав - дали този, който увеличава цените с 4,7%, или този с 9,5%", коментираха оттам.

От сдружението обясниха, че евентуална проверка от КЗП може да покаже и заблуждаваща практика, тъй като при решение за индексация с конкретен процент, търговците с по-висок от определения процент биха заблуждавали потребителите. 

"Всеки един търговски субект може да продава услугите си на цени, които намери за подходящи - и тук става въпрос за регулация на пазара. Когато всички в хор увеличават цените с определен процент, възниква въпросът дали това не трябва да се провери има ли картел", допълниха от Сдружението за правна помощ на потребителите.

Според тях въпросът не е "да научим как мобилните оператори да се научат как да вдигат цените, а да защитим потребителите".

Председателят на Федерация на потребителите в България Емил Георгиев каза, че има много примери за бездействието на държавата, един от които е именно разгласената информация от Константин Арабаджиев за бездействие на КЗП в продължение на година.

"Министърът на икономиката все още се чуди дали да възложи възбрана, премиерът пък казва, че е нормална практика, но питам - през 2022 г. инфлацията на какво ниво беше? Тогава министърът на икономиката възложи възбрана за индексация. Същественият въпрос е има ли неравноправна клауза. Имаме картелно споразумение, което не може да се докаже", обясни Георгиев.

По думите му за потребителя се създава параграф 22, защото при отказ от мобилния оператор клиентът трябва да отиде при един от останалите два, които предлагат същите условия. 

Снимка: БГНЕС/Антон Станков - председателят на Сдружението за защита на потребителите Емил Георгиев 

Лидерът на "Изправи се, БГ" Мая Манолова настоява за три конкретни мерки на Комисията за защита на потребителите:  

• КЗП да задължи мобилните оператори да отстранят въпросната клауза в 14-дневен срок по начина, който вменява законът - незабавно;
• КЗП да сезира съда за наличието на неравноправни клаузи и да настоява да бъдат обявени за нищожни;
• КЗП да наложи санкция в максималният размер - 50 000 лева, за продължаващо прилагане на неравноправни клаузи.

Според Манолова безспорно в поведението на мобилните оператори е налице недобросъвестно поведение. Тя обясни, че има нарушение на пет текста в Закона за защита на потребителите: 

• клаузата не е индивидуално договорена с потребителя;
• не е предвидено намаляване на цените;
• не е предвидена реакция на потребителя при увеличение на цените;
• потребителят няма право да се откаже от договора, без да дължи неустойка;
• не се позволя на потребителите да преценят икономическите последствия - каква ще бъде инфлацията през следващата година и дали изобщо да сключат договор.

Лидерът на "Изправи се, БГ" има предложение и към министъра на икономиката Богдан Богданов - да внесе в Народното събрание предложение за изменение на санкциите в НС, когато те са обявени от съда за нищожни.

"Европейската директива от 2019 г. изисква в законите за защита на потребителите да бъдат включени санкции за клаузи за недобросъвестно поведение - на 4% от оборота на операторите. Изчислихме, че това са около 120 млн. лева", каза Манолова, като не уточни дали това би могла да бъде санкция само към един оператор, или общо за трите. 

По думите ѝ в директивата се посочва още, че оборотът не може да бъде преценен, то санкцията трябва да е 2 млн. евро.  

Снимка: БГНЕС/Антон Станков - Лидерът на "Изправи се, БГ" Мая Манолова

Следете новините ни в GoogleNews