Минималната заплата най-вероятно ще е 770 лева, а не 850 лв., стана ясно по време на заседанието на бюджетната комисия в НС.

По време на разглеждането на удължителния закон на стария бюджет предложенията на Корнелия Нинова и Асен Василев за обвързване на минималната работна заплата със средната (минималната заплата да е 50% от средната) и повишаването ѝ от 710 на 850 лв. бяха отхвърлени като недопустими. Причината - отнасят се до промяна на Кодекса на труда, а такива разходи са допустими само през закон за държавния бюджет. Двете предложения ще могат да бъдат направени по време на второто четене в зала. (Паралелно същото увеличение на минималната работна заплата се предлага и в ЗИД на Кодекса на труда, който мина на първо четене в зала - б.а.)

Падна и предложението на БСП минималната работна заплата на държавния служител да се вдигне от 710 на 850 лв. Според Министерството на финансите тази мярка би струвала около 1 млрд. лв. Междувременно в тази връзка има и проект на постановление на МС, според което сумата трябва да вдигне от 710 на 770 лв. Служебният финансов министър Росица Велкова заяви, че Министерството на финансите ще препоръча мярката на Министерския съвет да бъде приета, но от 1 юли догодина.

Политиките на предходното правителство ще могат да продължат да се прилагат и през 2023 г., но кои от тях и в какъв размер ще решава Министерският съвет.

Във внесения от МС законопроект не бе заложен срок и на практика с гласуването на първо четене бюджетът бе удължен незнайно докога. Днес депутатите заложиха срок – удължителният закон ще важи четири месеца, в които не влиза времето, в което няма избран парламент. През този период и до приемането на нов бюджет държавата ще разполага с 1/12 от средствата, заложени в миналогодишния.

„Първата задача на новото НС ще е да удължава удължителния закон“, отбеляза Асен Василев.

Комисията прие общините да могат да правят плащания по вече сключени договори и през следващата година, въпреки че няма приет нов бюджет, а се удължава действието на сегашния.

Максималният осигурителен доход няма да се вдига от 3400 лв. на 4200 лв., както предложи БСП между двете четения. (Предложението не бе разгледано като недопустимо.) Отпадна и идеята на левицата за увеличение на помощите за отглеждане на дете до 2 години от 710 на 850 лв. И двете идеи не бяха допуснати до разглеждане в зала.

През удължителния закон няма да има и преизчисление на пенсиите. Предложението на БСП отпуснатите до 24 декември 2021 г. пенсии да се преизчислят от 1 януари с еднакъв процент, а отпуснатите до 30 декември 2020 г. - от 1 юли 2023 г. не бе допуснато за обсъждане. Бе прието обаче предложението на ПП за преизчисление на база по-големия от двата показателя – 100% от ръста на осигурителния доход или 100% от ръста на инфлацията.

"Популизмът ще се бори с популизма до края", каза Александър Иванов от ГЕРБ-СДС и даде заявка, че в зала ще предложи увеличението да е двойно.

Мина и предложението на ГЕРБ-СДС за отпадане на тавана на пенсиите, който в момента е 3400 лв. То касае около 1000 души.

Комисията прие предложението на Асен Василев, с което майчинство ще може да се прехвърля на бащата, баби и дядовци след 6-месечна възраст на детето, ако те работят на трудов договор.

Депутатите отхвърлиха идеята на ПП бизнесът да плаща първите два, а не три дни от болничния. От ДПС предложиха НОИ да плаща всички дни, а бизнесът - нищо.

Падна и идеята на БСП хората до 26 години да не плащат данък върху доходите. Необлагаеми трябва да бъдат и доходите на всеки, който работи на заплата по-ниска от линията на бедност. През 2023 г. това ще е 504 лв. Предложението днес бе отхвърлено и в зала, но в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Бе прието предложението на Асен Василев данъчни облекчения за работещи родители - за едно дете от 450 лева да бъде увеличено на 600 лева, а за две деца от 900 на 1200 лева. Освен това то да бъде ползвано на тримесечна, а не на годишна база както е в момента. Промените ще влязат в сила от 1 януари 2023 г.

Падна и предложението на ПП заплатите на педагогическите и непедагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование да са 125% от средната заплата. От БСП поискаха да се вдигнат и заплатите на университетските преподаватели, но според Василев това следва да се направи през истински бюджет.

Бе отхвърлено и единственото предложението на "Възраждане" малките и средни предприятия да получат данъчно облекчение от 5%.

След 4-часово заседание бюджетът за 2022 г. бе удължен. Бившият финансов министър Кирил Ананиев заяви, че популизмът е спечелил и дефицитът ще се увеличи.