Ще се появят ли и в България виртуални телекоми?

Светослав Метанов Последна промяна на 13 октомври 2020 в 14:33 3574 0

Пазарът на мобилни услуги навсякъде по света е бизнес с малко на брой телекоми със собствена инфраструктура. В повечето държави става дума за двама или трима големи играчи, които държат лъвския пай от пазара. Но това не означава, че и на този пазар конкурентите трябва да са сведени до броя на собствениците на мрежи. Напротив!

Защо е така?

През последните години почти навсякъде по света се появиха т. нар. MVNO. Разшифровката означава Mobile virtual network operator или виртуален мобилен оператор. Тези компании на практика предоставят своя търговска услуга без да имат собствена мрежа - купуват трафик на едро по разходоориентирани цени от телекомите и го продават под собствена марка, най-често като предплатена услуга. 

Във всички европейски държави има виртуални оператори, само България е изключението, казва адвокат Ангелина Лякова, която представлява интересите на алтернативните телекоми, чиито интереси не съвпадат с тези на А1, Виваком и Теленор.

Тя подчертава, че Европейският кодекс за електронни съобщения, който е със статут на евродиректива, както и Стратегията за цифровия единен пазар, изискват споделеното ползване на инфраструктурата на съществуващите телекоми за предоставянето на интернет, фиксирани, телевизионни и мобилни услуги.

Това е съвсем нормална практика, защото мобилните честоти са ограничен ресурс и на практика липсва възможност нови играчи да изградят свои мрежи, дори и да имат желание и финансова възможност да инвестират.

България трябва да транспонира евро правилата в тази област до края на годината и в момента в Народното събрание е внесен нов Закон за електронните съобщения.

Практиката в европейските държави е с отпускането на нови честоти съществуващите оператори да се задължават да допускат виртуални оператори. В някои страни дори се заделя капацитет специално за MVNO. Процесът върви гладко и безпроблемно, тъй като цените са по референтни оферти и подлежат на регулация от националните регулатори, какъвто у нас е Комисията за регулиране на съобщенията, обяснява адв. Лякова.

Според нея такъв подход би трябвало да е факт и у нас, още повече, че съществуващите телекоми са напът да получат 5G честотите в обхвата от 700 MHz при много по-изгодни цени и условия от съществуващите до момента - за 20 години, вместо досегашните 10 и при намалена наполовина тарифа за таксите. 

Какво предвижда новия ЗЕС?

Процедурата по имплементиране на Европейския кодекс за електронни съобщения вече мина на първо четене в парламентарната комисия по транспорт и съобщения и предстои гласуването му в зала. В промените има и два текста, които засягат виртуалните оператори. Те са в чл. 106. Единият гласи, че "разрешенията за ползване на радиочестотен спектър може да съдържат възможност за споделено ползване на мрежите", а вторият, че "КРС не препятства споделеното им ползване".

Според алтернативните телекоми тези текстове са заложени изначално като безсмислени и неработещи, тъй като не вменяват никакви задължения за собствениците на телеком инфраструктура, а са изцяло пожелателни.

"Мобилните оператори навлизат все повече на пазара на фиксирани услуги (интернет, телевизия), но обратното е невъзможно. А от това страда потребителят. По-голямата конкуренция означава по-добро обслужване, по-ниски цени и по-лесен достъп до услугите", категорична е Лякова.