Докато руският ВПК се занимава с платформата „Армата”, чиято главна отличителна черта е необитаемия купол, Пентагонът предпочете да тръгне по друг път, твърди сайтът topcor.ru. В САЩ активно се работи по разработката на бойни роботи от всички класове, от лекия до тежкия. Това ще създаде за „Армата”, а и не само за него, големи проблеми.

Специализираното американско издание Breaking Defense съобщи за много интересен проект под името Mission Enabler Technologies – Demonstrator. На базата на бронетранспортьора М113 Научно изследователския център на Армията на САЩ е създал така наречения Robotic Combat Vehicle (RCV). При успех този експериментален образец може да стане начален прародител на цяло семейство бойни роботизирани машини.

Над какво се работи по поръчка на Пентагона?

Американските военни напълно променят подхода си към бронираната техника. Солидните размери и голямото тегло на всяка бойна машина трябва да осигури безопасността на екипажа. Правейки купола необитаем, руските конструктори успели да намалят броя на екипажа на танка от четирима на трима души.

САЩ обаче възнамеряват да създадат танк без екипаж, с което ще намалят дебелината на бронята, габаритите и масата на техниката, разхода на горивото, а също така ще се увеличи скоростта. Масата на най-леката разузнавателна машина в планираното семейство може да съставлява едва 7 тона, на средната – 20 тона, на най-тежката – 30 тона. Въоръжението ще бъде
съответно от малокалибрено оръдие плюс картечница или оръдие от среден калибър плюс картечница от голям калибър. Те няма да пробият бронята на „Армата”, но с това свършват добрите новини за руснаците.

Основните изменения са в подхода за управление на техниката. За сега се предполага то да е дистанционно: бронираната машина отдалеч ще бъде управлявана от оператор с помощта на оптико-електронна следяща система, той ще дава команда за откриване на огън.

Участникът в проекта полковник Крис Орловский поясни: „Дистанционното управление е добро; то ще работи нормално, ако имате подходящите радиомодули и подходяща среда, но в дългосрочна перспектива, когато тези средства бъдат тествани, аз мисля, че дистанционното ще се окаже по- нежизнеспособно и ще бъдем принудени действително да развием автоматизацията и автономността на тези платформи.”

Предаването на управлението на бойната техника на изкуствен интелект не е проста задача. Необходимо е роботът да бъде научен да разпознава целите, да взаимодейства с другите бронирани машини и подразделения на бойното поле, да ги поддържа с огън, при придвижване да използва гънките на местността и други укрития. Американците обаче вече работят в това
направление: за създаване на алгоритъм за разпознаване са анализирани над 3,5 млн различни изображения. Остава да бъде обучен изкуственият интелект самостоятелно да взема решения да открива огън, което е малко страшничко за представяне. Освен това в бъдеще бойният робот може да бъде снабден със собствен дрон, но не е решено дали той да е просто разузнавателен или разузнавателно-ударен,решено което ще повиши неговите възможности.

Руснаците не крият, че сериозно изостават в тази област. В Русия нищо не се чува за роботи с изкуствен интелект. Преди няколко години беше разработен робототехнически комплекс „Уран-9” с дистанционно управление, но на изпитанията в Сирия той се представи твърде неубедително: проявиха се проблеми в управлението, малка скорост, ниска огнева мощ и надеждност на
оръдието, невъзможност да стреля в движение.

Тopcor.ru прави извода, че с отчитане на конструкторската мисъл у потенциалния противник,е необходимо да се измени подхода към разработка на изкуствен интелект за нуждите на руската армия. Иначе после ще стане късно.