Работодателите са против минимална заплата от 610 лева, бойкотираха Тристранката заради болничните

На заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество беше обсъден размерът на минималната заплата за следващата година, като работодателите заявиха категорично, че са против приемането на увеличението. Заседанието се проведе в отсъствието на Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). От работодателските организации представен бе само Съюзът за стопанска инициатива (ССИ)

Любомир Стефанов от ССИ посочи, че основните съображения да не подкрепят постановлението са, че работодателите не харесват действащия механизъм за определяне на минималната заплата. ССИ смятат, че досегашният механизъм има по-скоро консултативен характер и им дава ограничени възможности за влияние при определяне на размера на минималното заплащане. Стефанов добави, че са против неясното тълкуване на това каква е минималната работна заплата - дали е основна или брутна. Той допълни, че ССИ е против задължителния характер на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (клас прослужено време). Според организацията самите работодатели, синдикати и работници трябва да се договарят дали има смисъл за това възнаграждение при определено условие.

КНСБ обяви, че подкрепя увеличението на минималната работна заплата, а в същото време заявява, че техните очаквания са за по-ускорен ръст както на минималната работна заплата, така и на средната в порядъка на 12-15%. 

Икономистът от КНСБ Любен Томев заяви, че разчита на адекватното прилагане на рамковата директива на Европейската комисия през следващата година. Според КНСБ това ще доведе до по-голяма сигурност в заплащането на труда. КНСБ смятат, че насърчаването на секторното колективно договаряне и увеличаване покритието на работната сила с колективни трудови договори ще е предпоставка за увеличението на средната работна заплата, а също и за разработването на механизъм за определяне на минималната работна заплата, който да осигури адекватен ръст на минималните доходи.

Тонев заяви, че подкрепяйки новия размер на минималната работна заплата, синдикатите очакват положително съдействие върху заетостта, пазара на труда, стимулите за започване на работа, както и върху намаляването на големите съотношения между минимални и максимални заплати в отделните сектори. Очакват се и по-добри постъпления към бюджета под формата на данъци и социално осигурителни вноски.

Според КНСБ с тези мерки ще се подобри и съотношението минимална-средна работна заплата. Синдикатите заявиха, че въпреки че искат по-голямо увеличение на минималната работна заплата, са съгласни да се приеме увеличението с 50 лева или 8,9% за следващата година. Според тях това увеличение ще доведе до положителен ефект не само върху икономиката, но и върху разпределението на доходите.

Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" коментира, че „като синдикати няма как да не подкрепим увеличаване на минималната работна заплата, същевременно няма как да не подчертаем, че това е крайно недостатъчно за общо увеличение на заплатите в страната.“

Григорова заяви, че е необходимо да се предприемат допълнителни мерки за обединяване на работниците, така че те да имат възможност да извоюват на работните си места по-високи заплати.

"Това, което КТ "Подкрепа" направи през последния месец, беше илюстрация на това, което трябва да правят работниците по работните си места, а именно протестите и стачките на социалните работници, протестите на БАБХ. Това може да се случи само ако се увеличи синдикализацията и ако хората осъзнаят техните трудови права и начините, по които да ги защитават“, допълни Григорова.

Тя добави, че минималната заплата е в ръцете на правителството, а останалото е в ръцете на работниците.

Министърът на труда и социалната политика Деница Сачева посочи, че правителството предлага увеличението на минималната работна заплата с 8,9% или от 560 на 610 лева. Тя добави, че увеличението отговаря на устойчивият ръст на икономиката, както и на условията за търсене на труд и повишаването на доходите. Според Сачева това предложение ще помогне за активността на пазара на труда, както и за нарастването на доходите на най-ниско доходните групи от заетостите лица и ще помогне за неравенството.

Вицепремиерът Мариана Николова, председател на Тристранния съвет, информира, че е получила писмо от социалния министър, който я информира, че до месец след обнародването на бюджета за следващата година ще се внесе анализ за обсъждане в тристранката и мерки за болничните.

"Ресорните министри ме увериха, че експертите в съответните министерства, НОИ и НЗОК извършват задълбочен анализ с оглед намиране на цялостно решение на поставените проблеми", добави Николова.

Работодателите БСК, БТПП, КРИБ и АИКБ отказаха да участват в националния тристранен съвет заради запазеното положение да плащат първите 3 дни от болничния. те ще се върнат в консултативния орган, след като темата за болничните бъде внесена за обсъждане от партньорите.

Следете новините ни в GoogleNews